Как се пише интерпретативно съчинение по литература

Интерпретативното съчинение (статия) представлява систематично изложение на резултатите от проучването и интерпретацията на проблем, съществен за даден изходен текст. В този вид съчинение ясно се откроява и пътят, по който ученикът е достигнал до своите истини за интерпретирания проблем.

Интерпретативното съчинение по литература е научен, литературноаналитичен и литературнокритически текст, писмено изложение коментар на художествена литературна творба или творби по определена тема. То като цяло се отъждествява с понятието аргументативен литературнонаучен текст: систематично писмено изложение, комплекс от разсъждения и изводи, илюстрирани с цитати от художествената литературна творба, които доказват състоятелността на формулираната теза въз основа на проблематиката, заложена в заглавието.

С други думи, интерпретативното съчинение по литература е умален и опростен работен вариант на литературнокритическата статия, предназначен за практическа образователна работа в средното училище. Неговата идеална цел е да развива у учениците умения за относително самостоятелен коментар на художествено литературно произведение, изложен в последователен смислово свързан текст, подчинен на изискванията на научния стил и орнаментиран, по възможност, с оригинални есеистични елементи. Реалната му цел е чрез неговото създаване учениците да си изградят практически умения за генериране на аргументативен, „доказателствен“ литературнонаучен текст с известни аналитични изводи въз основа на зададен проблем.

Жанрът интерпретативно съчинение е текст, който съчетава аргументаторски и херменевтични умения, т.е. показва изкуството на своя автор да “чете” по различен начин дадена творба, като ѝ придава нови, оригинални значения, надхвърлящи авторовите намерения. На практика това означава съчинението да “превежда” многопосочните значения на литературната творба, като все повече и по-плътно се доближава до обекта на тълкуването (литературния текст-основа). Съчинението е своеобразна визитна картичка, която показва степента на литературна компетентност, нивото на езиковата култура или обобщено казано комуникативния потенциал на своя автор.

Композицията на интерпретативно съчинение следва следната схема:

Можем да обособим следните изисквания и принципи на конструиране на интерпретативното съчинение:

І. Въведение

 начален композиционен компонент, който дефинира и определя смисловите граници на интерпретацията, като върви от общото към частното.

 Неговият емоционален градус е значително по-висок от този на аргументативната част, където преобладава рационалното начало.

ІІ. Теза

 отделен абзац, със статут на основно твърдение

 структура: въвеждащо изречение, развиващи изречения – отделните микротези и заключително изречение.

 Тезата притежава ярко изразен рационален характер, тя е и микроплан на интерпретативното съчинение.

Подредбата на микротезите е свободна, но по правило първата микротеза трябва да има ярка аргументативна сила, втората може да бъде по-слаба в това отношение, а финалната микротеза отново трябва да бъде особено категорична и недвусмислена като аргумент. Подредбата на микротезите в тезата трябва да бъде спазена в същинската част, тази, която се определя като изложение или същинската интерпретация.

ІІІ. Аргументативно-интерпретативна част (изложение)

 Винаги се започва с дефиниране на първата микротеза. Всяка микротеза се изказва в изложението.

 Микротези – съставни части на тезата, представляващи отделни смислови ядра на проблематизацията, заложена в заглавието

 Микротеми – съставни части на микротезите, които представляват отделни мотиви Те по правило се развиват като се разполагат графично в отделни абзаци. Те съдържат:

 Опорни моменти – отделни епизоди от един художествен текст или ключови изрази, които подлежат на тълкуване.

 Аргументи – доводи, които се конструират в разсъжденията, като задължително съдържат отговор на въпросите какво, как и защо. Тези три въпроса се отнасят до разнородни микроструктури на текста-основа. Точно тук се реализира онази дейност, която популярно се нарича анализ на текстовите структури, като този анализ може да бъде многопосочен: да се осланя на различните интерпретативни техники, които най-общо се легитимират като затворен или контекстуален прочит на литературната творба.

 Цитат – авторов текст, който подкрепя и илюстрира разсъжденията.

 Този порядък не е задължителен, т. е. той може да се променя в процеса на работата.

 Логически преходи – те се конструират, за да осъществят плавен преход между отделните смислови ядра, присъстващи в съчинението. Има ги (ако е необходимо) между въведението и тезата; между тезата и аргументативно-интерпретативната част (изложението на съчинението); между отделните микротеми в рамките на една микротеза; между отделните микротези; между последната микротема на последната микротеза и заключението.

