БУЛИМИЯ НЕРВОЗА И КАК ТЯ ВЛИЯЕ НА ПСИХИКАТА И ЗДРАВЕТО НИ

Какво характеризира Булимия нервоза

Терминът “Булимия” /βουλῑμία/ е с
древногръцки произход и означава „свиреп глад“. Заболяването датира от 1895г.,
а негов откривател е френският психиатър д-р Пиер Бриг. Болестта е приета от
Американската психиатрична асоциация (APA) и е налична като диагноза в
Диагностичното и статистическо ръководство за психичните разстройства (DSM-5).
В Международна статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани
със здравето (МКБ) диагнозата е с код: МКБ F50.2

Булимия нервоза спада към групата на невротичните
психични и хранителни разстройства, характеризиращи се с повтарящи се епизоди
на преяждане (консумация на необичайно големи количества храна за кратък период
от време) и последващи неестествени ритуали за прочистване (самопредизвикано
повръщане), придружени от периоди на гладуване, прекомерни физически упражнения
и/или злоупотреба със слабителни средства, диуретици и пречистване на дебелото
черво (клизма), вредящи на физиологичното и психичното здраве на човека.

Какво причинява Булимия нервоза

Конкретната причина за хранителното разстройството не
е известна към момента в науката. На базата на дългогодишни проучвания и
изследвания, се стига до извода, че то е комбинация от психологични, биологични
и социални фактори, допълнени от личностните черти, емоциите, мисловните модели
на индивида и факторите на околната среда, които са от значение за болестта. Тя
има тенденции да се развива в семейства, като засяга родители и деца, което
предполага, че предразположеността към разстройството не изключва наследствен
фактор.

Първите генетични изследвания, проведени от частни
организации по темата датират от средата на 90-те години в Европа. Темата е
изследвана и от американските учени от Университета в Северна Каролина, САЩ.
Изследователите са провели експерименти сред близнаци и осиновени с цел анализ
на генетичната наследственост и влиянието на факторът семейна среда, за да се
установи каква е тежестта на тези компоненти за проявата на хранителното
разстройство.

Според данните от проведените генетични изследвания
на Stephanie Zerwas, Cynthia Bulik – Genetics and Epigenetics of Eating
Disorders, (2011) се установява, че при хората, представители на
бялата раса, значителна роля има наследствеността за проявата на синдрома.

От изследване на Klump (2009), проведено в
САЩ е видно, че до 50% вероятността за развитие на хранителното
разстройство се дължи на генетично предразположение след пубертета. Преди него гените
носят незначителен до нулев риск. Наследствеността носи информация, която е от
значение за боледуващите, но тя няма тежест на присъда над тях, защото човек би
могъл да положи усилия и грижа за себе си, въпреки генетичното предразположение
към болестта.

Заболяването има тенденции да се развива в периодите
между 15-30 годишна възраст. Засяга предимно представителите на женския пол, но
не изключва мъжкия пол. И при двата пола е характерно поведението на криене и
тайно, бързо, и обилно хранене, последвано от чувство за вина, срам и
отвращение от поведението си. Следва период на компенсаторно поведение
(прочистване), изразено в самопредизвикано повръщане, гладуване, интензивни
физически натоварвания и други характерни за болестта ритуали от които настъпват
физиологични и психологични промени.

Промени на физиологично ниво

Стоматологични промени

Промените в устната кухина могат да бъдат първите
прояви на Булимия нервоза. Проявите се дължат на хранителен дефицит на калций
(Ca), желязо (Fe) и витамини от групата (B) и (D). Недостигът на калций води до
деминерализация на зъбите, а недостигът на витамини от групата (B) до промени
на лигавицата на устната кухина и венците. Ако пациентът с Булимия консумира
храни с достатъчно калций, но с недостигът на витамин (D) калцият не се усвоява
добре от организма. Недостатъчното желязо може да подпомогне развитието на язви
в устната кухина. Недостатъчното количество на витамин B3 (Ниацин) допринася за
лошия дъх и развитие на ракови заболявания. При неправилно хранене се нарушава
трофиката на меките тъкани и венците, което води до лесното им кървене. Венците
се зачервяват, подуват, развива се възпаление на гингивата. Поради дехидратация
на организма устните са зачервени, напукани и сухи. Подуват се слюнчестите
жлези. Всички тези обстоятелства могат да бъдат избегнати или сведени до
минимум, ако пациентите получат правилна информация и указания от лекуващия ги
дентален лекар.

Храносмилателни промени

Честото повръщане води до отделяне на повече стомашна
киселина, която „мие” зъбите. Външната покривка (емайла) се загубва, зъбите
променят цвета си, формата и големината си, стават крехки, полупрозрачни.
Приемът на топла или студена храна и течности се затруднява поради
свръхчувствителността на зъбите. Краещата на зъбите стават тънки и се чупят
лесно. Развиват се кариеси. Развива се дегинеративен артрит на
темпоромандибуларните стави. Те се намират там, където се свързва челюстта с
черепа. Пациентите изпитват болка при отваряне и затваряне на устата, не могат
да дъвчат добре. Възможна е появата на главоболие. Слюнчестите жлези се
подуват, подът на устната кухина става твърд и болезнен.

Предизвиканото повръщане може да доведе до
зачервяване, драскотини и натъртвания в устната кухина особено на горната
повърхност – твърдото небце и „мекото небце” наречено (увула).

Неправилното хранене води до храносмилателни
разстройства – подуване на корема, болка, повишена киселинност на стомашен сок,
рефлукс на стомашен сок в хранопровода, гастрид, язви на стомаха, руптура на
стомах и хранопровод, нарушена чревна резорбация на хранителни вещества,
дехидратация на организма, нарушен мотилитет на червата – редуване на запек и
разтройство.

Промени на психологическо ниво

Както при повечето психични разстройства свързани със
злоупотреба на различни вещества и Булимия нервоза може да се разгледа като
злоупотреба с храна, с цел да се разрешат дълбоко вътрешни емоционални
конфликти и проблеми залегнали у човека с/без генетично предразположение към
болестта.

Често началото на това разстройство започва с
недоволство и отричане на собственото тяло. Скритата амбиция за контрол,
перфекционизмът и стремежът към моделиране и рамкиране на чувствата, емоциите и
тялото, също оказват влияния над болестта.

Когато човекът е неспособен да се
справи с чувствата и личните си проблеми, възникнали в битието му, и ползва
храната като инструмент за овладяване на емоциите си, става податлив към
отключване на хранителни разстройства.

Стоян Петров – психолог

Редуващите се периоди на обилно хранене (преяждане),
последвалото отвращение от поведението, чувството за вина и срам, страхът от
напълняване, включване на мерките за очистване са силно стресови преживявания
както за организма, така и за психиката на страдащите от хранителното
разстройство.

С течение на времето се изгражда порочен кръг, от
който им е трудно да излязат, защото епизодите на преяждане и повръщане се
превръщат в неконтролируем цикъл и неосъзната за тях вътрешна потребност,
неподдаваща се на критиката и волята им. Всички усилия за противопоставяне на
затвърденото им „булимично поведение” са увенчани с неуспех. Това ги
плаши допълнително, защото осъзнават собствената си немощ пред болестта.
Засилва се страхът и себеотричането им. Често те изпитват самота, поради
самоналожената си изолация. Предпочитат да не развиват лични взаимоотношения с
околните, поради страха от неудобрение, ако болестта им бъде разкрита или
призната.

Характерни са честите промени в настроението им,
вариращи от емоционални изблици до депресивни състояния. Те фиксират вниманието
си в телесното тегло, което се колебае в двете посоки, нагоре-надолу. Присъщо
за тях е повишената чувствителност към подмятания от другите относно теглото и
външния им вид. При някои от тях се наблюдава склонност към самонараняване, злоупотреба
с вещества и опити за самоубийство.

Хората, страдащи от Булимия нервоза имат ниска
самооценка, ирационални страхове, свързани с повишаване на теглото им. Понякога
визуално изглеждат добре с нормално тегло отговарящо за възрастта и ръста им,
но вътрешно са блокирани от тревога, срам и страх от напълняване.

В анамнезите на страдащите от Булимия нервоза се
открояват тенденции за неправилно хранително поведение и неправилно изградено
отношение към храната, изразяващи се в спазване на драстични диети за
отслабване, периоди на лишения и гладуване.

Поради нискокалоричното хранене организмът им
реагира чрез сигнали за глад, които увеличават нуждата и желанието им за ядене.
Всичко това води до „булимичен синдром” – пристъпи на неудържимо влечение към
храната, последвани от епизоди на компенсаторно поведение.

Степента на развитие при болестта Булимия нервоза се
определя от честотата на компенсаторното поведение:

Лека форма: от 1-3 епизоди на компенсаторно поведение в
рамките на 1 седмица;Умерена форма: от 4-7 епизоди на компенсаторно поведение в
рамките на 1 седмица;Тежка форма: от 8-13 епизоди на компенсаторно поведение
в рамките на 1 седмица;Свръх тежка форма: над 14 епизоди на
компенсаторно поведение в рамките на 1 седмица.

От психологическа гледна точка „булимичните пристъпи”,
в които изпадат те ги водят към механизирано и бързо нервно поглъщане на големи
количества предимно висококалорична храна, която се приема и като помощно
средство за „краткосрочна терапия” с цел „анестезиране на чувства и емоции”.

Приетата висококалорична храна първоначално им създава
„фалшиво усещане” за сваляне на напрежението и облекчаване на тревожността им,
докато не навлязат в следващото за тях изживяване – това на отвращението и
срама от погълнатото количество храна, виновността, гузността и страхът от
напълняването, който за тях е като ехо на писък, връщащ се при тях със силно
стресово въздействие. Ето защо, за да преодолеят последиците от преяждането и
чувствата свързани с него, те приемат за нещо „естествено“ автоматичното
преминаване в компенсиращ режим на поведение.

