Незаконната търговия с човешки органи се случва по цял свят от десетилетия, въпреки че е забранена със закон в повечето държави.
Но има една страна, в която тази търговия се организира и провежда директно от правителството, и то спрямо хора, смятани за неудобни. Това е Китай.
Около 1,5 милиона затворници на съвестта може да са убити в държавни китайски болници между 2000 и 2016 г. Убийствата се извършват заради жизненоважни органи, които се продават на заможни пациенти, нуждаещи се от трансплантация.
Такава е оценката на доклада „Кървава реколта/Клането: Актуализация“. Тя беше потвърдена от базиран в Лондон международен трибунал и стана тема на онлайн конференция на 24 февруари 2021 г.
Участници в престижния форум – организиран от Международната коалиция за прекратяване злоупотребите с органи в Китай (ETAC) – бяха медицински и правни експерти от 117 организации в 25 държави, включително България; представители на 12 университета, 7 медии, както и 40 политици.
Заплаха за човечеството, обща отговорност
Конференцията откри ключовият говорител сър Джефри Найс, британски кралски адвокат, главен прокурор в процеса срещу Слободан Милошевич в Международния наказателен трибунал за бивша Югославия и председател на международния трибунал за насилственото отнемане на органи от затворници на съвестта в Китай.
„Престъплението насилствено отнемане на органи заплашва цялото човечество и всички сме отговорни да го спрем“, каза Найс.
През юни 2019 г., трибуналът издаде междинно решение, според което „насилствено отнемане на органи от затворници на съвестта в Китай се практикува от значителен период от време и въвлича значителен брой жертви“.
През март 2020 г. трибуналът оповести окончателното си заключение, което гласи: „Насилствено отнемане на органи се извършва от години из цял Китай и в значителен мащаб. Последователите на Фалун Гонг са вероятно основният източник на органи. Преследването и медицинските прегледи, правени на уйгурското население, са по-ново явление, затова доказателства за насилствено отнемане на органи от тази група може да се появят на по-късен етап“.
Според разследванията на Трибунала – в които са участвали над 50 свидетели и експерти – липсват доказателства за разформироване на инфраструктурата, свързана с трансплантационната индустрия в Китай. Също не са налице задоволителни обяснения за източника на наличните органи. По тази причина, Трибуналът заключава, че насилственото отнемане на органите продължава и днес.
„Това престъпление все още продължава в Китай и е дори още по-разпространено в сравнение със заключението ни миналата година“, каза кралският адвокат.
Той наблегна, че разкритията на Трибунала са широко оповестени от световните медии, не са били отричани фактологично и са радушно посрещнати от редица държави. Някои от тях вече са приели закони, които спират свои граждани от пътуване до Китай за трансплантация и криминализират участието в тази неетична практика.
На 11 февруари 2021 г. Великобритания за първи път прие закон, който ще се бори срещу насилственото отнемане на органи. Мярката е поправка на Закона за лекарствата и медицинските инструменти.
Над 60 френски депутати предложиха през септември 2020 г. законопроект за гарантиране етичността на даряването на органи от неевропейски партньори. Предложението се позовава на разкритията за насилствено отнемане на органи в Китай.
През декември 2020 г. американски сенатори представиха законопроект, целящ да възпре китайската комунистическа партия да отнема насилствено органи от затворници на съвестта.
Подобни закони са в сила в Израел, Испания, Италия, Норвегия, Белгия и Тайван.
У нас тече кампания България да ратифицира Конвенцията за борба с трафика на човешки органи на Съвета на Европа.
Законът Магнитски
По време на онлайн форума, адвокат Дейвид Матас, един от авторите на доклада „Кървава реколта/Клането: Актуализация“, предложи решения на проблема с насилственото отнемане на органи в Китай.
Канадският юрист призова за приемането на специализирани закони, насочени срещу китайската комунистическа партия, като например закона Магнитски. С тяхна помощ, правителствата могат да включат в списъци нарушители на човешките права и да подложат на санкции лица, замесени в престъпления с органи.
Според Матас, съществуващото законодателство в Китай не може да спре убийствата за органи, тъй като партията никога не би го приложила спрямо себе си.
