Понякога поставянето на правилна хистологична диагноза може да бъде предизвикателство, което да даде отражение върху пациента. Статистически в повечето случай се поставя правилна патологична диагноза базирана на хистологията, но понякога може да има разминаване или дори диагнозата да бъде сгрешена.
Това е една от причините важни решения свързани с диагнозите да се взимат след поне две лекарски мнения. Грешната хистологична диагноза може да изложи на опасност живота на пациента или да увреди неговото здраве. Грешна хистологична диагноза може да се постави при всяка неоплазма, почти без изключение.
Защо може да се случи объркване?
Едно сравнително лесно обяснение за сгрешените диагнози може да се свърже с много голямото разнообразие на патологичните процеси и с факта, че някои от тях могат да се препокрият едни други.
Това затруднява понякога патолозите и може да доведе до поставянето на погрешна хистологична диагноза. Това може да означава, че понякога едно доброкачествено заболяване да може да имитира злокачествено, което от своя страна да доведе до поставянето на грешна диагноза и съответно
да доведе до провеждането на грешно лечение.
Разбира се грешките могат да се дължат не само на човешки фактор, но и на технически такъв.
Накратко казано в онкологията можем да разграничим две основни направления в грешките:
1.Да се подцени хистологичната диагноза за онкологично заболяване;
2.Да се надцени хистологичната диагноза за онкологично заболяване.
Погрешно диагностициране на рака- статистически данни
Лечимостта на повечето видове рак е много по-добра, когато са хванати в ранен стадий. За съжаление, неправилна и/или забавена диагноза при рака са сравнително чести.
Неправилната и/или забавената диагноза може да коства на пациента допълнително време и пари, да увреди здравето му, както и да изложи живота му на риск. Много смъртни случаи биха могли да бъдат предотвратени, ако степента на неправилна диагноза не е била толкова висока.
Изчислено е, че приблизително 10 до 20 процента от всички случаи на рак са погрешно диагностицирани. Проучване е установило, че около 28 процента от грешките, направени от 583 случая, са били животозастрашаващи или променящи живота.
Изчислено е било, че поне 40 000 пациенти с рак умират всяка година в резултат на неправилна
и/или забавена диагноза. Много случаи на неправилна диагноза остават нерегистрирани, така че статистиката около неправилната диагноза на рака е груба
оценка въз основа на броя на случаите, които се отчитат.
Изследване, проведено от болничната система Тексас е изчислило, че има около 500 000 диагностични грешки, които се появяват всяка година в САЩ, от около 500 милиона случая. (Колко са в България- никой не може да каже!)
Пак според същото проучване, лекари признават, че се срещат поне с една погрешна диагноза всеки месец. Поради риска от съдебни дела много от тях се колебаят да съобщават за случаи на погрешна диагноза, което пък води до статистическо изкривяване.(1)
Неправилната диагноза е една от водещите причини за съдебни дела в САЩ. В много случаи невъзможността да се извърши допълнително изследване след откриване на симптомите е причина за забавена диагноза. Въпреки това, грешките в процедурите за тестване или интерпретация на биопсия също могат да причинят поставянето на погрешна
диагноза.
“Проблемът в никакъв случай не се ограничава само до САЩ- според Лора Зуан (асистент в Института за изследване на медицинското образование, Ротердам),
„Диагностичните грешки са значителни, но недооценени. Съществуващите оценки за честотата на заболеваемост показват, че 10–15 процента от диагнозите не са напълно
правилни ”, а Кордула Вагнер (изпълнителен директор и професор по безопасност на пациентите в Нидерландския институт за изследвания на здравните услуги, Утрехт)
напомня, че диагностичните грешки имат сериозно влияние – „Възможно е да има повече последици за пациента, отколкото при други видове грешки“!(4)
Ето и един пример:
Патологичната литература е пълна с данни за доброкачествени образувания, имитиращи карцином на белия дроб. Тъй като ракът на белия дроб е заболяване със сравнително лоша обща преживяемост, което често води до лечение, както с хирургични методи, така и с химио- или лъчетерапия, залозите са големи, за да се
избегне не само свръхдиагностика, но и недостатъчното диагностициране. Фалшиво-положителната диагноза рак на белия дроб може да доведе
до неподходящо агресивно лечение със съпътстващи рискове (като токсичност,например) които могат да бъдат много сериозни. Неразпознаването може пък
да доведе до неоптимално и/или забавено лечението.(3)
Изключително важно е и правилното класифициране на злокачествените заболявания, (в този случай включващи белия дроб), тъй като
терапията и прогнозата за метастазирането при различните хистологични видове значително се различават.
Би било почти невъзможно да се регистрират всички образувания, които причиняват диагностично объркване в областта на белодробната неоплазия.
Винаги когато има съмнения за неправилна хистологична диагноза трябва да се потръси допълнително мнение.
Диагностичните грешки са трудни за справяне и още по-трудни за обсъждане, но обединявайки мненията на няколко експерти в тази област,
може да се допринесе за повишаване на прозрачността в тази изключително важна и проблемна област(4).
Източник на информация:
1.https://paulandperkins.com/cancer-statistics/
2.https://medicalmalpractice.net/failure-to-diagnose/misdiagnosis-of-lung-cancer
3.https://www.archivesofpathology.org/doi/full/10.1043/1543-2165%282008%29132%5B1118%3AAUOAMO%5D2.0.CO%3B2
4.https://thepathologist.com/inside-the-lab/we-need-to-talk-pathologists-patients-and-diagnostic-errors-part-i
