На тази снимка, заснета на 8-ми декември т.г., се вижда космическият кораб „Старлайнър“ по време на предстартовата му подготовка за полета през март 2021 г. Photo credit : NASA / John Proferes
Считано от днес, 13 декември, започвам с традиционната поредица „празнични статии“, в които правя обзор на изминаващата година и очертавам събитията, предстоящи да се случат през следващата година.
13 декември 2020 г. 20:30 ч.
Светослав Александров. Отиващата си 2020-та година най-накрая донесе на американската космонавтика дългоочакваното скъсване със зависимостта от руските кораби „Союз“ по отношение на превоза на астронавти до Международната космическа станция. Дебютното изстрелване на „Крю Драгън“ в пилотиран режим на 30-ти май беше историческо – за пръв път хора полетяха до орбита на борда на космически кораб, който е собственост на частна фирма.
Но настоящата година донесе и разочарования – като изключим СпейсЕкс, всички останали компании претърпяха нова порция проблеми и отлагания. Или иначе казано – не трябваше през 2020-та Илон Мъск да е единственият освен руснаците, който е изстрелял хора в космоса. Надеждите са, че през 2021-ва закъснелите фирми най-после ще наваксат.
Мнозина биха попитали – кому е нужно това? Защо е наложително САЩ да е единствената държава в целия свят, която разполага с повече от един тип космически кораб? Въпросът звучи разумно, особено на фона на факта, че Русия разполага единствено със „Союз“-ите, поне докато бъде разработен корабът от следващото поколение „Орел“. Същото се отнася и за китайците – те имат само „Шенчжоу“, макар че през май тази година изстреляха прототип на нов тип кораб. Смисълът е, че макар че сме навлезли в 21-ви век, все още има твърде малко космически кораби в световен мащаб и това излага на риск усвояването на околоземното пространство. Представете си, че „Крю Драгън“ претърпи аномалия и скоро след това същото се случи и със „Союз“. Какво ще стане тогава с постоянното човешко присъствие на МКС? Да напомним и геополитическите причини за необходимостта от резервен кораб – американците преживяха отвратително десетилетие без способност да пращат самостоятелно астронавти в космоса и трябваше да търпят подигравките на Рогозин, особено след кризата в Украйна. Нормално е да желаят да разполагат с алтернативен вариант, ако нещо неочаквано възникне с „Крю Драгън“. „Старлайнър“ трябва да бъде приведен в готовност възможно най-скоро.
Нека да започнем с очевидния №1:
СпейсЕкс
На снимката: Боб Бенкен и Дъг Хърли биват посрещани от наземните екипи след успешното им завръщане на Земята през август. Photo credit : NASA/SpaceX
През 2020-та година триумфът на компанията на Илон Мъск беше пълен. В началото на годината, през януари, СпейсЕкс благополучно проведе последния си безпилотен полет на „Крю Драгън“, по времето на който бяха тествани системите за аварийно спасяване. Тъй като всичко премина удачно, това откри пътя към дебютния пилотиран полет с Боб Бенкен и Дъг Хърли. Изстрелването на двамата астронавти бе факт на 30-ти май. Не може да омаловажим този миг. Не говоря за техническия аспект – ясно е, че в Щатите са налице всичките необходими технологии за изпращането на хора в космоса. Не говоря и за основната разлика между днешните времена и епохата на совалките – т.е. че НАСА просто подпомага частни фирми, без да участва активно в разработката на космическите им кораби. Говоря най-вече за психологичния момент. Културата на американската космическа агенция е твърде различна от тази, която през 60-те години е пратила човек на Луната. Тя е белязана от катастрофите на совалките „Чалънджър“ и „Колумбия“. Това принуди НАСА да постави купища бюрократични изисквания пред двете основни фирми, на които разчита – Боинг и СпейсЕкс. Мнозина се съмняваха, че фирмите ще са в състояние да изпълнят изискванията. Имаше дори основания да се предполага, че НАСА никога вече нямаше да се осмели да прати човек в космоса.
