В обръщение към нацията президентът на Южна Африка Сирил Рамафоса определи COVID-19 като национална катастрофа. “Никога досега в историята на нашата демокрация на сме се сблъсквали с такава тежка ситуация”, каза той, преди да обяви редица мерки за ограничаване на инфекцията, като затварянето на училища, ограничения за пътуване и забрани за големи събирания.
Официалните данни досега показват, че Африка на юг от Сахара, където живеят над 1 млрд. души, е имала късмет. Интерактивната карта, следяща случаите на COVID-19 и управлявана от университета Джон Хопкинс, показва големи червени петна почти навсякъде – с изключение на Африка на юг от Сахара.
Случаите обаче бързо започват да растат. В Южна Африка, която регистрира първия си случай преди 10 дни, сега има над 60. Според Рамафоса вирусът е започнал да се разпространява вътре в страната. През почивните дни Руанда, Екваториална Гвинея и Намибия също съобщиха за първи случаи на заразени, с което броят на засегнатите страни към онзи момент достигна 23.
Някои учени смятат, че COVID-19 циркулира безшумно и по други места, пише ScienseMag в свой анализ по темата. „Притеснявам се, че имаме тази бомба със закъснител“, казва Брус Басет, учен в Университета в Кейптаун, който следи данните за COVID-19 от януари.
И въпреки че досега африканският досег с пандемията е получило оскъдно световно внимание, експертите се притесняват, че вирусът може да опустоши страни със слаби здравни системи и население, несъразмерно засегнати от ХИВ, туберкулоза и други инфекциозни заболявания. „Социалното дистанциране“ ще бъде трудно да се направи в пренаселените и бедни градове на континента.
„Ние наистина нямаме идея как COVID-19 ще се държи в Африка“, казва педиатърът и изследовател на ХИВ Гленда Грей, президент на Южноафриканския съвет за медицински изследвания. Миналия месец генералният директор на Световната здравна организация Тедрос Аданом Гебрейесус, който е от Етиопия, заяви, че неговата „най-голяма грижа“ е разпространението на COVID-19 в страни със слаби здравни системи.
Субсахарска Африка откри първия си случай едва на 27 февруари – у италианец, пътувал до Нигерия. Повечето други случаи оттогава са внесени от Европа, по-малко идват от Америка и Азия. Като цяло обаче данните за заболели от коронавирус са оскъдни.
И това не е поради липса на тестове. Вече над 40 страни на континента имат възможност да правят проби за COVID-19, като за сравнение в ранните етапи на епидемията в Китай това можеха само две.
Фокусът на африканците е върху точките на влизане в страните и хората, наскоро посещавали райони на огнища в чужбина. Скринингът на пътници обаче се оказва в голяма степен неефективен, тъй като не успява да прихване хората в 14-дневния инкубационен период. Той също така няма да открие и нововъзникващите случи сред африканските общности.
“Мисля, че случаите се пълзят по мрежата. Трябва спешно да се проучи и да се обърне внимание на този въпрос”, казва Франсин Нтуми, паразитолог и експерт по обществено здраве в университета Мариен Нугуаби в Република Конго.
Един от начините да разберете дали болестта се разпространява в общността е, като разгледате пациенти, които са с грипоподобни заболявания в клиники и болници. Техния брой все още не нараства в Дърбан, в КвазулуНатал, провинцията с най-висок процент на заразяване с ХИВ в Южна Африка, казва Салим Абдоол Карим, директор на Центъра за изследвания на СПИН в Южна Африка. Не се забелязва и повишаване на по-възрастните пациенти с остър респираторен дистрес. „Въз основа на това се чувствам уверен, че нямаме широко разпространение в общността, което да е неоткрито“, казва Абдул Карим.
Но той смята, че е само въпрос на време преди внесените случаи на COVID-19 – повечето от които ще бъдат сравнително заможни хора, които могат да си позволят да пътуват – да се насочат към най-уязвимите общности в страната. Пациентите, дошли от Европа, вероятно са взаимодействали с южноафриканците преди да бъдат диагностицирани. Те имат контакт с по-бедното население чрез домакинските си помощници например, които след това се прибират в претъпкани микробуси до домовете си в райони с ниски доходи – перфектни условия за разпространение на COVID-19. „Мисля, че е неизбежно да имаме значителна епидемия“, казва Абдул Карим.
Друг начин за проследяване на COVID-19 ч рез системи за наблюдение, които се фокусират върху особените грипоподобни заболявания. Глобалната система за наблюдение и реагиране на грип показва повишени нива за някои африкански страни, казва Джон Нкенасонг, директор на Африканските центрове за контрол и превенция на заболяванията, който е базиран в Адис Абеба, Етиопия.
Това обаче може и да се дължи на причини, различни от COVID-19. Не е ясно и доколко са чувствителни тези методи към откриването на случаи. В САЩ например докладванията на такива случи са нараснали многократно в сравнение с Африка.
Субсахарска Африка има едно основно предимство по отношение на COVID-19: Средната й възраст е най-ниската в света – под 20 години. А децата рядко се разболяват от този коронавирус, като повечето млади и възрастни прекарват инфекцията с леки симптоми. Възрастните хора са рисковата група, а само 3% от населението на Субсахарска Африка е над 65-годишно. За сравнение тази група в Китай е 12%.
Някои учени също смятат, че високите температури в много африкански страни могат да затруднят живота на вируса, който причинява COVID-19. Според Грей това е възможно и показателно е например, че сезонът на грипа в Южна Африка започва едва през април, когато стане по-студено. Но дали COVID-19 ще се окаже сезонно заболяване, това все още е въпрос с неизвестен отговор.
Влошаващи фактори
В Африка например ще е трудно прилагането на интервенциите, които помогнаха за преодоляването на вируса до много ниски нива в Китай и помогнаха на Южна Корея да поддържа епидемията повече или по-малко под контрол.
Няколко държави на континента вече въведоха правила за предотвратяване на разпространението – Руанда например обяви, че ще затвори местата за поклонение, училищата и университетите още след първия си случай. Но социалното дистанциране може да е невъзможно в многолюдните градове и не е ясно как затварянето по домовете ще проработи в Африка, където много поколения съжителства в едно домакинство.
Как да защитите възрастните хора, как можете да кажете на населението на село да мие ръцете си, когато няма вода, или да използва гел за хигиенизиране на ръцете си, когато нямат достатъчно пари за храна?
“Страхувам се, че ще стане хаос”, казва Ноуми.
А много африкански страни просто нямат капацитет да се грижат за тежко болни пациенти с COVID-19. Документ от 2015 г. установи, че Кения, нация от 50 милиона души, която обяви първия си случай преди няколко дни, разполага само с 130 легла за интензивно лечение и само около 200 специализирани сестри за интензивно лечение.
Много други страни са изправени пред подобни ограничения, казва Ифедайо Адетифа, клиничен епидемиолог в изследователската програма на KEMRI-Wellcome Trust. „Без универсална здравна помощ и без здравно осигуряване, ние просто не можем да си позволим да имаме много случаи на COVID-19, защото не можем да управляваме най-тежките”, коментира той.
Допълнителни усложнения
Високият процент на други заболявания е един от усложняващите фактори. Затова ще е много важно да се разбере дали туберкулозата и ХИВ влошават състоянието при COVID-19.
Миналата седмица Академията на науките в Южна Африка предупреди, че хората, живеещи с ХИВ, са осем пъти по-склонни да бъдат хоспитализирани за пневмония, причинена от вируса на грипа, отколкото общата популация, и има три пъти по-голяма вероятност за летален край.
