Преходът и неговата непреходност

1
279
Добави коментар
rubin
rubin

Може ли да се компенсира закъснението? На 6 февруари 2020 г. в Столичната библиотека бе представен сборник с доклади от българо-германската конференция на тема „Състояние и актуални задачи  за преосмисляне на тоталитарния комунистически период в България“. Сборникът, издаден със спомоществователството на д-р Андрей Ковачев – член на Европейския парламент,  е съставен от Стоян Райчевски и Фанна Коларова, които бяха и основни организатори на конференцията, проведена в сградата на „Гьоте институт“ в София през ноември 2018 г. Присъстващите на представянето на сборника бяха приветствани топло от г-жа Юлия Цинзова – директор на Столичната библиотека. Ще припомня, че проведената през 2018 г. конференция бе осъществена по проект на Възпоменателната библиотека за почит към жертвите на комунизма в Берлин и с подкрепата на Федералната фондация за преосмисляне на диктатурата на ГЕСП – Берлин. Тя бе открита със слова на президента Росен Плевнелиев и евродепутата от ЕНП Андрей Ковачев. В конференцията взеха участие 22-а лектори от България, Германия и Сърбия, някои от които присъстваха на представянето на сборника с докладите в Столичната библиотека на 6 февруари 2020 г. и презентираха съвсем накратко своите разработки: Иво Андровски – за съдбата на малко познати поети като Йордан Русков и Георги Заркин, творили в комунистическите лагери и затвори; арх. Елко Хазан – за спасяването от депортация в хитлеристките лагери на българските евреи; Зденка Тодорова – за положението на българската общност в Сърбия; Фанна Коларова – за паметниците на диктатурата и тяхното влияние върху обществото днес; Славимир Генчев – за ролята на журналистиката в годините на прехода; проф. д-р Никола Мърхов – за репресиите над инженерно-техническата интелигенция през тоталитарния период; д-р Владимир Калоянов – за сталинските репресии над българи и германци в Украйна; студентката по медицина Ния Мишонова – за жертвите на комунизма и техните близки. (Когато представи доклада си на конференцията, Нина беше още ученичка в Първа Английска езикова гимназия – София.) Стоян Райчевски и Фанна Коларова потвърдиха във встъпителните си думи тезата, обоснована и по време на конференцията в „Гьоте институт“ (вкл. и от президента Росен Плевнелиев и евродепутата Андрей Ковачев), щото големите проблеми на българския преход от комунизъм към демокрация се дължат преди всичко на липсата на лустрация; тази структуроопределяща грешка позволи на бивши кадри на БКП и ДС да овладеят възлови позиции в обществото, икономиката и бизнеса, както и в структурите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт. От своя страна това коства голямото забавяне на реформите в страната и нейното изоставане спрямо други бивши социалистически страни. Друг голям проблем е липсата у обществото и преди всичко сред младите хора на знания за естеството на комунизма и неговата дълбоко престъпна същност. Очевидно е, че това е довело и води до деформации в общественото съзнание, които демотивират хората по отношение на провеждането на радикални необходими реформи, създават вълни от справедливо недоволство, но е неоправдан евроскептицизъм, нихилизъм и негативизъм. И днес е съвсем резонно да се запитаме: след като толкова сме закъснели, дали ще успеем да наваксаме? 7 февруари 2020 Коментари