Всички тези притеснения останаха в историята. Няколко месеца след триумфа на Бенкен и Хърли, през ноември, СпейсЕкс повтори постижението си и изстреля нов кораб „Крю Драгън“ – този път с четирима души на борда. А през декември беше изпратен до МКС дебютният товарен кораб „Карго Драгън“, базиран на пилотирания.
Какво следва за СпейсЕкс през 2021 г.? Най-общо казано: очакванията към компанията са да продължи в същия дух. Голямата цел е през следващата година към МКС да има непрекъснато прикачен поне един кораб „Драгън 2“, било то в пилотиран вариант „Крю Драгън“ или в товарен „Карго Драгън“. Планира се следващият екипаж към станцията, състоящ се от астронавтите Шейн Кимброу, Меган МакАртър (НАСА), Акихико Хошиде (Япония) и Тома Песке (ЕКА), да излети в края на март или през април. Други четирима астронавти трябва да бъдат изстреляни през септември.
Някъде през 2021-ва очакваме стартовете и на още две пилотирани мисии на „Крю Драгън“. Възможно е те да бъдат отложени за 2022-ра, тъй като са насрочени съвсем за края на календарната година, но когато и да станат реалност, ще са много интересни. По време на първата, осъществявана под патронажа на фирмата Аксиом, към МКС ще полетят Том Круз и Дъг Лайман с цел заснемането на игрален филм. Другата, органзирана от Спейс Адвенчърс, няма да е към станцията, а четирима души ще трябва да се отдалечат от Земята на разстояние 1 000 километра.
Това ще е най-значимият момент за пилотираната космонавтика след епохата на програмите на НАСА „Джемини“ и „Аполо“. Никога след последното стъпване на човешки крак на Луната през декември 1972 г. астронавти не са напускали пределите на ниската околоземна орбита. Догодина, живот и здраве, туристи ще полетят до средна околоземна орбита. 1 000 километра разстояние от нашата планета не са шега работа!
Боинг
На тази снимка, заснета на 8-ми декември т.г., се вижда космическият кораб „Старлайнър“ по време на предстартовата му подготовка за полета през март 2021 г. Photo credit : NASA / John Proferes
Ех, Боинг, Боинг… Трудно ми е да пиша за падението на някогашния гигант. Докъм края на миналата година компанията беше фаворит и се считаше за потенциален победител в импровизираното състезание за изпращането на човек до МКС. Много експерти, включително работещи в НАСА, залагаха, че Боинг, а не СпейсЕкс ще осъществят първа пилотирана мисия до станцията.
Всички знаем какво се случи – през декември 2019 г. корабът „Старлайнър“ излетя успешно, но заради софтуерен бъг не успя да извърши скачване с МКС. Това принуди екипите да върнат кораба на Земята два дни след старта. Кацането бе безупречно и както ръководството на НАСА, така и това на Боинг изразяваха становище, че проблемът със софтуера е дребен. Важното е, че корабът е излетял в космоса и се е върнал успешно. Няма скачване – голяма работа, това не е нещо, от което зависи животът на астронавтите. „Старлайнър“ е безопасен, окей?
Но през зимата на 2020-та излязоха наяве няколко неприятни факта. След приключването на разследването обществеността бе изненадана да научи, че освен бъга, предотвратил скачването, е бил констатиран втори софтуерен бъг, който замалко е щял да застраши кацането! Нито Боинг, нито НАСА сметнали за нужно да информират хората. Стана ясно също така, че компанията изобщо не е изпълнила цялостен интеграционен тест на „Старлайнър“ – и въпреки това НАСА е допуснала кораба до полет. На фона на толкова много гафове вече нямаше как американската космическа агенция да защитава до безкрай Боинг и фирмата бързо се превърна от галеничето в лошото момче. По-късно през пролетта Боинг даже не успя не спечели договор на НАСА за строеж на спускаем апарат, който да достави хора на Луната в рамките на програмата „Артемис“.
