Информация за Нова Зеландия: намиране на работа, медии
03.05.2008 г. Bulgarian
Още за Нова Зеландия: как се търси работа; положението с медиите.
8. Работата
За българите, които живеят в родината шансовете за намиране на работа от там според мен са нищожни. Ако нямате някакви връзки или контакти в Нова Зеландия просто мнооого ме съмнява. Трябва да сте нещо наистина изключително и уникално, за да ви забележат от 20 000 км.
За тези, които вече са тук – първо трябва да отидат до местната данъчна служба (IRD) и да си извадят личен номер за данъците (IRD number). Без такъв никой няма да ви предложи работа. В големите градове не е много трудно да се намери някаква смотана работа за малко пари, но ако сте решили да оставате тук просто няма смисъл да си губите времето с такава. При търсенето на заетост можете да ползвате интернет, имат няколко добри сайта с доста предложения за работа и можете да кандидатствате онлайн. Друга възможност са частните агенции за намиране на работа или вестниците. Шуробаджанащината също не чуждо явление в Нова Зеландия – не се учудвайте, но и тук доста хора си намират работа чрез вуйчовци и стринки. Държавната агенция по труда не струва пукната пара, по цял ден седят вътре, дремят и се почесват. По-скоро дядо Мраз да ви намери работа, отколкото те. При тях се ходи само ако опрете до социални помощи. Преди да кандидатствате за определено място, пригответе внимателно и прилежно CV и придружително писмо. Направете си и копия от дипломите си (на английски език, разбира се) и ги приложете. Не слагайте снимка, в Нова Зеландия това не е прието!
Ако са ви харесали, след някой-друг ден ще ви повикат на интервю, където трябва да покажете добър английски, знания за организацията в която кандидатствате и да бъдете уверени, но не и твърде нахакани. За по-нисшите позиции в тази страна се плаща почасово, а за ръководните постове, държавни служители и повечето офис служители се плаща месечно. Минималното заплащане по закон е 12 долара на час (1 април 2008). Ако общото ви заплащане за година не надхвърля 38 000 долара на година, данъкът ви е 20%, а за по-големите заплати е 33%. Негативното е, че тук не обръщат внимание на дипломите ни. Виж, ако бяха от Австралия, САЩ или Англия – веднага ще наострят слух, но Нова Зеландия е много далеч от останалия свят и местните не дават пет пари за другите държави. Имат топли и роднински връзки само с Австралия и майка Англия.
За България никой нищо не знае, нито е чувал, нито пък се интересува. Много хора тук дори не знаят, че такава държава съществува, и изобщо – новозеландците са много зле с географията. Тези пък, които са чували за нас мислят, че пишем на руската азбука, че живеем в землянки и че комунизмът още си е жив. И това не се отнася само за нас, но за всички източноевропейци тук. Това е негативно явление, което води до дискриминация в работата и в цялото общество. Винаги хората с майчин английски са първи и никой друг не може да е добър като тях. Азиатците и африканците пък почти не ги считат за нищо.
Можете ли да си представите, че няколко пъти се случваше по телевизията топ журналисти да наричат Чехия – Чехословакия, дори и във вестниците го срещнах и бях изумен от подобно невежество и неграмотност. Местните чехи си откачат езика да обясняват, че тази държава вече не съществува от 15 години и т.н., но е същото да водиш сляп в музей. Няколко пъти оставах отвратен от арогантността им и ще ви разкажа защо. Преди 3 години по новозеландския канал 1 вървеше предаване наречено „Interrapid Journeys“. Всяка седмица някоя изявена личност ходеше на обиколка в дадена държава. Избираха все по-беднички и изостанали държави и показваха как живеят хората там. Не щеш ли, едно от предаванията беше за България. Един ръгбист пристигна и се запъти право към Търново. Вместо да отиде към Царевец и да разкаже нещо за историята ни, този олигофрен отиде и почна да снима как няколко цигани копаеха един канал, а циганите само това и чакаха, наизскачаха и почнаха да се кокорят. След това господинът влезе в една хубава българска кръчмица, изсумтя нещо за интериора и зачете менюто. Поръча си най-евтиното, което можеше да си избере – качамак за 90 ст.
Видният новозеландски чобанин го вкуси, почна да прави физиономии и отсече, че българската кухня не става за нищо. След това вместо да тръгне към Варна и Черноморието, където хората могат да видят, че и ние имаме добър туризъм, този необразован глупак тръгна към Резервата за мечки на Бриджит Бардо в Родопите, където се разказваше как в България мъчат мечките, нищо че циганите го правят. Беше проследен и пазарлъка между ветеринарите и циганите по извозването на една мечка. Накрая миловидният киви урод отиде до София, помота се, седна на един бордюр и отсече, че страната ни не става за туризъм. Седях като гръмнат 5 минути, бях побеснял, опитах се да звънна в телевизията с предварително подготвен роден репертоар, но не можах. По-този начин се изгражда мнението на хората тук, тъй като е далеч и скъпо, повечето никога не са ходили по-далеко от Австралия и нямат никаква представа какво става по света. Умишлено и целенасочено бяха направени такива предавания за Русия и други страни.
Посланието беше – вижте как живеят хората и за това си трайте и не се оплаквайте. Националните им телевизии много рядко излъчват сериозни документални или научно-популярни филми, повечето са сериали, американски и английски филми. Общо взето, медиите не правят нищо за ограмотяване на населението си. Можете да си прокарате кабелна за 90 долара на месец, но повечето хора тук казват, че не ги интересува и толкова.
Предишни статии:
Информация за Нова Зеландия: пътуване, пристигане, времето
Информация за Нова Зеландия: Окланд, език, жилища, транспорт
Информация за Нова Зеландия: визи и жителство
(следва продължение)
