На илюстрацията: „Крю Драгън“ в орбита около Луната. Image credit : Bruce Irving
24 юни 2020 г. 16:55 ч.
Светослав Александров. На 30-ти май американската космическа агенция НАСА възобнови пилотираната си космическа програма, след като в този ден корабът на СпейсЕкс „Крю Драгън“ изведе астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли на път към Международната космическа станция.
Администрацията на американския президент Доналд Тръмп и ръководството на НАСА обаче имат по-сериозни цели от експедиции до ниска околоземна орбита. Най-важната задача е човешки крак да стъпи отново на Луната най-късно през 2024 година. Според експертите Робърт Зубрин, основател на Марсианско Общество, и Хомър Хикам, бивш инженер от НАСА и треньор на американските астронавти, задачата най-добре може да бъде постигната, ако корабът „Крю Драгън“ бъде изстрелян към Луната.
Двамата публикуваха своя съвместна статия по темата в сайта Washington Post (натиснете тук, за да я прочетете в оригинал).
Според Зубрин и Хикам частните космически кораби вече доказват своя огромен потенциал в сравнение с класическите космически проекти. Съобразно настоящите планове, завръщането на човек на Луната трябва да се осъществи посредством космическия кораб „Орион“ и разработената за него ракета „Спейс Лонч Систъм“. Експертите напомнят, че този кораб и ракетата му се конструират още от 2006-та година и за тях са похарчени $18 милиарда, а те все още не са излетяли. За сравнение СпейсЕкс усвои само $3 милиарда, а на компанията бяха нужни едва шест години, за да изпрати човек в космоса.
„Това, което СпейсЕкс направи, бе да покаже, че един добре ръководен предприемачески екип може да постигне резултати, за които преди се смяташе, че са необходими усилията на суперсили. При това то бе направено за малка част от необходимото време и сума и, също така, както бе демонстрирано посредством възвръщаемите ракети „Фолкън“, бяха постигнати неща, считани за невъзможни. Това е революция“, пишат експертите.
Зубрин и Хикам оценяват положително работата, която е вложена в създаването на „Спейс Лонч Систъм“ и „Орион“, но този проект е вече изостанал от проектите на гъвкавите частни фирми. Експертите смятат, че „Крю Драгън“ е не само по-евтин от „Орион“, но и по-добър. „Крю Драгън“ тежи само 9.5 тона, докато „Орион“ е 26.5 тона. Свръхтеглото на „Орион“ е пряк резултат от противоречивите директиви, задавани от администрациите на предишни президенти. Например по времето на Барак Обама „Орион“ е трябвало да може може да лети до астероидния пояс.
„Така той (т.е. корабът) се оказа слон, а не състезателният кон, от който НАСА се нуждаеше“, категорични са Зубрин и Хикам.
Двамата са на мнение, че НАСА трябва да изпрати „Крю Драгън“ до окололунна орбита на мисия, сходна с тази на „Аполо 8“. Впоследствие може да се осъществи пилотирано кацане посредством комерсиален спускаем апарат. Експертите не отхвърлят необходимостта от „Спейс Лонч Систъм“, но те смятат, че тази мегаракета може да бъде запазена за бъдещи тежки товари, а „Орион“ да се подготви за мисия до Марс.
Но истинският въпрос пред администрацията и Конгреса е дали наистина желаят човек да стъпи отново на Луната до 2024-та година.
Ако отговорът е „да“, би следвало целта да е тази, която е определяща, без значение какви са средствата. В случай че „Крю Драгън“ е по-добрият космически кораб, следва да се използва той.
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
