Според учението на Църквата покаянието е възвръщане на кръщението, втора благодат, очистване на съвестта, обещание към Бога за нов живот, примирение с Бога чрез добри дела. Неразкаянието води към духовна смърт. За неразкаялите се сам Господ казва: „…ако се не покаете, всички тъй ще загинете“ (Лук. 13:3).
Но и не всички от ония, които пристъпват към тайнството покаяние, се очистват, защото не са изпълнили всички условия, необходими за истинско покаяние.
Началото на покаянието е съзнание за греховете и съкрушението за тях. Някои хора, поради незнание или поради невнимание към своето спасение, смятат, че тайнството покаяние се състои само в изповедта.
Те мислят, че устното изповядване на греховете пред духовника ги очиства напълно от тях. Но не такова покаяние очаква от нас Господ. Той иска да почувстваме цялата тежест на греховете си, да боледуваме заради тях, да ги умием със сълзи на сърдечно съкрушение и да дадем твърдо обещание да поправим живота си. Само тогава нашето покаяние е истинско и приятно на Бога. За образци на такова покаяние ни служат блудният син, митарят и много други споменати в светото Евангелие.
С дълбока скръб трябва да кажа, че голяма част от вярващите не принасят необходимото покаяние и поради това не се поправя духовният им живот. Грехът властва над тези хора, страстите им не се укротяват и те, неочистени от вътрешните си духовни рани, завършват своето земно съществуване в робуване на греха, живеещ в тях.
Изповядването на греховете трябва да бъде чистосърдечно, без ни най-малко укриване или самооправдание. Ако някой скрие нещо на изповед, той приема двоен грях върху душата си. Макар и да имаме големи грехове, не бива да се срамуваме да ги открием пред духовника, защото и той е човек със същите слабости, както мнозина, но е облечен в благодатна сила, за да връзва и развързва нашите съгрешения.
Светите отци ни съветват да отблъскваме всеки лукав помисъл на отчаяние с крепката надежда за Божието милосърдие.
Безброй много грешници изповядвали греховете си, падайки пред нозете на Спасителя, и се сподобявали да получат прошка за тях. „Недей греши вече, за да не те сполети нещо по-лошо“, казал Жизнодавецът на покаялия се болен (Иоан 5:14). „Прощават ти се греховете,“ извикал той, вдигайки грешницата, която оросявала със сълзи на покаяние пречистите Му нозе (Лук. 7:48).
Като разсъждаваме за това безмерно Божие милосърдие към ония, които се каят, нека прибегнем със сърдечно покаяние към Него, Който ни изкупи със Своята свята кръв и Той, Всеблагият, ще ни приеме с радост в Своите отечески обятия, както някога Блудния син, както заблудилата се овца, за която повече ще се възрадва, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние (Лука 15:7). Ако Той е заповядал на учениците Си да прощават грехове седемдесет пъти по седем (Мат.18:22), колко повече сам Той ще ни прости.
Всички грехове на човешкия род имат предел, като човешки, но Божието милосърдие няма граница. Господ прощава всички грехове на ония, които се разкайват, защото няма непростими грехове, освен неизповяданите. Според светите Отци, и Юда-предателят би бил опростен, ако се бе покаял.
Покаяние, което е постигнало целта си – опрощаване на греховете, привлича в душата на човека Пресветия Дух Божи и чрез Него дава залог на вярващия за вечно спасение в Иисуса Христа.
Знаем, че мнозина от вас скоро ще дойдат и ще пристъпят към св. Причастие, но за да не стане това в наша вреда и присъда, а да получим спасение за душите си – аз още отсега ви предупреждавам и всячески ви моля да очистим сами себе си от всяко зло и тогава да пристъпим към св. Тайни! Никой да не говори: аз съм покрит с дим, съвестта ми е пълна с грехове, нося тежко бреме от пороци, не съм достоен за тази трапеза! Тези пет дена са достатъчни, за да се очистиш от множество грехове: ако духовно отрезвееш, ако се молиш покайно, ако бодърстваш сърдечно.
Ти гледай не на това, че времето е кратко, а взри се в друго: че Господ е милостив и човеколюбив. Ниневийците в три дена успели да се освободят от Божия гняв и ни най-малко не им попречила краткостта на времето да проявят усърдие, да покажат покаяние, да постигнат всичко, с помощта на човеколюбивия Господ. И блудницата, като пристъпила към Христа, за един миг смъкнала всичкия позор от себе си; и когато юдеите негодували против Христа, че я допуснал при Себе си и ѝ позволил такава смелост, Той им затворил устата, а нея освободил опростена.
Защо така? Защото блудницата пристъпила към Христа със сърдечно разположение, с пламенна душа, с вяра и се докоснала до светите крака на Господа, като разплела коси, като проляла сълзи, като разляла миро.
С каквото съблазнявала людете – с това постигнала и покаяние; с каквото въбуждала погледа на похотливите – със същото проляла обилни сълзи; с тези коси, с които увличала мнозина в грях – с тях тя изтрила краката на Господа; с това миро, с което примамвала душите – с него тя помазала обилно Христа Иисуса!
Така и ти, човече, с каквото си прогневил Бога, със същото можеш да го умилостивиш. Ти си Го прогневил с кражба – умилостиви Го с връщане на краденото и с благотворение от теб, подобно на Закхея. Разгневил си Го със злословие на езика си и с обиди към мнозина – с езика пак Го умилостиви, като отправиш чисти молитви, като благославяш злословещите.
За всичко това не е нужно много време – не от количеството на дните, а от качеството на покаянието се ражда спасението.
Още за св. Йоан Златоуст вижте в нашата рубрика:
