Какво да направим, ако след локдауна не ни се излиза от дома?

1
138
Добави коментар

Защо е важно да се грижим за психическото здраве на децата по време на пандемия? Как родители и деца да се справят със стреса, породен от ограничителните мерки?

Съветите са д-р Дора Пачова – председател на Асоциацията на лекарите хомеопати и магистър по фамилна терапия.

Пандемията за всички бе една нова ситуация, която освен това продължава и оставя своите последици върху фамилните взаимоотношения.

– Как са отрази пандемията на семействата, и особено на децата?
– Пандемията се отрази зле на всички ,особено на децата, макар, че голяма част от хората още не го осъзнават или  не обръщат достатъчно внимание на този факт.

Децата до 7-годишна възраст са като „попивателна”, мозъкът им се развива постепенно, и това, което са усвоили някак „потъва” и отива в подсъзнанието. И децата няма вече активен спомен какво се е случило в семейната среда, но след години тя изплува.

В центъра на внимание през този период е детето с неговото детско разбиране, с неговото интуитивно съзнание, което е обкръжено с т.нар широко семейно съзнание.  Напр. в обкръжението си, то има гневен баща, депресивна майка, сестра или брат, който преживява свои собствени емоции.

И не в това е проблемът. Въпросът е, че ако човек твърде дълго пребивава в едно състояние, то той трябва да потърси някаква специализирана помощ.Най-малкото за да не товари семейната среда с тази вибрация, която едно малко дете поглъща.

Много статии излязоха за това какви поведенчески и др. смущения се наблюдават в децата в условията на пандемия, но много малко в България се говори за това.

Семейството е жива система, която непрекъснато обменя енергия с околната среда. Ако един член на фамилията се промени, то всички други се променят.

Пандемията не просто е заплаха за здравето на деца и родители, но се породи много напрежение, тревожност, агресия и страх у много хора.

Родителите се опитват по различен начин да се справят с проблема.  Когато родителят стане агресивен, това се отразява и на поведението на детето, и после в семейството се чудят защо и то е станало нападателно като отражение на случващото се в средата.

Още по-голям проблем е, че детето не вижда други модели. Когато то е при приятели, баба и дядо, то трупа различни социални умения и вижда други умения на семейна динамика. И така разбира, че светът е много по-широк, отколкото неговото собствено семейство.

Това затваряне вкъщи крие рискове, защото се ограничава социалният опит, който бива изместен от делюзията, че имаш социален опит простоq защото комуникираш с някого пред компютъра. Но у дома можеш да загасиш лаптопа, когато пожелаеш, да покажеш това, което искаш.

Това за което трябва да се внимава е опасността от регрес при децата. За целта трябва да се вземат мерки на всички възможни нива. Но какво означава това?

Възрастните, затворени у дома , също започват да регресират. Но ние имаме зад гърба си десетки години социален опит, и затова той ще бъде много слаб, лек. Макар че трябва да се признае, че хората губят умения.

Тези, които са си останали 1 година у дома, започва да не им се излиза от вкъщи. Това важи както за големите, така и за малките.

Агресията, която се трупа у дома, няма къде да се излее освен върху детето, или другия родител. Затова по цял свят се наблюдава нарастване на случаите на домашно насилие. И точно тук, ние лекарите –хомеопати имаме какво да направим като намалим напрежението в семействата, помагайки на децата или на родителите.

– Как хомеопатията може да помогне в тези ситуации?
– Това може да стане с определени хомеопатични продукти, които позволяват човек да се освободи от определени натрупвания в душата си с цел да се намали тревожността, гнева. Те са съобразени със структурата на личността на съответния пациент/ в случая родител или дете/. Напр. родител  на който до гуша му е дошло от преглъщан гняв.

– Има ли и други подходи?
– Много важно е самите родители да осъзнаят ситуацията, в която се намират. Напр. ако леко се отдръпнат и започнат да наблюдават дадената ситуация като наблюдатели, то те бързо ще намерят варианти за справяне.

Многото роли с които е натоварен в момента родителят води до изостряне на неговата психика, до изнервяне, до огромен преразход на психична енергия.

Друг начин за справяне е вземане на определени Шуслерови соли. Напр. Шуслерова сол№ 5. Тя ще помогне на преуморения родител да поддържа в равновесие нервната си система, която е подложена на различни видове натиск.  За децата бих препоръчала Шуслерова сол№ 2. Тя ще им осигури малко повече енергия и стабилност.

В условията на пандемия Шуслеровите соли са много подходящи и за поддържане на имунитета определено време.

Някои родители се разтоварват от напрежението с алкохол, други с – допълнително хапване и това допълнително товари метаболизма на организма. За целта се препоръчва вземането на Шуслерови соли № 8, 9 и 10.

Тези, които са загубили безсъние, могат да си вземат вечер Шуслерова сол№ 7 като гореща напитка, а през деня да пият Шуслерова сол№ 5. Варианти има много и Шуслеровите соли са добър вариант.

– Още за регреса у децата заради пандемията?
– Едно 4-5 годишно, един първолак, това, което е научил в семейството за тези години, изключително лесно се губи. Съветът е да се прави възможно децата да учат, да комуникират, а не да бъдат оставяни на самотек, само на учителя каквото каже и колкото изисква. Напр. ученици във 2-ри клас са забравили наученото като първолаци. Отделно някои деца правят някои социални фобии: напр. не могат да говорят пред компютъра,имат различни страхове. В този момент е много ценно родителят да бъде до детето и да му разкаже как на него в даден момент от неговото детство за нещо му е било трудно. Децата ни виждат нас, родителите като завършени личности,  и често не знаят пътят по който ние сме минали. И когато едно дете се е отчаяло, не иска да учи, не е мотивирано, то това е начинът да се му помогне. Целта е детето да разбере, че няма страшно, че му е трудно, че всеки пада и става, че родителят не е скочил изведнъж нависокото.

Още съвети:

Не допускайте външно да държите нещата под контрол, а вътрешно да се взривявате. Детето усеща вътрешния барут,  който ще го обърка. По-добре е да му кажете, че сте тъжни, ядосани заради тази и тази причина, отколкото да се правите, че нищо не се е случило.