Прахосмукачка с обратно действие – така наричат учените механизма за събиране на проби към мисията „Озирис-Рекс“. Photo credit : NASA/Goddard Space Flight Center
19 октомври 2020 г. 20:50 ч.
Светослав Александров. Дели ни едно денонощие от кулминацията на най-амбициозната възвръщаема мисия на НАСА след приключването на лунната програма „Аполо“ през 70-те години на миналия век. Утре, на 20-ти октомври, „Озирис-Рекс“ ще се спусне към повърхността на астероида Бену, за да събере проби с цел по-нататъшната им доставка на Земята. За да се стигне до този миг се трудиха хиляди хора, включително българи – като Светослав Александров, автор на този блог, Лъчезар Костов, Маринела Димитрова и много други участници в рамките на инициативата на американската организация CosmoQuest.
Съгласно информацията, публикувана на официалния уебсайт на експедицията, автоматичната междупланетна станция ще пристъпи към маневрата за излизане от орбита утре в около 20:50 ч. българско време. Ще последват още две маневри – т.нар. „Чекпойнт“-маневра, когато „Озирис-Рекс“ се озове на 125 метра от повърхността на Бену. Тя допълнително ще намали скоростта на космическия апарат и ще го подготви за „Мачпойнт“-маневрата, която ще бъде изпълнена при достигане на височина от 40 метра. Към този момент „Озирис-Рекс“ ще следва траектория, съвпадаща с околоосното въртене на астероида. След това същинското спускане към повърхността му може да започне.
Космическата мисия няма да извърши кацане. Единственият прибор, който ще докосне повърхността, е роботизираната ръка TAGSAM. Тя ще стои допряна към Бену в продължение на около 10 секунди. Когато контактът с повърхността бъде установен, ще се освободи газ-азот. Азотът ще вдигне част от грунда и скалите на астероида, които ще попаднат в контейнера. Може да се каже, че механизмът на TAGSAM наподобява на прахосмукачка с обратно действие. След като пробите бъдат събрани, „Озирис-Рекс“ ще започне своето отдалечаване от астероида. Разбира се, цялата процедура ще бъде документирана от камерите на мисията.
Никовете на всички хора, които участваха в картографиране на кандидат-място за спускане на Бену. Основното е Найтингейл (вляво), останалите са дублиращите. Светослав Александров е картографирал основното място Найтингейл, докато Лъчезар Костов и Маринела Димитрова са работили по дублиращите места. Photo credit : CosmoQuest
Спускането към повърхността крие своите рискове, но членовете на екипа направиха всичко по силите си, за да се подсигури успех на мисията. Важен етап бе цялостното картографиране на Бену. За тази цел НАСА си партнираше с американската организация CosmoQuest, която набра доброволци от цял свят – от Бразилия, Германия, Великобритания, Испания, Италия, Турция, Беларус, Индия, Словакия, Украйна, Русия и, естествено, България.
Работата не беше по-различна от тази, която са вършили някога специалистите от програмата „Лунар Орбитър“ през 60-те години на миналия век. Също както те са картографирали лунната повърхност на базата на орбиталните снимки, за да подберат подходящи места за кацане на модулите на пилотираните кораби „Аполо“, така и ние трябваше да измерим всеки един кратер, всяка една скала, за да може екипът на „Озирис-Рекс“ да избере най-доброто място за спускане на Бену. Работата бе трудоемка – цялостното картографиране на всяка една снимка отнемаше около половин час. Но резултатът от нашия труд си струваше – беше изготвена карта, която е по-подробна от картите на нашата собствена Луна!
В крайна сметка учените се спряха на четири места – основно (Найтингейл) и четири дублиращи. От българите Светослав Александров е работил върху Найтингейл, а Лъчезар Костов и Маринела Димитрова – върху дублиращите места.
Светослав Александров с наградата от CosmoQuest за картографиране на Бену
CosmoQuest реши да отличи хората, които са успели да картографират повече от 100 снимки, като им връчи подаръци – стикери, емблеми на мисията „Озирис-Рекс“, книжка с описание на експедицията, хартиен модел на „Озирис-Рекс“ и стилна значка. От българите Светослав Александров получи тази награда.
Надяваме се усилията да доведат до плод и утрешното спускане на „Озирис-Рекс“ към повърхността на Бену да се увенчае с успех. Очакванията са роботизираната станция да събере между 60 грама и 2 килограма почвени и скални проби. Пробите трябва да бъдат доставени на Земята през 2023-та година. Тъй като се счита, че повърхността на Бену е осеяна с органична материя, която на нашата планета изгражда живите организми, минерали, които се образуват в присъствието на вода, дори материал от планетоиди като Веста, възможно е анализът на пробите да доведе до истинска революция в разбирането ни за Слънчевата система.
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
