Вземам две клечки и скривам единия им край в юмрука си – точна имитация на природната даденост. Сега по видимите им части трябва да определя коя е с по-голямата дължина.Несъмнено, подобна задача ще е по силите ми (ще е изпълнима) само ако подравня долните им краища преди да ги скрия. Защото, ако ги оставя разположени произволно една спрямо друга, определянето на по-дългата се превръща в лотария.
Тук е безсмислено да доказвам надълго и нашироко, че в Природата е залегнала именно нормата на подравнените долни краища. В противен случай, всички видими съотнасяния биха били напълно безпринципни и, значи, за тях въобще не би следвало да говорим като за Познание. А не подлежи на никакво съмнение фактът, че досега сме разкрили обективното съществуване и действие на стотици непоклатими природни закони – най-висшата форма на Познание. Т.е. установили сме величините като абсолюти само по видимата им част…по част от цялото сме стигнали до Познание за самото цяло. И щом имаме Познание, оковано в закони, значи обективно всички природни величини имат за долна граница абсолютна нула. Иначе ще цари непознаваем хаос.
Именно защото отдолу всичко е изравнено, относителните разлики, които регистрираме през сетивния си прозорец, са и абсолютни. Резултатът относно долния перваз на този прозорец е самата истина, защото невидимите части нататък до нулата са тъждествени. Подравняването отдолу (зануляването, равните начала, едната стартова линия) е техниката на сравняване, идваща от Природата, продиктувана ни от нея.
На този факт се основава и математиката, видно от следната постановка:
Харесване на това:
Харесвам Зареждане…