Най-важното обаче е, че НАСА и Боинг взеха решение следващата мисия на „Старлайнър“ да е безпилотна и този път трябва да се стигне до скачване с МКС. Чак след като всичко мине успешно, ще се мисли и за пилотиран старт. Агенцията предостави лист от над 80 препоръки, които Боинг следваше да изпълни.
Дългият списък предопредели да изпратим 2020-та без ново изстрелване на „Старлайнър“. Така че какво следва за Боинг през 2021 година?
В началото на декември т.г. НАСА и компанията определиха датата за повторния безпилотен полет на кораба: 29 март 2021-ва. „Старлайнър“ ще превози до МКС манекена Рози и известно количество провизии. Мисията ще се наблюдава с изострено внимание от страна на НАСА, като най-вече ще се следи за нови софтуерни гафове. Такива обаче вече не се очакват, тъй като специалистите на Боинг работят рамо до рамо с тези на НАСА и провеждат съвместно множество симулации. Преди старта ще бъде проведено и цялостно интеграционно изпитание – стъпката, пропусната от Боинг преди мисията от декември 2019-та.
Ако всичко мине наред, през лятото на 2021-ва очакваме дебютният пилотиран полет на кораба. Дано планът бъде изпълнен! Макар че Боинг направиха множество издънки през изминалите една-две години, все още не е късно нещата да се поправят и дай Боже в края на следващата година да отбележим, че в Щатите са налични два пилотирани орбитални кораба!
А сега да насочим вниманието си към суборбиталните компании.
Блу Ориджин
Кадър от изстрелването на „Ню Шепърд“ през октомври. Photo credit : Blue Origin
Поредната разочароваща година за Блу Ориджин! За кой ли път пиша това изречение в края на всяка година! Феновете на компанията твърдят, че конкретно от фирмата на Джеф Безос не бива да се очаква забързване, защото така или иначе символът ѝ е костенурката, а мотото – Gradatim Ferociter. Но там е проблемът – ако приемем, че към настоящия момент заекът е Илон Мъск, все още няма признаци да видим как костенурката го изпреварва. Имаме прекалено много Gradatim, но твърде малко Ferociter.
През 2020-та година беше изпълнен само един-единствен полет на суборбиталния кораб „Ню Шепърд“ с експерименти на НАСА. Трудно е да се разбере какво точно се случи и защо активността на Блу Ориджин бе отчайваща. Но статия, написана на страниците на The Verge на 2-ри април, разказва, че ръководството на компанията е настоявало да бъде осъществено изстрелване навръх пандемията от коронавирус и това е довело до недоволство сред работниците, защото не се чувствали сигурни да се трудят в тези условия.
В интерес на истината е трудно да се пише за Блу Ориджин. За разлика от компанията на Илон Мъск, която има ясен план – разработката на ракети „Фолкън“, след това на „Крю Драгън“, пилотирани полети до МКС, после „Старшип“, мисии до Луната и Марс и т.н., във фирмата на Безос изглежда, че се придвижват множество разнородни програми, които се конкурират за ограничени ресурси. Кой е приоритетният проект за Блу Ориджин? Доставката на двигатели „BE-4“ за Юнайтед Лонч Алайънс? Строежът на лунен спускаем апарат за НАСА? Строежът на свръхтежката ракета „Ню Глен“? Експлоатацията на суборбиталния кораб „Ню Шепърд“?
И макар че мнозина очакваха Джеф Безос да е равностоен конкурент на Илон Мъск, практиката показа, че Блу Ориджин постепенно се превръща в „ОлдСпейс“ фирма – т.е. в копие на тромавите и бюрократизирани Боинг и Локхийд Мартин.
Колко полета ще има през 2021 година на „Ню Шепърд“? Не се знае – летателните планове на компанията са фирмена тайна. В края на всяка календарна година ни се обещава, че предстоят още три-четири мисии, преди Блу Ориджин да изпрати човек в космоса. И това все не се случва. Нека да приемем, че този път НАИСТИНА ни делят три-четири полета до пилотирана експедиция. Ако и догодина бъдат изстреляни една, максимум две ракети, аз се съмнявам, че ще станем свидетели на старт с хора на борда преди края на следващия декември.
