Автоматичната междупланетна станция на НАСА „Марс Одисей“ е най-старата мисия в орбита около Червената планета – работи от 2001 г. до ден днешен. Image credit : NASA
7 април 2021 г. 19:00 ч.
Светослав Александров. Днес американската космонавтика отбелязва важна дата. На 7 април 2001 година от космическия център Кейп Канаверал е изстреляна ракетата „Делта 2“ с автоматичната междупланетна станция „2001: Марс Одисей“. Кръстена в чест на писателя Артър Кларк и режисьора Стенли Кубрик, създатели на легендарния филм „2001: Космическа одисея“, роботизираната станция полага началото на серия от триумфи на НАСА в усвояването на Червената планета. Днес „Марс Одисей“, макар и вече да е на две десетилетия, продължава да работи и да изпраща научни данни.
Изстрелването обаче е осъществено в пика на мрачен период за НАСА. Изминали са по-малко от две години след най-тежката загуба в междупланетните изследвания, когато аварират общо три мисии: орбиталната „Марс Клаймит Орбитър“, спускаемата „Марс Полър Лендър“ и тази на микросондите „Дийп Спейс 2“. Малцина са тези, които не са чували разказа как екипите са объркали мерните единици, империални с метрични, и „Марс Клаймит Орбитър“ е изгоряла като метеор в марсианската атмосфера…
Планът за 2001 година предвижда изстрелването на орбитален и спускаем апарат, по подобие на „Клаймит Орбитър“ и „Полър Лендър“. Но след катастрофите през 1999 г. НАСА сериозно реформира марсианската си изследователска програма. Заради високия риск спускаемият апарат отпада. Остава само орбиталният – „Марс Одисей“. На плещите на ръководството на единствената мисия, която се отправя към Червената планета през 2001 г., лежи сериозна отговорност. Екипите най-сетне трябва да пожънат успех и да докажат, че НАСА може да преодолее трудностите.
Но началото се оказва трудно. Вярно, изстрелването на „Марс Одисей“ е успешно. Но само няколко месеца по-късно, през август 2001 г., се поврежда детекторът за космическа радиация MARIE. Той е един от четирите научни инструмента на борда (останалите са камерата THEMIS, гама-лъчевия спектрометър и построения от Русия детектор за неутрони HEND). За късмет през март 2002 г., вече след пристигането в околомарсианска орбита, MARIE е активиран и приборът събира научни данни до есента на 2003 г., когато се поврежда окончателно.
За щастие отказът на MARIE е един от малкото сериозни проблеми с мисията. Изключвайки още една повреда на жироскоп през 2012 г., „Марс Одисей“ се оказа изключително издръжлива роботизирана станция. Никой не предполагаше, че ще работи в рамките на две десетилетия, чак до ден днешен! Освен че продължава да събира научна информация, „Марс Одисей“ осъществява ценна радиовръзка между Земята и спускаемите мисии „Кюриосити“, „ИнСайт“ и „Пърсъвиърънс“.
Успехът на „Марс Одисей“ е важен от чисто психологическа гледна точка. НАСА наистина доказва, че може! След авариите на трите мисии през 1999 г. и ако добавим към тях и катастрофата на „Марс Обзървър“ през 1992 г., американската космонавтика успява да се реваншира. Реформите в сферата на безпилотната космонавтика дават своя плод. От 2001 година досега американците не са имали друг провал на мисия до Марс. А и след загубата на кометната мисия „Контур“ през 2002 г. НАСА не са претърпявали авария на каквато и да е друга роботизирана експедиция до астероид, комета или планета.
Американската роботизирана космонавтика е изключително успешна през 2021 година – и дано тенденцията продължи и занапред!
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
