Кадър от огневото изпитание на „Спейс Лонч Систъм“ тази нощ. Photo credit : NASA TV
17 януари 2021 г. 17:10 ч.
Светослав Александров. Въпреки че съм, поне така смятам, основателно критичен към НАСА за бавния напредък по проекта „Спейс Лонч Систъм“ и „Орион“, американската космическа агенция заслужава нашето съчуствие. Агенцията прави всичко, на което е способна, съобразно ограниченията, които ѝ се налагат.
Защо днес НАСА не постига прогрес? Или по-точно казано, защо агенцията не напредва по същия начин, по който е напредвала през 60-те години на миналия век, когато е пращала хора на Луната? Отговорът би следвало да е очевиден. НАСА е напредвала тогава, защото е работила по различна метода.
В началото на 60-те години в СССР се е работило по Корольовата метода. В САЩ също, защото американците са били принудени да догонват Съветския съюз в условията на космическата надпревара. Но каква е била тази Корольова метода? Представено най-общо: легендарният съветски учен Сергей Корольов и неговите екипи са създавали множество ракети и космически апарати. Не всички са успявали, но това е водило до прогрес. Една ракета гърми, следва анализ на грешките, прилагане на научените уроци, друга ракета лети, пак гърми, пак анализ на грешките, пак прилагане на научените уроци и така докато се стигне до евентуален успех.
Съвременната космонавтика дължи почти всичко на Корольовата метода – „Союз“, орбиталните станции, междупланетните мисии. Но след това както в САЩ, така и в Русия методата била зарязана за десетилетия напред. И така, докато се появил Илон Мъск. Днес Мъск работи по Корольовата метода – факт, който се признава от най-опитния руски космонавт Генадий Падалка.
И вече не е само Мъск. Другата компания в САЩ, който най-много се доближава до Корольовата метода след СпейсЕкс, е Астра. През изминалата година нейните шефове заявиха: провалите са приемливи, те са част от стъпките ни към успеха. Какво се случи? През март ракетата на Астра се провали, през септември също. А през декември успехът най-накрая дойде и частната компания за пръв път достигна до космическото пространство.
Но СпейсЕкс, Астра, Рокет Лаб, Вържин Орбит и т.н. биха могли да си позволят да работят съобразно Корольовата метода, тъй като представляват фирми и в по-малка степен зависят от държавата. НАСА, за съжаление, не може.
След приключването на космическата надпревара, НАСА се е превърнала в поредната правителствена агенция, която трябва да се бори за собственото си финансово оцеляване – т.е. да усвоява държавни пари. Но за тези държавни пари дължи отчет. Представете си какво би се случило, ако НАСА почне да строи „Спейс Лонч Систъм“ и „Орион“ съобразно начина, по който Мъск прави „Старшип“ – чрез прототипи, които гърмят до мига, в който конструкцията се стабилизира. В такъв случай агенцията би се изложила на яростна критика от нейните противници, а политиците, дебнещи всеки удобен случай да орежат бюджета за космос, са много. Да изстрелва прототипи, които гърмят? Абсурд! В очите на данъкоплатците това е все едно да гориш долари в буквалния смисъл!
Това обяснява поведението на американската космическа агенция. Специалистите дълги години провеждат симулации и компютърно моделиране, внимателно изпипват всичко, преди да пристъпят към рязането на метал, за да усъвършенстват космическите апарати още преди да полетят. Но както се вижда от несполуките със „Спейс Лонч Систъм“, „Орион“ и дори „Старлайнър“, това не е възможно. До момента, в който не почнеш да режеш метал, да запалваш двигатели, да изстрелваш ракетата, ти не можеш да предвидиш всеки един сценарий. Компютърните симулации се базират на предположения, но откъде си сигурен, че тези предположения са правилни? Години минават, специалистите се мъчат да познаят всички вероятности за авария и се стремят да ги елиминират преди полета, а през това време ракетата изобщо не лети. Но резултатът е, че парите се усвояват, напредък се отчита и най-важното: агенцията не търпи критика, че прахосва средства.
До момента, в който най-сетне не се стигне до реалното изстрелване и не лъсне истината, че методата на Корольов е незаменима и реално погледнато единствената работеща. Тогава, въпреки множеството симулации и компютърно моделирани, става ясно, че нещо все пак е пропуснато… и НАСА се принуждава да оправя грешките си отново и отново и отново.
НАСА не е виновна. Поне не изцяло. Американската космическа агенция не може да поеме рискове, защото като държавна агенция е ограничена от зависимостта си спрямо данъкоплатците и трябва да се отчита пред тях. Данъкоплатците искат успехи, но не желаят да толерират провалите по пътя напред. Въпреки че след всеки провал администраторите на НАСА се мъчат да напомнят, че без неуспешни изпитания не може да се мине, това не остава разбрано от широката общественост.
Вероятно проблемите със „Спейс Лонч Систъм“ и „Орион“ ще бъдат коригирани и те ще полетят, но след години. Същевременно вече не може да се оплакваме – космонавтиката, слава Богу, е влязла в 21-ви век и не зависи само от НАСА. СпейсЕкс, Астра и останалите компании ще чертаят пътя към бъдещето. Американската агенция ще трябва или да се адаптира, да излезе напълно от сферата на ракетостроенето, защото не може да се справи в конкурентните условия на спътниковия пазар, или да изчезне. Други възможности няма.
Искате ли да имате своевременен и бърз достъп до новините? Освен страницата на КОСМОС БГ във Фейсбук, присъединете се към канала на уебсайта в Телеграм – линк тук.
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
