„Всъщност, ако има нещо, което най-много да обичам на света, то е печена тиква! – рече Душко Добродушков, а въображението му почна да слага пред него само тикви – сладки, хубави и ароматни…“ ~ Елин Пелин
Няма съмнение, че печената тиква се превръща в сладко изкушение за сетивата за повечето хора. Освен че е ароматна и вкусна, тиквата може да бъде и много полезна. И въпреки че често се спори дали е плод или зеленчук, тя изпъстря есенния пазар с екзотични форма и цвят, като недвусмислено ни напомня за наближаващата зима.
Тиквата (Cucurbita) представлява род растение от семейство Тиквови. Стъблото на тиквата достига дължина до 4-5 метра, с цилиндрична или ръбеста форма, покрито с твърди бели космици.
Листата са големи, с дълги, кухи дръжки. Тиквата, както при по-голяма част от културните растения, се среща в различни сортове, с голямо разнообразие във формата и цвета (оранжев, жълт, бял, кремав) на плодовете.
Известни са три вида тикви:
Обикновена готварска тиквичка – узрява през късната пролет и началото на лятото, като за нейна родина се смята Централна Азия. Тя е сравнително дребна, с цилиндрична форма и нежна месеста част.
Голяма бяла тиква, известна още като „кестенка“.
Мускатна жълта тиква, наричана още „цигулка“.
Последните два вида тикви узряват през есента, като произхождат от Централна и Южна Америка. Плодовете им са едри, кората им е дебела и корава, а месестата част е нежна и вкусна.
Смята се, че историята на тиквата започва в Перу преди 5000 год., а индианците са първите хора, които са се занимавали с отглеждането на културното растение. При археологически разкопки са открити следи, които потвърждават тези факти. За първи път през XVI век Христофор Колумб пренася тикви в Европа и не след дълго те са разпространяват из целия континент.
Днес тя е основната героиня на празника Хелоуин или т. нар. Келтска Нова година, който носи радост предимно на децата – все повече млади хора и у нас с удоволствие се маскират и събират заедно, за да се позабавляват на празника.
Хранителен състав на тиквата
Тиквата притежава ценни диетични и вкусови качества, а хранителната й стойност силно наподобява тази на картофите. В зрелите плодове от сравнително качествени сортове се съдържат значително малко количество белтъчини и мазнини, по-голямо количество захари (захароза и глюкоза), както и вода.
Ориентировъчно съдържание на вещества в 100 гр продукт:
Белт./гр
Въгл./гр
Мазн./гр
Холестерол
Калоричност
1 гр
6.5 гр
0.1 гр
0
26
Здравословни ползи
Добър източник на минералите калий и фосфор, което превръща тиквата в подходяща храна при бъбречни и сърдечно-съдови заболявания. Освен това не липсват и калций, магнезий, желязо, мед и кобалт.
Високо съдържание на витамин С (около 15 мг в 100 гр продукт), както и на каротин, особено в мускатните тикви. А колкото по-ярко оцветена в жълто или оранжево е месестата част на тиквата, толкова по-високо е съдържанието на полезния витамин.
Съдържанието на целулоза (около 1 гр) повлиява благоприятно лечението на болестите на стомашно-чревния тракт.
Тиквата намира приложение в диетичното хранене със своето леко слабително действие, но тя е и мощен диуретик. Богата е на пектин, които спомага за изчистването на дебелото черво и за намаляване на нивото на холестерола. Повлиява благоприятно атеросклерозата.
В състава й се откриват витамините В1, В2 и РР.
Препоръчва се и при заболявания на черния дроб и жлъчката.
Ниската й калоричност я превръща в добра алтернатива за хората с наднормено тегло и за диабетици.
Изключително полезни са и семките на тиквата. Те са богати на масла, белтъчни и смолисти вещества. Важно е обаче при консумация да се избегне прекомерното им осоляване. Тиквени семки могат да бъдат открити в състава на: мюсли, хляб и др. Полезни са за страдащите от хронични чернодробни възпаления, гастрит, колит, анемия, хипертония и остеопороза.
Как да изберем и съхраним тиквите?
За да е вкусна една тиква, тя трябва да бъде достатъчно твърда и с гладка кора. Малките тикви са най-подходящи за консумация, защото вътрешността им е по-сочна и ароматна, докато големите са чудесни за декорация. Специалисти твърдят, че белите тикви са най-качествени, те имат нежна месеста част и тънка кора. Много често тиквите, които се предлагат на есенния пазар, са разрязани на две или повече парчета.
Тиквата е прясна, ако повърхността на парчето е влажна и равна, с ярък цвят, в противен случай можетеда сте сигурни, че вкусовите качества са силно влошени. Освен това, ако тиквата е много лъскава, това означава, че е откъсната преди да узрее добре и е с блудкав вкус.
Тиквата, разрязана на парчета, може да се съхранява в хладилник до два-три дни, добре увита в стреч фолио. Цяла тиква издържа до две седмици на стайна температура и няколко седмици на студено, тъмно и проветриво място.
Оптималната температура за съхранение е от 1 до 14ºС (важно е тя да не пада под 0ºС). Тиквата може да бъде замразена във фризер, ако предварително е обелена, почистена от семките и нарязана на кубчета.
Идеи за използване на тиква
Тъй като месото на тиквата няма силно изразен аромат, е необходимо то да бъде допълнително овкусявано с по-силни подправки, като джинджифил, чесън, червен пипер, къри, лимонов сок, ванилия и канела.
Сварена на пара тиква – тя е особено подходяща за спортуващите, като не е необходимо използване на подсладител.
Печена тиква, подправена с мляко, яйца, захар и ванилия.
Пюрирана тиква, която е прекрасна гарнитура към по-мазни ястия.
За приготвяне на всякакви супи, сладкиши и кремове.
И не на последно място – сок от тиква, който рядко се консумира в ежедневието, но е особено полезен при лечение на гастрит, повишена стомашна киселинност, както и безсъние.
Хареса ли ти статията?
Сподели я с приятелите ти, може да бъде полезна и на тях:
Не изпускай и другите ни статии – абонирай се за имейл бюлетина ни.
Ирена е химик (с педагогическа и изследователска насоченост) и автор в BB-Team от 2008 год. Интересите й са насочени изцяло в областта на фармацията, медицината и здравословното хранене. Отрича напълно нездравословното гладуване и предпочита аеробиката за поддържане на формата си.
