Ракетата „Р7“ (известна като „Семьорка“) на ВДНХ. Фото: Алекс Зеленко
28 март 2021 г. 21:53 ч.
Светослав Александров. В първата статия от поредицата, посветена на 60-годишнината от полета на Юрий Гагарин, аз ви разказах за великолепния космически кораб Восток. В настоящата публикация смятам да насоча вниманието ви към самия генезис на космонавтиката на СССР, като ще проследим пътя до създаването на известната ракета „Р7“ (позната като „Семьорка“). Базисната конструкция на ракетата е използвана в различни модификации за изстрелването на първите спътници в космоса, първите роботизирани мисии до Луната и първите космонавти. Модерните ракети „Союз 2“, извеждащи товар и екипажи към Международната космическа станция, са пряк наследник на „Р7“. Полетите на носителите от семейството на „Семьорка“ са начертали богата история, която все още не е свършила.
Началото обаче не е толкова благородно, колкото би ни се искало. То е положено не къде да е другаде, а в следвоенна Германия. Както съобщава известният експерт по руска космонавтика Анатолий Зак, забележителен факт е, че въпреки пословичната вманиаченост на съветските власти по отношение на секретността, Йосиф Сталин позволява на множество специалисти да пътуват в Германия и да работят рамо до рамо с немските си колеги, учейки се от тях как да създават ракети. Не е изненадващо, че това не продължава дълго. Едно писмо, което ръководителят на НКВД Иван Серов получава на 7 май 1946 година, променя всичко. Писмото, написано от полковник А.Г. Мрикин, акцентира, че немците не само придобиват сериозен опит, но притежават и пряк достъп до съветските планове за създаването на ракети от следващо поколение.
Така започва Операция „ОСОАВИАХИМ“ – принудителна депортация на немски конструктори, инженери, техници и изобщо квалифицирани работници. Операцията е осъществена под прякото ръководство на НКВД и Иван Серов.
Трудно е да се опишат всички подробности относно операцията поради противоречивите източници. Твърди се, че на немците е било позволено да вземат със себе си всичките си лични принадлежности и мебели. На жените им е била дадена възможност да останат в Германия, стига да пожелаят – и някои от тях са се възползвали от нея и са се разделили с мъжете си. А някои, даже и да не са били омъжени, са решили да последват своите възлюбени към СССР.
За едно обаче Зак и руските източници като сайта „Всьо о Второй мировой“ се съгласяват – макар и депортацията да е била осъществена насилствено, на немските специалисти са били осигурени по-добри условия и по-високо заплащане в сравнение с техните съветски колеги. Единственото им ограничение е било да не напускат населените си места без позволение. Шефът на екипа по ракетостроене Хелмут Грьотруп е получавал 8 500 рубли месечна заплата, докато Сергей Корольов – 6 000. Обикновените немски инженери (т.е. които не са били на ръководен пост) взимали 4 000 рубли заплата, а съветските – 2 500.
Счита се, че общо 136 души биват назначени в новосъздадения научно-изследователски институт НИИ-88. Благодарение на усилията на Грьотруп и екипа му, СССР успешно получава свое копие на „Фау 2“ – ракетата „Р1“. Приликата е забележителна, както проличава от тези снимки:
Ракетата „Р1“ (вляво) от 1948 г. и немската „Фау 2“ (вдясно) от 1942 г.
„Р1“ е прекият предшественик на бъдещата „Семьорка“.
Властите на СССР правят всичко възможно, за да може работата на немците да е еднопосочна – т.е. да предадат знанията си към съветските колеги, но да не получат нови в замяна. През 1948 г., след като разработката на „Р1“ е към своя край, е проведена поредната кошмарна депортация (според записките на Гьотруп). Този път немците са изпратени на остров Городомля. Там те все още получават някои задачи, но вече не са допускани към най-новото поколение разработки. След още две години, когато ракетчиците на СССР са усвоили всичко, що може да се усвои от Германия, немските специалисти са преместени обратно в родината си.
През 1950 г. е даден ход на проекта Н-3, който постановлява проучване за създаването на течногоривна ракета с обхват от 5 000 до 10 000 километра, способна да превози бойна глава, тежаща между 1 и 10 тона. Проектът е оторизиран с указ на 4-ти декември и е поверен на НИИ-88 под ръководството на Сергей Корольов, като участват и множество други институции.