ІV. Заключение

 обобщава на ново ниво интерпретираната проблематика.

 Заключителната част разширява смисловото поле на интерпретацията към цялата българска литература или към общочовешките ценности, които се интерпретират в литературния текст-основа.

Критериите за оценяване на интерпретативно съчинение (VІІІ – ХІІ клас) са следните:

1. Придържане към жанровите изисквания за създаване на този вид съчинение:

• подходящ увод;

• откроена и произтичаща от проблема в заглавието теза;

• пълни, точни, целенасочени и задълбочени разсъждения по темата;

• подходящи изводи;

• заключително обобщение.

2. Наличие на логически преходи както между отделните структурни елементи на писмената работа, така и между отделните подтези в рамките на същинската част.

3. Наблюдения върху художествената специфика на текста.

4. Стилово единство, цялостност и завършеност на писмения текст.

5. Избор на глаголно време.

6. Равнище на овладяване на правописната и пунктуационната норма на съвременния български книжовен език.

7. Графично оформяне на съчинението.

В зрелостния изпит по български език и литература, държан от българските ученици в края на 12 клас, третият модул е написване на литературноинтерпретативно съчинение или литературно есе по избор, като максималният брой точки, които се дават, са 30. Целта е всеки ученик да развие в рамките до 4 страници тема, в която да се открои критическо мислене, езиковедски умения и логическа мисъл. Изискванията са формирани в три основни групи:

• литературни компетентности;

• компетентности на аргументативен текст;

• езикови компетентности.

Критериите за оценяване на литературноинтерпретативното съчинение са следните:

I. Литературни компетентности – максимален брой точки – 10

• Разбиране и осмисляне на условния характер на литературата – от 0 до 2 т.

• Знания за процесите в литературната история, автора и творбата – от 0 до 2 т.

• Умения да се прилагат знания за строежа и функционирането на литературната творба и изясняване на зададени проблеми – от 0 до 3 т.

• Интерпретиране на художествените смисли съобразно поставен проблем – от 0 до 3 т.

II. Знания и умения за изграждане на аргументативен текст – максимален брой точки – 12

• Наличие на теза, съответстваща на темата и проблема – от 0 до 3 т.

• Адекватна, конкретна и изчерпателна аргументация – от 0 до 3 т.

• Логическа последователност на аргументацията – от 0 до 3 т.

• Ясно структурирани и смислово свързани композиционни части (Увод, изложение, заключение) – от 0 до 3 т.

III. Езикови норми – максимален брой точки – 8

• Знания и умения за прилагане на лексикалната норма – от 0 до 2 т.

• Знания и умения за прилагане на граматичната норма – от 0 до 2 т.

• Знания и умения за прилагане на правописната норма – от 0 до 2 т.

• Знания и умения за прилагане на пунктуационната норма – от 0 до 2 т.

Максимален резултат от критериите за оценяване на интерпретативно съчинение – 30 точки.

1) Есето представлява изградена на асоциативен принцип интерпретация на проблем, към който се подхожда на базата на персонален опит (житейски, философски, естетически и пр.). В изложението се представя становище, което се доказва с аргументи от различен тип. Смисловата структура на есето „снема“ не логиката на научното изследване, а следва интуицията, играта на въображението и фантазията на ученика.

Критериите за оценяване на литературно есе според изискванията на МОН са следните:

I. Компетентности за писане на аргументативен текст есе – максимален брой точки – 22

• Изразяване на лично становище по зададения проблем – от 0 до 2 т.

• Разглеждане на проблема в адекватен и значим контекст – от 0 до 2 т.

• Стилистически умения за постигане на въздействие и убедителност – от 0 до 3 т.

• Достатъчност на аргументацията за убедителното доказване на тезата – от 0 до 3 т.

• Теза, свързана с поставения проблем – от 0 до 3 т.

• Аргументация, доказваща тезата и подтезите – от 0 до 3 т.

• Логическа последователност на организацията на есето – от 0 до 3 т.

• Смислова обвързаност на композиционните части на есето – от 0 до 3 т.

II. Езикови норми – максимален брой точки – 8

• Знания и умения за прилагане на лексикалната норма – от 0 до 2 т.