Геронда, да преминем, моля, към една друга тема. Много монаси тук на Света Гора и другаде, чуваме, че виждат нетварната светлина, че имат тези божествени съзерцания и преживявания. Какво означава, отче Атанасие, нетварна светлина? Съответно ви моля да ни поговорите за познанието, което сте почерпили от светогорските отци, които са имали и имат това опитно преживяване.
Това е една огромна тема. Накратко бих могъл да кажа, че Света Гора е превъзходното място на нетварната светлина, след като тук през 14 век се водили големите исихастски борби за догматическото формулиране и обосноваване на църковното учение за нетварната светлина, в които начело бил проповедникът на светлината св. Григорий Палама, Солунски архиепископ, чиято памет честваме във втората Неделя на Великия пост. Нетварната светлина, разбира се, не съществува като преживяване само на Света Гора. Съществува винаги като преживяване, от самото начало, когато Господ като Създател казал: „Да бъде светлина!” Това е една нетварна енергия на Бога (една от многото Негови енергии), чрез която нашият троичен Бог явява Своето присъствие. В Новия Завет имаме много богоявления, тоест проявления на нетварната светлина с връх на такова богоявленско събитие Преображение Господне на планината Тавор. Това събитие, като го тълкуват, всички свети отци казват, че е предначинание на светлината, която ще съществува в горния Йерусалим, както го описва св. евангелист Йоан в последните глави на Откровението. Казва, че някога няма да съществува слънце, няма да съществува земна светлина, а ще съществува тази Светлина на Христос. Участието в нея, в тази нетварна енергия на светлината, се локализира в житията на светците на Църквата. За малко светци се казва, че нямали участие и опит в светлината. Помня блаженопочившия свят старец о. Софроний, който ми беше казал, че като духовник, какъвто бе в миналото тук в манастирите – преди да замине за Франция и след това в Англия – знаел много старчета, които виждали нетварната светлина, но не разбирали, че това било нетварната светлина! Същото събитие констатираме и ние всекидневно. Съществуват изключително много монаси, но и миряни съм срещал в света, които виждат нетварната светлина, без при това да разбират, че това е нетварната светлина! Не могат да го изразят догматически; само опитно могат. Бих искал тук да подчертая, че за нас целта не е нетварната светлина.
Целта е да обикнем Бога, както казваше блаженопочившият старец Порфирий Кавсокаливит. Какво мислите, че ме попита първия път, когато го видях? Чуйте диалог. . .
– Отче Атанасие, кажи ми, ти защо стана монах?
– Ще помисля върху това, отче Порфирие, за да ви отговоря- му казах, за да внимавам какво ще кажа.
– Не мисли, защото аз ще ти кажа отговора- ме изпревари той. – Не ми казвай, че отиде, за да спасиш душата си, защото душата си я спасява и един мирянин в света. Ние станахме монаси, за да възлюбим Бога. Разбра ли? За да възлюбим Бога, бре! За да обикнем Бога. Това е нашата цел. Да възлюбим Бога. В това наше усилие, ако Бог ни даде опит от светлина, това е Негова работа. Ние не трябва да търсим такива неща, защото по някой път дяволът ни „подлага крак” и вместо да видим нетварна светлина, можем да видим други демонични „светлини” и да загубим и ума си и след това да изпаднем в прелест и да стигнем до състояние, където демоните да имат власт над нас. Ако Бог ни даде, нека ни даде! Да бъде благословено! Ако не ни даде, отново да бъде благословено! Неговото съкровище е светлината. Затова нашата цел не е нетварната светлина. Целта е да видим нетварната светлина в другия живот. В този временен живот, ако Бог ни даде , ще го приемем с предълбока благодарност. Няма да ни го даде? „Буди имя Господне благословено. . .”.
Във всеки случай срещнах твърде много случаи на добродетелни хора, които имаха опит от нетварната светлина, преживявания, които не можеха да опишат. Казваха характерно: „Както и да ти го кажем, не можем да ги изразим. Защото наистина в онзи час душата преминава в едно друго равнище, както св. ап. Павел бил грабнат в Рая и нямал думи да изрази преживяното, а чул неизречени думи !. . По същия начин монахът, вярващият, който е в състояние на нетварната светлина, не може да го опише с човешки думи. Просто описателно може нещо да каже. . . Човек трябва да го преживее, за да го предаде. Той самият трябва да разбере, да вкуси сладостта на меда и след това да говори за меда”. Както казваше и папа Ефрем Катунакиотски, който имаше опит от нетварната светлина и от смирение го криеше: „Каквото и да каже някой, празни приказки ще казва! Ако не го видиш, не можеш да го опишеш!” Това е въпрос на дар от Бога. Когато иска Бог, го дава. Може да вършиш съвършена аскеза – с мярата, изискана от светоотеческата аскетика – и да нямаш този дар. Може отново да не стоиш на толкова голяма духовна висота, и да те посети нетварната светлина. Тези неща не влизат в схеми. Това е нещо, което зависи от Бога. Затова и аз молитвено желая от все сърце всички да я видим ако не тук, поне в царството небесно.
Да обобщим: това е едно сияние, отче, едно благоухание?
Не е само едно сияние, нито просто едно благоухание; и това е! Повече обаче е едно усещане за пълнота на живота в Христос. В онзи час, когато живееш това състояние, не можеш да го опишеш. Не е подвластно на категориите на човешката логика. Отнася се към духовната сфера и няма думи за описание. Само условно и образно този, който приема дара, може да даде някакви описания. Виждаш и самият ап. Павел стигнал до трето небе. Много е трудно да говори човек за тези неща. Въпреки това е несъмнен факт, че нетварната светлина се преживява. За да прибегнем отново към голямата съкровищница на нашето богословие: Бога влиза във връзка със света чрез Неговите нетварни енергии. Една от нетварните Му енергии е светлината. Когато Бог понякога влизал във връзка със свети хора – виждаме го в Св. Писание, но и в житията на светците – като изключително преживяване на тази тяхна връзка светците имали първоначално светлината. Тази светлина се описва изключително хубаво в последната книга на Новия Завет, Откровението. В нетварната светлина- като енергия – можем да участваме. В същността (на Бога) не можем. В енергиите участваме според мярата на нашето очистване, както казват отците. Тоест колкото повече човек очиства себе си от страстите, толкова повече зрителното поле на душата се отваря. Става бляскаво огледалото на душата, за да приема отблясък на Светия Дух чрез тази енергия на нетварната светлина. Разбира се, определени пъти има случаи, в които нетварната светлина озарява и грешници, но нямат тази енергия. Може да има същия произход, но енергиите са различни. Защото, както казват светите отци, св. Григорий Палама, тя е като манната от Стария Завет. Всички ядели същата храна- манна – тя обаче съобразно нуждите на всеки имала вкуса на месо или на мляко или на мед! Всеки съобразно неговия характер, желания, съобразно неговото естествено разположение, чувствал по съответен начин манната. Така и нетварната светлина има различни енергии. Когато в началото се появи, е като покана, за да започне човек живота по Христос. Тогава носи покаяние, носи умиление. Докато в последния стадий е това, което нарекохме по-рано, свещеното безмълвие, наслаждаването на Бога! Разбира се, всичко това, колкото и да се опитваме да го обясним, не става ясно, ако не се преживее. Ако не се случи „Вкусете и ще видите, колко благ е Господ!”, в рамките на логиката е непонятно да се проумеят и да усвоят тези неща. Трябва да се подвизаваме, за да можем да станем причастни на нетварната светлина.
О. Ефрем, светият катунакски старец, с неговите литургични преживявания, на колко много неща ни поучи. . . В продължение на четири и повече десетилетия служеше св. Литургия всекидневно! Преживяванията му са щедри прояви на Божията благодат, на нетварната светлина, на светците и т. н. Това е едно друго измерение на аскезата. Живях заедно с о. Ефрем. Веднъж даже за тридесет и три дни бяхме заедно в болницата. Оттогава имах тясна връзка с него.
Струва си тук да ви оповестя молитвата, която папа-Ефрем беше отправил гласно, един път тук в Симонопетра. Записахме я и е следната:
„Боже, вечни, безначални, безкрайни, неизследими, умонепостижими, неизменни. Боже Утешителю, Душе на утехата, Душе на любовта, Душе на мира, Душе на сладостта, Душе на търпението, Душе на снизхождението, Душе на дълготърпението. Щедри и милостиви, дълготърпеливи и многомилостиви. . . Ние, Твоите грешни деца, в Твое име сме кръстени. Макар и да сме грешни, във всеки случай сме Твои деца. Молим Те, по молитвите на. . . прати лъч на Твоя божествен огън и ни изгори, запали ни! Дойди в душата ни и свий гнездо. Помогни ни, просветли ни да Те последваме, да Те утешим, да Ти благоугодим. За да можем един ден се насладим и ние, грешните и неблагодарните човеци, на неизречените и неизказаните блага, които приготви Твоята бащинска любов, за нас, грешните и непотребни Твои раби. Защото възхваляемо и възпявано е Твоето име в безкрайните векове. Амин.”
Веднъж бях посетил блаженопочившия старец о. Юстин Попович. Помоли ме, помня, да му разкажа различни случаи – както става и сега – с тези отци, но и с други светогорци. От очите му започнаха да текат сълзи и както се прекръстваше, сам си казваше: „Грешни Юстине, мислиш и ти, че нещо правиш! Виж братята ти на Света Гора какво правят! Слава Богу! Слава Богу!” Трогнах се дълбоко. Бях казал няколко прости случаи, а не всичко, което знаех. Въпреки това светият старец се беше умилил и славословеше Бога, изобличавайки себе си в. . . нерадение!
