„…Слава във висините Богу,
и на земята мир, между човеците
благоволение!“ (Лк. 2:14)
Възлюбени в Христа Бога братя и сестри!
Последният ден настъпи. Суетня навсякъде, всички тичат, бързат, приготвят се, пазаруват, чистят, довършват недовършеното през годината, догонват бягащото време. Други потъват в молитва, вглъбяват се в осъзнаването на греховете и покаянието си, отдават се изцяло на духовното. Всички обаче, вярващи или невярващи, млади и стари, мъже, жени и деца, очакват, предвкусват, жадуват края на този ден. Последният ден.
От зората на човешкия род раждането е било трепетно очаквано, силно желано, празнувано. Раждането на любовта, на трепета, на чудото. Раждането е новото, то е обещание за живот, за възможности, за щастие. И такава е цялата човешка история – белязана от премеждия и трудности, изпитания и чудеса, възходи и падения, такъв е и животът на всеки от нас – непредвидим, неочакван, неповторим. Раждането е незабравимо за тези, които са свидетели – първата глътка въздух, първият поглед, първото движение. Раждат се хората, животните, идеите, мислите, чувствата, държавите. Ражда се Бог, с Него и ние. Винаги, от зората на света и след края му Господ съществува и ще пребъде. Той избра да се роди в плът, да е един от нас, да живее с нас, да страда, да обича, да се радва и да умре с нас и заради нас. В ъгълчето на окото на света блести сълзата на Разпятието, но лицето на този свят е усмихнато. Бог е тук, Той се грижи за всичко. Утре предстои, сега още е днес. Знаем, че е последен ден и се готвим за първия. Защото утре е Ден Първи – ново начало, нова надежда, ново раждане – както всеки от нас е роден, както кръстените са се очистили и започнали нов живот, както тези, които утре ще се причестят, така и Бог утре се ражда – като обещание за спасение.
Днес обаче е още последния ден. Нека се смирим, нека спрем, да се вслушаме – в света и в сърцата си, нека се вгледаме в близките си, в братята и сестрите си, в душите си – защото там е Божието Царство. Нека плачем за греховете си, нека се покаем и да простим на всички.
Нека постим до края на днешния ден, ден последен – нека в нас не влиза и от нас не излиза нищо, свързано с болка, с гняв, с неистина, с вреда. Нека се опазим, с Божията помощ, чисти. Нека се помолим в сърцата си и с устните си, с умовете и душите си да се устремим към Бога, нека искрено се обърнем към Него. Нека от цялата история на света, от целия ни живот, от тази година, от последния ден на Четиридесетдневния пост да имаме един миг на истинска вяра, чиста любов, честно покаяние, щедро добротворство, сърдечна молитва. И след него още един, и още един, и още един… Така да изтече този ден – на християнски живот, какъвто всеки ден трябва да имаме. И така всеки ден Бог ще се ражда и ще живее в делата на вярата ни, в благовестието на живота ни, в молитвата на душите ни, така Христос ще живее в нас.
И така, възлюбени в Христа Бога братя и сестри, славата Божия ще грее чак до най-големите висини, на земята ще пребъде мир, а между човеците – благоволение, ще видим ангели, знамения и цялото небесно воинство. Ще живеем в Божия град, ще обитаваме Рая, ще бъдем Божии чеда. Затова е преброяването днес, затова е мракът преди изгрева, затова е и Божието обещание – за всички нас, за мислите, чувствата и делата в живота ни, за вярата, за поста и покаянието. Но преди всичко това да дойде, има ден последен. Днешният. Да внимаваме, за да срещнем Бога достойно и да дадем добър отговор за живота си. Амин!
Деян Петров, 2014 г., Бъдни вечер
Източник: www.bogonosci.com