Пациентите с Булимия нервоза, психологически
преживяват епизодите си като нещо опасно, нежелано и застрашаващо, което
противоречи на психическата им настройка и съзнание. Макар, че не споделят с
обкръжението си, те вътрешно оценяват поведението си като нещо много срамно,
неестествено, което ги срива психически и емоционално.

Булимия нервоза обикновено е коморбидна диагноза
(едновременно съществуване на две и повече страдания у един и същ пациент) с
други психологически разстройства от тревожно-депресивния спектър. При някои от
страдащите се наблюдават множество психични състояния, заедно с хранителното
разстройство.

Според (Jona M. Rushing, BS, Laura E. Jones,
MS, Caroline P. Carney, MD, M.Sc. (2013) седемдесет на сто от
страдащите от Булимия нервоза злоупотребяват с вещества, включително тютюневи
изделия, алкохол и лекарства като стимуланти или хапчета за отслабване. Почти
една трета от тях са засегнати от алкохолизъм, придружен от големи депресивни
разстройства и посттравматични стресови разстройства.

Фактори на средата оказващи влияние при
пациенти с Булимия нервоза:

Ниско самочувствие поради вербална злоупотреба;Натякване или натиск от семейството или
приятелите по отношение на килограми и пълнота;Особености в културните норми на привлекателност,
тиражирани в медийното и интернет пространства;Крайности в мисленето и възприемането – „Да си
дебел е лошо“ и „Да си слаб е добре“;Свръхконтрол на родителите, които не позволяват
на децата си да изразяват свободно и открито емоциите си;История на сексуално посегателство или насилие.

Какво не е Булимия нервоза

Tя не е съзнателно направен избор и е редно да не
бъде гледано на болестта като прищявка;Tя не е глезотия, а е сериозна болест, която би
могла да доведе до летален изход (смърт);Tя не е болест, която се придобива задължително
под въздействието на семейството;Tя не е обвързана с пол, възраст, етнос,
сексуална ориентация или социален статус в обществото;Tя не е болест изцяло зависеща от гена на човек;Tя не е болест, от която човек не може да се
излекува.

Усложнения при пациенти с Булимия нервоза:

ерозия на зъбния емайл;чувствителност на зъбите към топла и студена
храна;подуване;рани в устната кухина;гингивити;ерозия на хранопровода, руитури на хранопровода и
стомаха;язвена болест на стомаха;синдром на раздразненото черво;дехидратация на организма;забавен сърдечен ритъм, сърдечен арест, сърдечна
недостатъчност;неравномерен пулс;ниско кръвно налягане – колапс, замаяност;хормонални нарушения – аменория (липса на
менструация);загуба на либидо;безплодие;кожни промени – мазоли, суха кожа;мускулни промени – умора, спазми, причинени от
електролитнитния дисбаланс;летаргия.

Възстановяване и лечение при пациенти с Булимия
нервоза

Лечението е комплексно и изисква отчитане на
физическото и психическото състояние на човека. В началната фаза хранителното
разстройство може да се преодолее чрез помощта на психолози, работещи в сферата
на хранителните разстройства. Те ще определят психологическото състояние на
болния. Провеждат се терапевтични сесии с акцент – придобиване на умение за
формиране на нормални хранителни навици (модели). Индивидуална психотерапия
включва, придобиване на способност да се прекъсва цикъла на безконтролно
преяждане и последвал епизод на прочистване. Както и да се придобие увереност в
управлението на емоциите в посока по-здравословни отношения с храната и
възвръщане контрола над храненето.

В по-напредналата фаза на разстройството е необходима
намесата на психиатър, за да се назначи подходяща медикаментозна терапия.

Булимия нервоза може да се излекува. Добре е да се
знае, че колкото по-рано се открият симптомите на болестта и се потърси помощ,
толкова повече се увеличават шансовете за успешен резултат в лечението й.

Ако разпознаете признаците на Булимия нервоза описани
по-горе в себе си или при ваши близки, е най-правилно да се отнесете с внимание
към проблема, без притеснения да потърсите помощ от специалист. Живеем в
съвремието, в свят, в който е лесно да направим крачка напред към осъзнаване на
проблема ни и неговото лечение. Много по-трудно е да останем в затвора на
вътрешния си страх и срам, без да направим тази първа крачка и да потърсим
адекватна помощ от специалистите по психично и телесно здраве. Бъдете спокойни,
психолозите и психиатрите работят дискретно, никой от тях не би си позволил да
прекрачи прага на етичното отношение и професионалната тайна при упражняване на
професията си.

Автори: Стоян Петров – психолог ; Д-р Ружа Салмон – дентален лекар

Twitter
Facebook
Google+