В залата на петстотинте Архата в храма „Дзъджуан“ в Западния парк на град Суджоу, провинция Дзянсу, има статуя на луд монах.
Този монах имал десет недостатъка: имал крива уста, гърбица, кривогледство, стърчащи уши, краста на главата, бил куц, имал криви ръце, изкривен гръбначен стълб, деформиран гръден кош и крив нос. Освен че имал неприятен вид, бил и много необикновен.
Историята разказва, че преди да стане монах, той бил беден писар; обичал да обсъжда злоупотребите в императорския двор и да критикува обществените дела в Поднебесната империя. Критичният му и насмешлив поглед се отразявал и в съчиненията му. Заради това, че текстовете му били изключителни и написани в поетична форма, му присъдили званието „сюцай“ (най-ниската академична степен), когато бил едва на 30 години. Въпреки това все повече губел надежда за справедливост в този свят, презирал светската суета и дружал с монасите. Накрая самият станал монах; палел огъня и готвел храната в храма. Но по цял ден говорел щуротии, затова монасите го нарекли „лудия монах“…
