„Ние сме били на Луната шест пъти. Ако сме фалшифицирали мисиите, защо сме го правили цели шест пъти?“
– Чарлз Дюк, пилот на лунния модул на „Аполо 16“ и десетият човек, стъпил на Луната
Един от най-странните въпроси, които ми задават хората, е следният: „Вярваш ли, че американски астронавти са били на Луната?“
Какво ще рече дали вярвам? Какво значение има дали вярвам? Откога трябва да си формираме мнението по даден въпрос, който е свързан с научно-технологичния прогрес на човечеството, посредством вяра? Тук не става въпрос за религия, не става въпрос за нещо, което няма как да бъде тествано посредством научния метод.
Става въпрос за събитие, което се е случило и аз мога да го осмисля и да го възприема като исторически факт. В този ред на мисли аз не вярвам. Аз знам! Знам, че през 1966 година първи бяха СССР, които изпратиха спускаем апарат на повърхността на Луната – това бе станцията „Луна 9“. Знам, че през 1969 година първите пилотирани кацания на Луната бяха извършени от астронавти на НАСА. Знам, че изминаха десетилетия, но през 2013 година китайците бяха трети и също извършиха кацане на Луната с роботизирана автоматична станция.
И докато около всички тези мисии има съмнения сред хората, които не са подробно запознати с тях, най-голяма въпросителна буди американската програма „Аполо“. Някои твърдят, че тази програма никога не се е случвала и че всичко е една огромна фалшификация. Измама. Няма никакви снимки от Луната, лунните разходки са фалшифицирани във филмово студио. При това не просто една мисия е фалшифицирана – имало е девет мисии, от които шест са завършили с кацане… всичко това е грандиозна лъжа! Аз съм роден през 1978 година. Мога да си спомня времена през 90-те години, когато практически нямаше съмнения в истинността на „Аполо“. Разбира се, още през 70-те години е имало тук-таме напечатани конспиративни материали в САЩ, но това е било преди ерата на Интернет, авторите на конспиративни теории не са имали такова огромно влияние и техните безумни твърдения не са ставали вайръл.
Съмнения почти нямаше докъм 2001 година, когато по телевизия Fox излъчиха конспиративното филмче – „Кацали ли сме на Луната?“, а по-късно подобни филмчета бяха излъчени и в България. Изведнъж мнозина започнаха да се питат – ама чакайте, защо знамето се вее, защо на снимките уж от Луната няма звезди, къде са следите от гумите на лунохода, каква е тази буква С на един от камъните?
На всички тези обвинения беше отговаряно многократно. Независимо от това има хора, които продължават да твърдят, че мисиите са фалшификат.
Което е наистина странно.
През 60-те години на миналия век САЩ са дали $24 милиарда тогавашни пари, което се равнява по себестойност на $150 милиарда в днешно време, за реализиране на проекта „Аполо“. По време на програмата „Аполо“ са работили повече от 20 000 компании и изследователски институти. Общият брой работници по различни аспекти на мисията са били 400 000.
Много е трудно един човек може да пази тайна. Има една приказка – ако споделиш тайна с друг човек, тя престава да бъде тайна. Какво се изисква, за да може конспиративната теория да бъде вярна? Значи … имало е хора, които са конструирали отделните степени на ракетите, лунния модул и космическите капсули. Имало е екип, който работил по траекторията и навигацията. Имало е екип, отговорен по комуникацията между Земята и Луната. Имало е цял екип + наземни кораби, които са чакали в океана, за да могат капсулите да се приводнят след изпълняването на мисията. Предполага се, че тази гигантска общност от 400 000 души е пазила една тайна в продължение на близо половин век.
Така че има само два варианта. Единият е версията, която поддържа НАСА – астронавти наистина са били на Луната и всички казват истината. Или другият вариант – никой никога не е бил на Луната и някак си 400 000 души никога, никога, никога, никога не са се издънвали пред обществото, че са фабрикували фалшиви лунни скали, че ракетите не са отишли на път към Луната след изстрелването и т.н. Трябва да си признаем, че ако тези хора в продължение на половин век ни лъжат за истинността на мисиите „Аполо“, това би бил триумф на човешкия дух! „Не знам да съществуват двама американци, които да знаят за някаква грандиозна и фантастична тайна, без да я раздухат в пресата. Можете ли да си представите хиляди хора да пазят такава тайна?“, пита не кой да е, а астронавтът Майк Колинз от мисия „Аполо 11“, който е бил в орбита около Луната през 1969 година.
Когато се случи голямо историческо събитие, като падането на челябинския астероид в Русия, ние виждаме доказателства за това навсякъде. За лунното кацане НАСА предлага подобен метод за тестване – има независими астрономи, които са наблюдавали как ракетите са напускали земната гравитация. Тези независими астрономи или предлагат доброволна информация за това какво се случва … или и те са част от конспирацията. Руснаците, които са били в надпревара с американците, също са следели мисиите с ужас и разочарование.
Но НАСА продължава да твърди, че човек е бил на Луната! Нещо повече – през 2009 година към Луната излетя съвременна лунна автоматична станция „Лунър Риконисънс Орбитър“, която засне останките от лунния модул от орбита, в ролята си на разузнавателен спътник:
Ако приемем, че участници в тази мисия са свързани с фалшификацията, значи би следвало да съществува екип от хора, които работят с Photoshop или друг графичен софтуер. Те, казват авторите на конспиративните теории, са мацнали съвременните снимки от Луната изкуствено, за да си личи, че има нещо там. Но така още души се присъединяват към голямото пазене на тайната!
Но почакайте, има и още!
Някои от експериментите, поставени на Луната от американските астронавти, все още работят – това са лунните ретро-отразители. Те могат да се използват до ден днешен, за да се измерва разстоянието от Земята до Луната с точност до 1 сантиметър. Обсерватории, разположени тук на Земята, излъчват лазерно лъчение към огледалото, след което малка част от светлинните кванти се връщат обратно на Земята. Броят на тези независими институции е голям и със сигурност биха могли да потвърдят дали тези ретро-отразители съществуват. Но кой знае, може би те също крият упорито тайната, както и 400 000-те хиляди работници по проекта „Аполо“.
Осъзнавайки всичко това, няма как да продължим да вярваме, че програма „Аполо“ е била фалшификат.
Но със сигурност ще се намерят хора, които дори и да прочетат тези факти, пак няма да се убедят, че мисиите „Аполо“ са реални. Вероятно няма и да са малко.
Може би няма значение. В края на краищата те са тези, които изпускат възможността да се радват на научно-технологичния прогрес на човечеството.
„Истината няма нужда да бъде защитавана“, смята астронавтът от мисия „Аполо 17“ Юджийн Сърнан. „Никой, никой не може да ми отнеме стъпките, които направих на Луната“.