След приключването на това базисно изследване, започва следващият проект Н-1, озаглавен „Теоретична и експериментална работа върху двустепенна балистична ракета с обхват между 7 000 до 8 000 километра“. Работата по плана е оторизирана с указ на 13 февруари 1953 г. Според предвиденото ракетата трябва да може да покрие максималното разстояние от 8 000 километра ако бойната глава е с тегло до 3 тона.
Но на 3 октомври същата година СССР създава по-мощна бойна глава, тежаща 5.5 тона. В такъв случай ракетата би могла да покрие разстояние само от 5 500 километра. За да могат конструкторите да се справят с новите предизвикателства и да увеличат обсега на носителя, те предприемат няколко стъпки, сред които е проектирането на здрава стартова площадка, прикрепяща здраво ракетата над огневата яма и защитавайки я от напречни ветрове. Това позволява бъдещата ракета се изработи от по-леки сплави.
Ракета „Союз“ (изстреляла кораба в хода на проекта „Аполо-Союз“) в предстартово състояние. Цялата ракета бива застопорена на мястото, където четирите странични ускорителя са прикрепени към централното ядро и където натоварването е най-голямо. Ракетата запалва двигателите си, застопоряващите механизми я придържат здраво над огневата яма, след което се освобождават настрани и ракетата излита. Фото: Роскосмос
През 1954 година съветските специалисти се спират на окончателния конструктивен вариант, а през юли е издаден указ за строежа на ракетата, като на проекта е зададен приоритетен статут – т.е. от най-съществена национална сигурност. „Р-7“ или „Семьорка“ достига до етапа на полетни изпитания през 1957 година. Ето какъв е нейният завършен вид:
Съветските специалисти съумяват да създадат желаната си двустепенна ракета, като тя е изградена по т.нар. „пакетна схема“. Първата степен притежава четири странични блока, всеки от които е с 10 метра дължина и с 3 метра диаметър. Четирите блока са прикачени към централен блок, представляващ втората степен на ракетата. Блоковете са сходни по устройство с това на предшестващите ги едностепенни ракети, като разположението на кислородния резервоар е предно. Всеки от блоковете притежава специален унифициран четирикамерен течногоривен двигател. Четирите блока осигуряват критичната ранна тяга в началото на полета, след което на по-късен етап се изхвърлят eдновременно, образувайки красива геометрична фигура, известна под названието „Кръст на Корольов“:
„Кръстът на Корольов“. Снимка: Роскосмос/ЕКА
Изпитателните изстрелвания на „Р7“ започват през пролетта на 1957 г. и както може да се очаква, в началото те са неуспешни. По време на първия полет на 15-ти май, един от страничните ускорители се откъсва на 98-мата секунда от началото на мисията. Инцидентът е причинен от теч на гориво. Следващият опит за старт е на 11 юни – тогава ракетата въобще не успява да литне заради отказ на двигателната система на централния блок. На 12 юли ракетата излита, но на 33-тата секунда се дестабилизира и се отклонява от траекторията. Причината за аварията се оказва късо съединение. Едва четвъртият полет, осъществен на 21-ви август, е напълно успешен, като ракетата достига до крайната си точка.
Този успех проправя пътя към старта на първия изкуствен спътник „Спутник 1“ на 4 октомври и на „Спутник 2“ с кучето Лайка на 3 ноември. Макар и „Семьорка“ да е замислена като бойна ракета, тя в крайна сметка се превръща в първия носител, с помощта на който човешки апарати се откъсват от земното привличане и достигат до орбита.
Оттук насетне започват модификациите – „Восток“, „Восход“, „Молния“ и „Союз“. Всички те са производни на „Семьорка“ и полагат началото на цяла поредица от пилотирани и научни мисии.
Искате ли да имате своевременен и бърз достъп до новините? Освен страницата на КОСМОС БГ във Фейсбук, присъединете се към канала на уебсайта в Телеграм – линк тук.
Харесвате ли статиите на КОСМОС БГ? Можете да подкрепите Светослав Александров в Patreon, или да направите дарение чрез Epay или Paypal (за повече информация – на този линк).
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
