На илюстрацията: така може би е изглеждал Марс в миналото, когато е бил покрит с океани. Image credit : NASA Goddard
13 ноември 2020 г. 23:45 ч.
Светослав Александров. През последните две десетилетия поредицата от роботизирани мисии, изпратени към Червената планета, успяха да потвърдят, че в далечното минало тя е била покрита с океани и е притежавала нужните условия за развитието на живот. Но защо планетата се е превърнала в днешната сурова и студена пустиня?
През 2014 г. НАСА изпрати към Марс експедицията „Мейвън“, която и досега изпраща полезна научна информация. Днес изследователите, свързани с мисията, публикуваха поредните открития, които обясняват как е изчезнала марсианската вода. Виновни се оказват ветровете и праховите бури.
Оказва се, че водните молекули се издигат много по-високо в атмосферата, отколкото доскоро се считаше за възможно. Там те лесно се разрушават под влиянието на заредените частици.
„Ние бяхме изненадани да открием вода толкова нависоко в атмосферата“, твърди Шейн Стоун от Лунната и планетарна лаборатория към Аризонския университет. „Измерванията, които получихме, можеха да бъдат направени само от „Мейвън“, докато преминаваше през марсианската атмосфера високо над повърхността на планетата“.
Посредством масспектрометъра на „Мейвън“, Стоун и неговият екип измерваха съдържанието на водните йони във високите въздушни слоеве в продължение на повече от две марсиански години. Оказа се, че водните пари са в много по-голямо количество, когато над южното полукълбо е лято. През това време Марс се намира най-близо до Слънцето и се разразяват прахови бури.
Силните ветрове и праховите вихрушки през топлите лета помагат да вдигнат водните молекули в най-горните части на марсианската атмосфера, където се разпадат на кислород и водород. Откритието е изненадващо – доскоро учените смятаха, че водата се задържа съвсем близо до повърхността по същия начин, както е и на Земята.
Изследователите установиха, че по времето на глобалната прахова буря през юни 2018 г. (същата, която погуби марсохода „Опортюнити“) концентрацията на водните пари е нараснала 20 пъти. Стоун и колегите му изчислиха, че в хода на бурята Марс е загубил също толкова вода, колкото планетата нормално губи в рамките на цяла марсианска година (т.е. две земни).
„Уникалното за това откритие е, че то ни предоставя нов път, по който водата напуска марсианската атмосфера и който не смятахме че съществува“, съобщава геологът Меди Бена. „Това ще промени фундаментално нашите преценки за това колко бързо водата изчезва днес и колко бързо е изчезвала в миналото“.
За повече информация: НАСА
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