Много от читателите навярно ще сметнат това за приказки; когато обаче го преживееш. . . Признавам, че и аз преди да ги преживея, се затруднявах донякъде да ги почувствам дълбоко в сърцето ми. Сега обаче и на петстотин парчета да ме нарежат, не мога да кажа, че не са истина, след като ги преживях! Този свят старец, както и старец Паисий, се отличаваха с тяхното смиреномъдрие, въпреки че бяха и са – и двамата – велики стълпове на нашето Православие и по-специално на светогорското монашество. И двамата смятаха себе си за големи грешници! Ако някой път свещеник направи нещо нередно, медиите го възпроизвеждат, правейки от мухата слон! Напротив, светците, именно защото са стигнали до такава святост и добродетел, смятат себе си за най-грешните и гледат другите като светци! Това е много характерно.
Вие говорите за светите старци, които или живеят още сред нас или принадлежат вече на тържествуващата Църква. Благодарим ви о всех и за вся. Моля сега да ни поговорите за светците, след като вие се занимавате специално с агиология и химнология. Нека конкретизираме. Кажете ни за честните мощи, които имате тук в Симонопетра и, слава Богу, много пъти имахме благословението да се поклоним на някои от тях.
В манастира ни светите мощи са и единствените наши реликви, защото Симонопетра три пътя претърпя пожар. Последният път през 1891 г. бе напълно бе изпепелен. Само стените останаха! Също така бяха спасени и светите мощи, защото отците сварили и ги хвърлили в щерната! Имаме свети мощи от 130 светци! От много светци имаме и две и три свещени частици. Сред тях имаме четири големи частици от Честното Дърво. Най-ценните свети мощи, които имаме и особено почитаме в манастира ни, е лявата ръка на мироносицата света Мария Магдалина, която е нетленна! Благоухае и от всички св. мощи тук на Света Гора всички поклонници чувстват, че ръката на светицата поддържа естествена температура на човешко тяло! Също така имаме честната глава на св. Павел Изповедник, патриарх Константинополски, десния крак на св. Кирик, тригодишният мъченик, част от честната глава на св. Модест, четири частици от св. Анна, частица от св. мощи на св. Пантелеймон, също така от св. Трифон, имаме честната глава на св. вмчк Сергий, който пострадал мъченически при Диоклетиан (дори е видим белегът от секирата на палача). Също така от света Варвара имаме частица от десния лакът и десният крак, които особено благоухаят; всички го усещат. Имаме от св. Елевтерий, от св. Харалампий, имаме дясната ръка на св. Евдокия Самарянката, имаме от св. Дионисий Закинтски лявата ръка от 1716 г..Тогава турците я отсекли и я. . . продали в Хиос и стигна тук. Имаме и други изключително много св. мощи и на по-нови светци, като св. Никодим Светогорец, св. Силуан, св. Герман Аляски, част от гръбначния стълб на св. Нектарий, св. Арсений Кападокийски. Изключително много св. мощи – близо 200 частици – от 130 светци. Всеки има неговата благодат. Да имаме тяхното благословение!
Сред тях не съм виждал на светия основател на манастира, на преп. Симон Мироточиви. Знаете ли дали съществуват и къде са честните му мощи?
Да, сега засягаш една друга тема. За съжаление манастирът ни три пъти бе разрушен от пожар. Така архивът ни се смали твърде много и жизнеописанието на св. Симон се съхрани в други кодекси (не на Симонопетра). Историческият ход на манастира ни бе прекъснат и знаем много малко за гроба и мироточенето на светеца. Блаженопочившият о. Порфирий- който посетих през 1987 г. и го попитах- ми каза: „Зная, детето ми, къде е гробът на свети Симон, но нямам благословение да говоря”.
Сега и ние до. . . ново нареждане, чакаме. Ако св. Симон даде благословение, добре; ако не даде, нека да бъде там, където и както е избрал – да „стъпваме” върху него вероятно – и да живее прославен на небето.
Позволете ми да продължа моя въпрос и молба. Моля да останем в агиологията и да ни поговорите за днешната ситуация на Света Гора. Несъмнено и в наши дни има светци. Имам предвид живи. . .
Всеки от нас пред Бога ще бъде съден, защото Бог знае дълбините на човеците. Във всеки случай е радостно, че наистина съществуват много скрити светци, както ми беше казал старецът Паисий. Съществуват – по мнението на светия старец – 50 живи светци в този момент на Света Гора! Вярвам го, констатирал съм го и освен това вярвам, че ще има повече, ако пресметнем и тези, които живеят в света, защото светостта, както я живее нашата Православна Църква, не обича да се показва. Обича много скришността, обича скришността, както казват отците. Под едно кърпено расо, под разрошените и веещите се коси, под едно рязко поведение на един пустинник, които ще срещнеш при първото си посещение, може да се крие едно голямо духовно съкровище, едно доброволно безумство. Слава Богу, имаме изключително много такива старчета!
Превод: Константин Константинов
Сподели: Send this article by email
What is your name?
Please indicate below the emails to which you want to send this article: Целта е да обикнем Бога
Enter one email per line. No more than 5 emails.
Send
Close
