Снимка от изстрелването на „Союз-33“ с космонавта на СССР Николай Рукавишников и българския му колега Георги Иванов
10 април 2021 г. 16:45 ч.
Светослав Александров. Днес отбелязваме 42 години от изстрелването на пилотирания космически кораб „Союз-33“ с екипаж, състоящ се от космонавта на СССР Николай Рукавишников и българския му колега Георги Иванов.
Това е първият полет на българин в космоса, като България става шестата държава в света след СССР, САЩ, Чехословакия, Полша и ГДР със свой гражданин в околоземното пространство.
Българските постижения в космонавтиката датират още от 30-ти ноември 1972 година, когато излита спътникът „Интеркосмос 8“. Това е първият сателит, на борда на който има научен прибор, разработен изцяло от български учени – „П2“. С това България се превръща в 18-тата държава в света, провела свой собствен експеримент в космоса.
Но полетът на Георги Иванов остава завинаги в съзнанието на хората. Макар и корабът „Союз-33“ да претърпява повреда и да не успява да се скачи със станцията „Салют 6“, нашият космонавт и Рукавишников се завръщат успешно на Земята след стръмно балистично спускане. Иванов проявава изключително хладнокръвие, като през цялото време на мисията пулсът му остава нормален.
Впоследствие България получава своя нов шанс да изпълни свои собствени експерименти на орбитална станция, когато през 1988 година е изстрелян корабът „Союз ТМ-5“ с втория български космонавт Александър Александров. Космонавтът успешно пристига на „Мир“ и провежда разнообразни научни опити в хода на програмата „Шипка“.
Макар че повечето хора свързват българското участие в космическите проекти най-вече с двамата ни космонавти, има и множество други триумфи. Родни учени участват в междупланетните мисии „Вега“ през 1984 година, които изучават Венера и Халеевата комета, както и в проекта „Фобос“. Нашите специалисти спомагат за създаването на камерите на „Фобос 2“, които заснемат първите снимки с висока резолюция на марсианската луна Фобос.
След промените през 1989 г. България участва в няколко много важни програми. В периода между 1990 и 2001 г. на борда на „Мир“ работи родната оранжерия „СВЕТ“, чрез която за пръв път е осъществено отлеждането на растения в рамките на пълен жизнен цикъл – т.е. „от семе до семе“. През 2008 г. наш инструмент за изучаване на космическата радиация „РАДОМ-7“ лети до орбитата на Луната на борда на индийската роботизирана експедиция „Чандраян 1“. А през 2016 г. е изстреляна руско-европейската мисия „ЕкзоМарс-2016“, отново с наш прибор за изучаване на радиацията „Люлин-МО“, като приборът функционира до ден днешен в орбита около Марс.
Сходен инструмент ще бъде изстрелян догодина на мисията „ЕкзоМарс-2022“ и ако всичко мине успешно, за пръв път построена от българи апаратура ще достигне до самата повърхност на Червената планета.
Българската одисея в космоса продължава и досега!
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