Засега „Ню Шепърд“ се превръща в основния кораб на САЩ, превозващ суборбитални безпилотни товари – и това се очертава да продължи и в бъдеще. При необходимото търсене компанията очаква да провежда 2-3 роботизирани мисии. Това не е оптимистичен сценарий за по-сериозно развитие. Аз също нямам големи очаквания. Поне за мен изглежда, че „Ню Шепърд“ престава да бъде приоритет за Безос. Сега, след като предприемачът е спечелил договор на НАСА за строежа на спускаем апарат за лунни мисии, след като е започнала доставката на двигатели за ЮЛА, очевидно суборбиталният кораб ще стои във фонов режим, летейки спорадично на безпилотни полети – поне докато му дойде времето да изстрелва хора. Ако изобщо това време дойде …
Снимка от полета на „Юнити“ от 12-ти декември. Photo credit : Virgin Galactic
Силно разочароваща година и за Върджин Галактик, фирмата на Ричард Брансън. Изненадата е особено неприятна, защото корабът „Юнити“ бе този, който в края на 2018 г. проведе първият пилотиран космически полет на САЩ след приключването на програмата „Космическа совалка“ на НАСА. Вярно е – полетът бе само суборбитален, при това на 80-километрова височина, а не на 100-километрова (според т.нар. граница на Карман). Но все пак според дефинициите на НАСА и американските ВВС полетът бе космически.
А може би не трябваше да се изненадваме? След само още един пилотиран полет през февруари 2019-та, компанията започна да се мести от Калифорния в Ню Мексико – мястото на комерсиалния космодрум Спейспорт Америка. Всички космически ентусиасти знаем какво се случва, когато започне подобно местене. Това вече се случи в Русия, когато „Хруничев“ премести производството на ракетите „Ангара“ от Москва в Омск и резултатът е липса на полети в продължение на цели шест години.
Относно Върджин Галактик, вече наближават две години без пилотиран космически старт. Прочие, на 12-ти декември беше направен опит за изстрелване на „Юнити“ в космоса, но скоро след освобождаването на кораба от самолета-носител настъпи проблем при запалването на двигателя и „Юнити“ се завърна преждевременно. По предварителна информация причината за аномалията е компютърен дефект. Силно се надявам той да бъде решен и през 2021-ва година космическите мисии отново да започнат, защото отлаганията на Брансън вече стават банални и досадни. Компанията Върджин Галактик е основана през 2004-та с надеждата да изстрелва туристи в космоса. Изминали са 16 години – два пъти повече време, отколкото е било нужно на НАСА да прати човек до Луната, а редовни стартове на корабите на Брансън все още не са налице. Да, разбира се, предприемачът заслужава уважение за двете пилотирани мисии през 2018 и 2019 година, но те не са достатъчни, ако иска фирмата му да стане печеливша.
Но имайки предвид факта, че през настоящата 2020-та година НАСА започна да закупува услуги от Върджин Галактик за суборбитални превози на полезен товар и по-нататък на астронавти, аз се съмнявам, че туризмът ще остане топ приоритет за компанията. Вероятно корабите на Върджин ще се използват най-вече за мисии на държавни агенции. Няма лошо, ако това е гарантът за тяхното съществуване и в бъдеще.
През 2021-ва година очакваме Върджин Галактик най-малкото да успее завърши окончателно изпитателната си програма, като в това число се включва първия пилотиран космически полет от територията на щата Ню Мексико. Ако той приключи успешно, Ню Мексико ще стане едва третият щат на САЩ, от който е осъществена пилотирана мисия. Досега американските космически кораби са излитали или от Флорида, или от Калифорния.
Стига този дебютен полет от Ню Мексико бъде успешен, той ще бъде последван от нова пилотирана мисия със самия Ричард Брансън на борда на „Юнити“.
