Първата цветна снимка от повърхността на Марс, изпратена от новия марсоход „Пърсъвиърънс“. Photo credit : NASA/JPL-Caltech
21 февруари 2021 г. 20:20 ч.
Светослав Александров. Малцина знаят, но въпреки огромния интерес към изучаването на Марс посредством космически апарати през последните две десетилетия, „Пърсъвиърънс“ е първата мисия, която ще търси живот на планетата след 1976 година.
Тогава американските спускаеми апарати „Вайкинг 1“ и „Вайкинг 2“ извършват първото успешно меко кацане върху марсианската повърхност. Тяхната задача е да потвърдят дали в грунда виреят микроскопични организми. За тази цел „Вайкинг 1“ и „Вайкинг 2“ притежават газов хроматограф с масспектрометър, както и специфичен експеримент, наречен „Белязано освобождаване“ (Labeled Release). В хода на този опит са събрани проби от грунда, след което в тях е въведен разтвор с хранителна среда. Веществата в тази хранителна вещества съдържат радиоактивен въглерод-14. Ако на Марс има хипотетични микроорганизми, те би следвало да метаболизират хранителната среда и да отделят съответните продукти – радиоактивен въглероден диоксид или метан.
Когато опитът е проведен, учените са поразени – резултатът е положителен! Изглежда, че на Марс има живот! Но радостта е краткотрайна, след като масспектрометърът не успява да открие никакви следи от органични вещества. Така изследователите стигат до заключението, че експериментът „Белязано освобождаване“ е проявил т.нар. „фалшив положителен резултат“ – хранителната среда е разградена до газове не заради наличието на микроорганизми, а заради неизвестна към този момент химична реакция.
Някои учени, сред които най-известният е Гилбърт Левин, никога не се съгласяват с тази интерпретация и до ден днешен твърдят, че „Вайкинг 1“ и „Вайкинг 2“ са доказали наличието на живот на Марс. Проблемът според този екип изследователи се корени в ограниченията на масспектрометъра. Целият този спор обаче показва на НАСА следното – мисиите „Вайкинг“ са твърде земецентрични. Експериментите им са планирани на базата на определени постулати, които обаче могат да са неправилни, тъй като Червената планета е съвършено непозната.
Именно това е причината, поради която през следващите близо пет десетилетия Щатите се отказват да търсят директно живот на Марс и организират цяла плеяда от геологични мисии. Следващото поколение орбитъри като „Марс Глобъл Сървеър“ и „Марс Одисей“, изстреляни съответно през 1996 и 2001 година, както и спускаемите апарати като „Спирит“ и „Опортюнити“, кацнали през 2004 година, започват да изпълняват стратегията „Следвай водата“. Въпросът, който следва да се изясни, е не дали на Червената планета има живи организми, а дали някога в миналото са съществували условията, позволяващи тяхното виреене, най-базисното от които е наличието на течна вода. Резултатът от изследванията на тези мисии е категоричен – някога климатът на Марс е бил топъл и на планетата е имало вода в течно агрегатно състояние.
Изстреляният през 2011 и кацнал през 2012 година марсоход „Кюриосити“ изоставя стратегията „Следвай водата“. Започва началото на нова задача – търсенето дали на Марс има органични вещества и дали в миналото на повърхността са съществували нужните макро- и микроелементи за поддържането на живота. Резултатът отново е положителен – Червената планета е притежавала необходимите предпоставки за развитието на живи организми. Нещо повече – установено е, че причината толкова дълго време да не бъде потвърдено наличието на органика, се корени в наличието на специфични вещества, наречени перхлорати. Това са соли на перхлорната киселина, които, ако се намират в пробата от грунда, биха компрометирали резултата на масспектрометъра по време на подготовката за анализ, включваща нагряване. Подобна теория е изказана още през 2008 година по време на работата на стационарната мисия „Феникс“, но „Кюриосити“ я потвърждава със сигурност.
Сега, през 2021 година, новопристигналият марсоход „Пърсъвиърънс“ най-сетне се захваща със задачата, зарязана след епохата „Вайкинг“. Отново започва търсенето на живот на Марс. Но то ще стане по много по-разумен начин, защото днес познаваме планетата много по-добре от преди, тъй като тя вече е изследвана от множество космически мисии.
Марсоходът ще търси биопризнаци – специфични белези, които свидетелстват за наличието на живот. За тази цел ще се разчита на мощната камера Mastcam-Z, която ще може да прави снимки в близък план с много по-висока разделителна способност, отколкото е било възможно преди, както и на няколко прибора. Единият от тях е PIXL – той ще анализира скалите посредством мощен поток от рентгенови лъчи, за да се установи къде точно в тях се намират интересните за науката минерали. Другият е SHERLOC – той може да открива органични вещества, както и да определи дали са концентрирани или разпръснати. Ако са в концентрирано състояние, значи шансът да са продукт от метаболитна активност е много по-голям. Най-накрая посредством микроскопа WATSON ще бъдат заснемани подробни снимки на събираните проби.
Учените таят огромни надежди, че приборите на „Пърсъвиърънс“ ще успеят да открият структури по подобие на строматолитите – вълнообразни, скалисти наноси, които са се образували на Земята в ранните етапи на нейната еволюция. Подобна находка трудно може да бъде обяснена посредством геологичен процес.
Ако възникнат спорове относно намереното от „Пърсъвиърънс“, пробите ще бъдат опаковани в специални контейнери и събрани от бъдещите мисии, които ще ги изстрелят към Земята, където ще бъдат щателно анализирани в наземни лаборатории.
Според НАСА новият марсоход може и да не сложи окончателна точка в спора дали на Червената планета е имало живот или не, но със сигурност получените резултати и измервания ще бъдат ключови за установяването на истината, каквато и да е тя.
Искате ли да имате своевременен и бърз достъп до новините? Освен страницата на КОСМОС БГ във Фейсбук, присъединете се към канала на уебсайта в Телеграм – линк тук.
Харесвате ли статиите на КОСМОС БГ? Можете да подкрепите Светослав Александров в Patreon, или да направите дарение чрез Epay или Paypal (за повече информация – на този линк).
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
