ИНДИВИДЪТ И ОБЩЕСТВОТО
Автор: Виктор Кордон
Още от зората на човечеството хората живеят в групи, които отначало са били съвсем малки и едва оцеляващи и с течение на хилядолетията са се разраствали. Каква е причината ние и предците ни да предпочитаме живота в общности, което ограничава свободата ни, вместо да живеем сами, поотделно и напълно свободно от ограниченията на групата?
Известно е, че ние не сме единствените, живеещи в групи. Много животински видове също се групират в стада, прайдове, глутници, табуни, рояци и ята. Очевидно това им дава по-добра възможност да се защитават, да намират храна, да мигрират, да се чифтосват, да отглеждат потомство, а оттам и да оцеляват и съхраняват своя вид, което за самотният индивид е изключително трудно или дори невъзможно. Следователно животът в група е еволюционна стратегия, заложена генетично у някои видове, сред които и нашият. Но за нас това носи много повече предимства, за които мнозина не си дават сметка.
Нека се замислим какво би станало с човек, който още от най-ранна възраст бъде отделен от своите родители и от обществото изобщо и бъде отглеждан в пълна изолация? Ами той няма да се научи нито да върви, нито да говори. Нещо повече – той не би бил способен и на по-сложно мислене, защото всички тези характеристики ние придобиваме, усвояваме и усъвършенстваме само в процеса на съжителството ни с други човешки индивиди. Контактите ни с тях ни дават най-ценните ни придобивки – изправеният вървеж, който освобождава ръцете ни за други дейности, говорът, чрез който обменяме информация, идеи и опит, и социалното мислене. Друго огромно предимство е способността да четем и пишем, която отново се получава единствено при живот в обществена среда. Тази способност ни дава възможност да черпим знания не само от непосредственото ни обкръжение, но и от източници, намиращи се далеч от нас в пространството и времето. Така можем да почерпим идеи и данни от хора, които живеят на другия край на света, или са живели преди нас. Този неизчерпаем извор на знания ни прави още по-силни и успешни. Но досегът с него е възможен само в условията на социума и не е достъпен за изолирани индивиди.
От това можем да заключим, че онова, което ни прави хора, е животът в обществото. Без него ние бихме били просто животни, без способност да вървим, говорим, четем, пишем, обменяме информация и мислим. Само в границите на социалната група ние се превръщаме в човешки същества, ползвайки нейните ресурси и възможности. Затова интересите на обществото трябва да бъдат поставяни над тези на отделния индивид, тъй като обществото стои над индивида и всъщност го прави човек! Без обществото индивидът е празна черупка, животно в човешко тяло, у което липсват човешките характеристики и умения. Следователно човекът е човек само в контекста на обществото, извън което той е нищо повече от безсъзнателна и нежизнеспособна твар.