Затова, останалите държави трябва да приемат местни закони, с които да забранят практиката на насилствено отнемане на органи. Такива закони обаче ще се ефективни само до известна степен, тъй като данните за Китай са оскъдни.
Например, китайската комунистическа партия финансира военната здравна система чрез продажба на органи, но отрича това. По тази причина общите закони са важни, но не стигат далеч, обясни адвокатът.
Ето защо е необходимо законодателство, което се цели конкретно в китайската комунистическа партия. Колкото по-ясно описва как партията извършва престъпления, толкова по-ефективно ще бъде.
Добър пример е законът Магнистки, посочи Матас. Този закон съществува в редица държави, но все още не е широко приет. По силата на този закон, имената на нарушители на човешките права стават публично достояние, отказва им се достъп до териториите на съответните държави и се запорират активите им там.
В много страни, законът Магнитски се прилага спрямо нарушители на различни човешки права, но не и спрямо участници в насилственото отнемане на органи в Китай. Затова тези държави трябва да добавят към списъка с правонарушения насилственото отнемане на органи, предлага Матас.
Друг лост е издаване на национални доклади за трансплантационен туризъм, т.е. статистика с граждани, пътували до Китай за трансплантация на органи. Подобни данни ще позволят на правителствата по света да оценят сериозността на проблема и да вземат по-нататъшни мерки.
Морален дълг, изолиране на Китай в научните среди
В конференцията взе участие и Уенди Роджърс, професор по клинична етика в университета Маккуори, Австралия. Тя повдигна въпроса за моралния дълг на медицинските специалисти в борбата с насилственото отнемане на органи.
Роджърс бе посочена от списание Nature за един от топ 10 най-значими учени за 2019 г.
Благодарение на нейните усилия са били отхвърлени над дузина научни публикации на китайски трансплантационни лекари, след като не са могли да докажат, че ползваните в техните изследвания човешки органи са получени с одобрение на донорите.
„Китайската комунистическа партия е изцяло отговорна за насилственото отнемане на органи, тъй като с потисничеството си на уязвими групи позволява развитието на трансплантационна индустрия в промишлени размери“, каза Роджърс по време на форума на ETAC.
Според австралийския професор, има две предварителни условия, за да вземат мерки професионалните лекарски организации и специалисти: знание и власт.
Знанието се отнася до осведоменост за насилственото отнемане на органи, а властта до способността за вземане на мерки срещу това престъпление. Според Роджърс, и двете условия за изпълнени.
Това е така, защото заключението на Трибунала е получило огромна гласност по цял свят. Също, лекарските асоциации притежават инструментите, да наложат натиск върху и потърсят отговорност от китайските си колеги.
„Професионалните лекарски организации повече не могат да игнорират това жестоко погазване на човешките права“, заяви австралийският учен.
Например трансплантационните хирурзи могат да изискат от професионалните общества да въведат нови политики спрямо Китай. По този начин китайски лекари могат да бъдат изключени от членство в такива организации и да им бъде забранен достъп до научни конференции. Тези общества могат също да разубедят своите членове да пътуват до Китай за дейности, свързани с трансплантации на органи.
Без подобни действия – ако лекарските общества продължат образователните и изследователски програми с Китай – това ще изпрати послание, че замесените в тези престъпления няма да бъдат държани отговорни, обясни Роджърс. Затова всяко сътрудничество и взаимодействие с Китай в областта на трансплантациите трябва да бъде прекратено.
Друга мярка е, медицинските експерти да информират своите нуждаещи се от трансплантация пациенти за опасността от присаждане на органи от убити за целта затворници на съвестта в Китай. Оттук и важността на приемането на законодателства, подобни на Конвенцията за борба с трафика на човешки органи на Съвета на Европа.
Медицинските журнали могат да отхвърлят публикации на китайски изследователи и да ги изключват от редакционни колегии. На читателите да се предоставя разяснение за причините.
По този начин повече хора могат да заемат позиция срещу тази нова форма на геноцид и да потърсят отговорност от извършителите, смята Роджърс.
