Вчера комисията по безопасност на НАСА отсече – единствено корабът на СпейсЕкс „Крю Драгън“ е в готовност да превозва хора, а корабът на Боинг „Старлайнър“ – не. Image credit : NASA
7 февруари 2020 г. 17:00 ч.
Светослав Александров. Една цигара марихуана. Това бе достатъчно основание за НАСА да назначи проверка на фирмената култура на СпейсЕкс, независимо че през онзи злополучен ден на 2018-та година Илон Мъск изпуши въпросната цигара на територията на щата Калифорния, където употребяването на трева е легално. Въпреки че американската космическа агенция обеща проверката да се разпростре както до СпейсЕкс, така и до Боинг, впоследствие НАСА реши да инспектира само фирмата на Мъск. Дори през цялата 2019-та година, когато скандалите със самолетите 737 МАХ не стихваха, стана ясно, че НАСА не желае да се занимава с Боинг. Ако дотогава космическите ентусиасти се съмняваха, че американската агенция мери фирмите-изпълнители на проекти с различен аршин, то след този случай се убедиха напълно в това.
Но колкото и дълго НАСА да си затваряше очите пред прегрешенията на Боинг, идва един момент, в който равносметката пристига и резултатите излизат наяве. И тогава нито едно лоби не може да помогне.
А някога идеята на НАСА за разработка на изцяло нови частни пилотирани кораби, които да превозват астронавти до Международната космическа станция, бе разумна. Въпреки че традиционно наричаме последните години с израза „времето на частната космонавтика“, американската космическа политика винаги е разчитала на частния сектор. Първите космически кораби на САЩ, лунната ракета „Сатурн 5“ и „Аполо“, совалките и компонентите на МКС, всички те са били изготвени от частни фирми по заявка на НАСА. Разликата този път бе, че частните фирми щяха да получат повече права и възможности да се разпореждат с корабите си както намерят за добре, а НАСА щеше да е просто един от множеството клиенти. И още нещо – ако до този момент всички космически проекти са се изпълнявали според договори, сключени на базата „разходи плюс“ (което ще рече, че в случай на отлагания и проблеми се наливат още средства до изпълнението на проекта, независимо колко години ще отнеме), този път договорите бяха сключени на база „фиксирана цена“. Целта беше да се държи отговорност от фирмите за отлаганията и да бъдат принудени да се справят с ограничени ресурси – без да просят още и още.
Задачата пред Боинг и СпейсЕкс беше една и съща – да създадат пилотирани космически кораби, които да извозват американските астронавти до орбиталната станция, така че НАСА да не зависи от Русия. СпейсЕкс поиска $2.6 милиарда, а Боинг – $4.2 милиарда. Мнозина се намръщиха – защо едните получават близо двойно повече от другите? Отговориха им – ами толкова пари са пожелали компаниите, НАСА не оспорила исканията им и се съгласила. Добре, халал да им е на Боинг.
Но през изминалата година излезе интересен правителствен доклад (линк към сайта на НАСА – PDF Файл), в който изненадващо беше оповестено, че освен фиксираната сума за Боинг от $4.2 милиарда, на компанията са били налети допълнителни $187 милиона. Докладът намеква, че от Боинг дори са заплашили, че ако не получат още средства, ще прекратят договора едностранно и ще напуснат програмата за създаването на нови пилотирани кораби! Явно е имало сериозни дискусии, но в крайна сметка от НАСА клекнали на искането на Боинг и осигурили парите. Само че ако обосновката на НАСА е била да даде тези средства, за да предотврати възникването на допълнителни отлагания (това го пише черно на бяло), защо агенцията не е отправила същата оферта и към СпейсЕкс – още повече, че компанията на Мъск доказано изпълнява проектите си по-бързо от всички останали конкуренти?
Е в този момент Илон Мъск не издържа. Шефът на СпейсЕкс винаги се е стараел да бъде дипломатичен (имайки предвид какъв е избухлив понякога, не знам какво му е коствало дълги години да работи тихомълком и да изпълнява инструкциите на НАСА, дори и някои от тях да са били несправедливи). Но накрая очевидно и на него му писна, защото през ноември написа в Туитър: „Това не ми изглежда да е наред. Имам предвид, че не е честно Боинг да получава толкова много повече за едно и също нещо“.
