В съвременния свят, белязан от нашата рутина, норма на поведение и начин на живот, все повече ни се налага да живеем така “както трябва”, а не така, както се чувстваме.
Потискаме нашите вътрешни желания, усещания и нужди. Много често нашето недоволство, обида или гняв не намират външен израз и остават дълбоко скрити и неизказани с години. Още по-проблемно е, когато всичко това се превърне в рутина и норма на поведение.
Нашата психика ни дава сигнали, че сме прекалили със задържането/блокирането на нашите чувства, емоции и поведение, като ни алармира с усещания за безпричинна (на пръв поглед) тревога, напрежение и безпокойство.
Когато не обърнем внимание на тези симптоми, предразполагаме проблемът да прерасне в неконтролируем израз на тревога, стрес и паника под формата на т.нар панически атаки. Рискуваме да сме в такива състояния, когато:
задържаме редовно гняв и недоволство в себе си, като в същото време не намираме начин и време да го разтоварим.не изразяваме адекватно емоции в личните си връзки, поведението ни е различно от това как се чувстваме неизказани Да-та и Не-та , касаещи особено личните ни взаимоотношения за по дълъг период от време (кaкво аз бих искал и какво не).незадоволени здрави потребности (докосване, гушкане, секс, доверие), респективно липсата на партньор, с който да се случва по горе описаното.приемането за чиста монета на морални и поведенчески норми, които не кореспондират с нашите чувства, емоции и характерови особености. – липса на социална и физическа активност.