Да оставим настрани частните инициативи и да насочим за малко вниманието си към програмата на НАСА „Артемис“ за усвояване на Луната, кораба „Орион“ и ракетата „Спейс Лонч Систъм“.
Орион
Космическият кораб „Орион“, построен от Локхийд Мартин за нуждите на НАСА. Photo credit : NASA
През 2021-ва година очакваме най-накрая безпилотния дебют на кораба „Орион“ на първата му мисия до Луната. Ако този дебют бъде успешен, след още 2-3 години ще станем свидетели и на полет с астронавти до окололунна орбита.
Само че аз имам сериозни основания да се усъмня, че до края на 2021-ва година роботизираното изстрелване на „Орион“ ще е реалност. Поради две причини. Първата е, че през декември беше съобщено за повреда на космическия кораб. Отказалият компонент се намира в адаптера, свързващ сервизния с командния му модул. Специалистите на Локхийд Мартин и НАСА имат два избора – или да разглобят кораба, за да извършат нужния ремонт (процедура, която би отнела около година), или да дълбаят през панелите на адаптера, за да достигнат компонента.
Втората причина е, че „Орион“ е обвързан с готовността на ракетата „Спейс Лонч Систъм“, която Боинг строи за нуждите на НАСА. За да може ракетата да бъде одобрена за полет, тя трябва да мине през всичките си наземни изпитания, които включват „мокър тест“ – т.е. цялостно зареждане на първата степен с гориво и симулация на обратно броене, след което трябва да последва статично огнево изпитание. В началото на декември беше оповестено, че при провеждането на „мокрия тест“ са настъпили технически проблеми. НАСА и Боинг трябва най-късно до края на декември да изпълнят огневото изпитание, в противен случай агенцията няма да разполага с нужното време, за да достави всички компоненти на „Спейс Лонч Систъм“ на космодрума Кенеди за тяхната интеграция за полет.
Отлаганията са почти гарантирани, но все пак и през 2021-ва ще следим как се развива програмата „Артемис“.
Накрая искам да завърша тази статия с плановете на компанията Спейс Пърспектив, която няма да провежда същински космически полети, но вместо това ще изстрелва туристи до ръба на космоса с балон.
Спейс Пърспектив
Капсулата „Нептун“ на Спейс Пърспектив. Image credit : Space Perspective
Изпращането на туристи до т.нар. „близкокосмическо пространство“ на земната атмосфера с балон, т.е. на по-голяма височина от тази на пътнически самолет, но по-малка от необходимата за спътникова мисия, не е нова идея. През изминалите години множество предприемачи са се захващали с нея, но проектите не са стигали до никъде. Последни бяха Уърлд Вю, които очакваха да изстрелват хора в края на 2017 година. Но макар че тази фирма започна съществуването си с намерението да развива близкокосмически туризъм, в крайна сметка се преориентира към безпилотните полети. Това бе огромно разочарование за космическите ентусиасти, но Уърлд Вю попадна на незаета пазарна ниша, която няма нищо общо с пилотираните мисии. Пазарът реши… И досега Уърлд Вю изстрелва т.нар. „стратолити“ – роботизирани апарати, които могат да работят в стратосферата в продължение на месеци.
Спейс Пърспектив е основана от хора, които преди са участвали в разработките на Уърлд Вю, но вече искат да се фокусират върху пилотирания кораб. През 2020 г. новата фирма успя да набере финансиране от $7 милиона – достатъчно, за да може още догодина да изпълни пробен безпилотен полет на кораба „Нептун“. Когато работата по него бъде завършена, корабът ще може да извежда на височина 30 километра екипаж от един пилот и осем туристи. Пътниците ще прекарват в близкокосмическото пространство около два часа, а цената на атракцията ще възлиза на около $125 000.
Харесвате ли статиите на КОСМОС БГ? Можете да подкрепите Светослав Александров в Patreon, или да направите дарение чрез Epay или Paypal (за повече информация – на този линк).
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
