КАК И КОГА СЕ ЗАРАЖДА ТОТАЛИТАРИЗМЪТ В БЪЛГАРИЯ
Откритата агитация на Стамболийски за неутралитет на страната в Първата световна война става причина той да бъде задържан и осъден за държавна измяна на доживотен затвор.
През септември 1918 година е освободен и изпратен на фронта със задачата да успокои надигналото се недоволство срещу властта у войниците. Земеделският водач вижда в разбунтувалата се маса възможност да се добере до властта и решава да окуражи клетвопрестъпниците, заставайки начело на създадената Радомирска република. В крайна сметка разбунтувалите се войници са разбити край София, а техният водач бяга и се укрива.
Въпреки провиненията си Стамболийски е амнистиран и се завръща към своята политическа дейност. През януари 1919 година той за първи път влиза във властта. Първоначално като част от коалиционното правителство на Теодор Тодоров, а след оттеглянето на Тодоров Стамболийски става министър- председател. Така на него се пада тежкото бреме да подпише пагубния за страната ни Ньойски договор.
Крахът в Първата световна война бележи началото на тежка криза за България. Икономиката на страната е разбита, наложени са и тежки репарации. Изгубена е и изключително важната територия на Беломорска Тракия. Във външнополитически план държавата е в пълна изолация- без подкрепа от която и да е Велика сила, заобиколена от по- добре въоръжени от нея агресивни съседи. Българската армия е свита до 33 000 души.
Националната мечта е разбита, а духът смазан. Хората са обезверени и лесно податливи на популистки обещания. В това затруднено положение политическата конюктура в България рязко се променя. На преден план излизат левите партии, част от които е и БЗНС.
Потвърждение на тази констатация са резултатите от провелите се на 21 май 1920 година парламентарни избори, на които най- голям процент от вота получават БЗНС и БКП. БЗНС води убедително, но местата, които земеделците получават в Народното събрание, се оказват недостатъчни за самостоятелно управление.
За коалиране с друга сила не можа да става дума– такова е едно от предизборните обещания, с които е привлечен народът. Подтикнат от желанието на всяка цена да управлява самостоятелно, Стамболийски си изфабрикувал мнозинство, касирайки част от депутатките места, спечелени от останалите партии.
Стремежът на БЗНС да се открои от предходните управляващи „буржоазни партии“ проличава още в началото на неговия мандат. С всички действия земеделците недвусмислено показват, че те ще защитават единствено интересите на селяческото съсловие, което според тях, поради фактът, че представлява около 80% от цялото българско население, трябва да управлява държавата единствено в свой интерес – обстоятелство влизащо в пълен разрив с принципа на представителната демокрация.
Управлението на Стамболийски, провежда и ред реформи. Главни негови въведения са аграрната реформа и трудовата повинност.
По своята същност аграрната реформа цели да оземли част от пристигналите след края на войната в страната български бежанци. С нея се забранява притежанието на поземлен имот над 300 декара, като едрите собственици губят имуществото си, с което надвишават норматива. Макар тази реформа да е с привидно добронамерени цели, с времето тя става предпоставка за развитието на голяма корупция сред чиновническия апарат. А земята се оказва недостатъчна, за да бъде раздадена на прииждащите бежанци.
Успоредно с реформаторката дейност на БЗНС, насочена главно към подпомагането на селското българско население, започва и потискането на набеденото за враг на селячеството градско население, интелигенцията и военните. Репресиите срещу тях превръщат Стамболийски в общ противник на всички останали политически партии, включително и на комунистите.
Смятащият се за всесилен земеделски вожд сякаш не им обръща внимание и вкарва в сила едно от обещанията, които го издигат на власт – да накаже виновните за включването на България в Първата Световна Война.
За тази цел е насрочен и референдум, на който да се вземе решение дали да бъдат съдени виновниците за двете национални катастрофи. Под силен натиск на земеделците решението от референдума е такова, каквото те желаят. То им позволява да „обезглавят“ голяма част от опозиционните им политически формации, чиито лидери са дадени под съд.
Изграденият репресивен апарат на БЗНС включва също така създаването на въоръжено партийно формирование, наречено „оранжева гвардия“, което често е използвано срещу несъгласните със земеделското управление.
Врагове Стамболийски си създава и със своята външна политика. Той изцяло пренебрегва българите в Македония и тяхната съдба, която е изключително тежка откакто те остават под властта на сърби и гърци. Лидерът на БЗНС прави нещо повече. За да се сближи с Кралството на сърби, хървати и словенци, той се задължава да ликвидира ВМРО, прибавяйки по този начин още един враг в списъка си.
На провелите се парламентарни избори през 1923 година БЗНС печели пълно мнозинство, което до голяма степен се дължи на безогледни фалшификации. Стамболийски се чувства по-силен от всякога и се заканва да „векува на власт“. Засилва се терорът над представителите на различни от селското съсловия, умножават се и комитетите за селска диктатура. За всички става ясно, че зад самохвалството на земеделския лидер стои амбицията за установяване на власт, доближаваща се до представите за тоталитарност.
Едно от постоянните обвинения на опозицията е за огромните финансови злоупотреби. Според в. „Пряпорец“ за 3 години земеделско управление от държавата са ограбени 800 милиона лева!
В пресата са изнесени и данни за големите имотни покупки, правени от земеделската партия. Финансовият министър Петър Тодоров твърди, че са изтеглени 4 млн. швейцарски франка (120 млн. лева), чиито следи се губят към вилата на Стамболийски в Славовица.
(Години по-късно в спомените си той пише как скулпторът Андрей Николов идвал при него да си търси хонорара от 1 милион лева за мраморни бюстове, поръчани от земеделските министри.)
Интерес будят и така наречените безотчетни пари за външното министерство в размер на 6 млн. лева годишно, които Стамболийски е раздавал „за защита на националните интереси“. Част от тези пари също би трябвало да са в специално направеното скривалище във вилата му.
В тази обстановка враговете на земеделците се обединяват и поведени от Военната лига и Народния сговор на 9 юни 1923 година извършват преврат, с който свалят от власт Стамболийски. Няколко дена по- късно той е заловен при село Голак. Отведен е в село Славовица, където е вилата му. Укритите пари са намерени там и са иззети.
Понякога превратът изчиства една държава от собствената и низост. Деветоюнският метеж попречи на Александър Стамболийски да наложи тоталитарен режим от фашистки тип у нас.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ, Esq.