Боинг усвоиха парите (заедно с допълнителния бонус), СпейсЕкс също (фиксираната сума без нищо отгоре) и накрая дойде времето за равносметка. В периода между март 2019-та и януари 2020-та бяха отчетени следните резултати:
Космически кораб „Крю Драгън“ (СпейсЕкс) – една наземна аномалия през април 2019-та плюс проблеми с парашутите. И двата проблема бяха решени до приключването на календарната година. Бяха изпълнени два тестови полета – демонстрационна мисия до Международната космическа станция и изпитание на системите за аварийно спасяване. Полетите завършиха с пълен успех, което означава, че „Крю Драгън“ е в готовност да лети с хора на борда.
Космически кораб „Старлайнър“ (Боинг) – eдна наземна аномалия през лятото на 2018-та плюс проблеми с парашутите. Пълно медийно затишие относно аномалията от 2018-та, не знаем какви мерки са били взети и как тя е била разрешена. Бяха изпълнени два тестови полета – демонстрационно изпитание на системите за аварийно спасяване (от площадка, а не както е при СпейсЕкс по време на ракетно изстрелване) и космическа мисия до Международната космическа станция. Демонстрационното изпитание на аварийните системи завърши с успех, но един от парашутите не се отвори. А при космическата мисия до МКС скачването пропадна заради неправилно настроен часовник. Впоследствие бяха установени някои откази на двигателните системи, както и нов софтуерен бъг, който е застрашил кацането на „Старлайнър“. Проблемите били преодолени успешно и „Старлайнър“ се завърна според очакванията.
Далеч съм от мисълта, че двата демонстрационни полета на „Старлайнър“ бяха провал. Стандартът е много висок – никой досега не е изисквал изцяло нов кораб, без предходни полетни тестове, да се скачва с космическа станция. Самият факт, че корабът може да излита и да се завръща, без да се разбива, е положителен!
Само че за два пъти по-малко финансиране СпейсЕкс показа стопроцентова успеваемост по време на всички безпилотни полети, докато при „Старлайнър“ има успеваемост, но тя не е стопроцентова (декемврийската мисия се изчислява на 60-80% успех).
И равносметката е следната – заради стопроцентовите си успехи „Крю Драгън“ е в готовност да превозва хора, докато „Старлайнър“ – все още не. Нищо че Боинг получи много повече пари, качеството на работа не е същото като това на Илон Мъск.
Но това, което е най-смущаващото – изстрелването на един астронавт на борда на „Старлайнър“ струва $90 милиона, което е с $10 милиона по-скъпо от изстрелването с руски „Союз“, докато цената на едно астронавтско място на кораба „Крю Драгън“ възлиза на $55 милиона. „Крю Драгън“ е не просто по-качествена, но и по-евтина алтернатива на руските превози.
Пред НАСА има много въпроси, на които агенцията трябва да отговаря по време на пресконференцията тази вечер – и честно казано не знам какво да очаквам. Недоволството срещу Боинг е осезаемо, а напрежението се реже с нож. Но е ясно, че общественото доверие към Боинг е много ниско и каквото и оправдание да се измисли, то надали ще се приеме. Това, което хората желаят, е Боинг да престане да бъде разлигавеното галениче на НАСА. И ако трябва, компанията да изстрелва „Старлайнър“ в безпилотен режим отново и отново и отново, докато най-накрая отчете стопроцентов успех и корабът стане годен за безопасен превоз на астронавти. Пък ако ще в близките няколко години „Крю Драгън“ да е единственият пилотиран кораб на САЩ.
В крайна сметка всички космически ентусиасти искаме не само корабът на СпейсЕкс, но и този на Боинг да успее. Разполагането само с един тип пилотирани космически кораби е риск – и очевидно НАСА няма да допусне нова ситуация като тази след пенсионирането на совалките, когато остана без възможност да изпраща хора в космоса.
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
