За разлика от днес, в началото на 20-ти век се знаело много малко за радиоактивните елементи. През 1898 година Мария Кюри и съпругът ѝ Пиер откриват два такива елемента – радий и полоний. През 1902 година те предоставят на американския изобретател и учен Уилям Хамер проби от радий. Той от своя страна ги използвал в медицински експерименти, които провеждал по това време.
Когато радият е открит, първоначално се смятал за възможен лек срещу рака, както и че има минимални и дори никакви негативни странични ефекти от употребата му. Това довело до бум в използването му. Поради свойството си да свети в тъмното, той бил особено популярен в продукти като паста за зъби, лакове за нокти, червила, имало дори вода обогатена с радий. Срещал се и в лекарства, за които се твърдяло, че лекуват артрит и високо кръвно налягане. За щастие използваните количества от радия били малки, което правело продуктите сравнително безвредни.
вода, обогатена с радий
С помощта на радия доктор Сабин Арнолд вон Сочоки създал боя, която светела в тъмното. Не след дълго той патентовал изобретението си, което намерило приложение в американската армия.
С включването на САЩ в Първата световна война през 1917 година, основната работна сила се изместила от мъжете към жените. Имало три производствени фабрики (в Ню Джърси, Илинойс и Кънектикът), които наемали жени да оцветяват циферблати на часовници със светещата боя. Тези служители били значително по-добре заплатени от останалите. И докато работодателите имали макар и ограничена информация за вредата от светещата боя, то работниците нямали ни най-малка представа за това. Минало време преди първите симтоми да се проявят, а дотогава те всекидневно се тровели.
През 1925 година главният химик (доктор Едуин Леман) на производствената фабрика в Ню Джърси и още няколко работници умират от радиационно отравяне. Появяват се и първите случаи на заболели от анемия и некроза на челюстта. Много от работниците се оплакват от проблеми с костите, необичайна умора и припадъци. Заболели имало вече не само в САЩ, но и в Канада и истината започнала да излизала наяве.
Част от проведените изследвания сред работниците са фалшифицирани, а заболяванията им се приписали на върлуващия тогава сифилис. На медицинските лица било забранено да коментират резултатите от проучванията, свързани с радия.
Новината получила широк медиен отзвук. Пет жени свидетелстват – Грейс Фрайър, Една Хюсман, Катрин Шоуб и сестрите Хуанита Макдоналд и Албина Ларис, по-известни като радиоактивните момичета. В последствие така се наричат всички жени работели с радиоактивни материали.
Процесът се бави сериозно във времето от една страна умишлено от подсъдимите компании, а от друга от невъзможността на Грейс, Една, Катрин, Хуанита и Албина да се явят в съда поради тежкото им здравословно състояние. В крайна сметка е сключено споразумение и жените получават по $10 000 парично обезщетение (днешната им равностойност е приблизително $140 000). Също така всички медицински и съдебни разноски били за сметка на осъдените компании.
Снимки: www.thevintagenews.com
След това дело в САЩ се създават стандарти по безопастност на труда, много от които са валидни и в наши дни. Въпреки хилядите жертви едва през 60-те години на миналия век се забранява употребата на боята обогатена с радий. Дотогава било достатъчно да се ползва екипировка, която намалявала вредата от работата с нея.
Днес, почти 90 години след смъртта и на последното радиоактивно момиче (Грейс Фрайър умира през 1930 година), нивото на радиация около гроба ѝ е изключително високо.
