Лихвеният процент е таксата, получена от заемодателя и предоставена от кредитополучателя за използването на заем в пари или в материални активи. Още в древността, две хилядолетия пр. н.е., били известни множество видове заеми с лихви, изплащани в натура – добитък, зърно и др. В контекста на получаването на парични заеми, лихвата съответно се изплаща в пари.
Плащането на лихва е прехвърляне на част от печалбата, получена от кредитополучателя, към кредитора. Източникът на печалба е доходът, създаден в процеса на продуктивно използване на заемния капитал. Кредиторът, прехвърляйки част от капитала си на кредитополучателя, се лишава от възможността да реализира собствената си печалба по време на кредитната транзакция, така че кредитополучателят трябва да плати за получените в кредит заети средства. Парите, заети във времето, трябва да бъдат върнати постепенно. Тази печалба, върната на собственика на капитала, се нарича лихва по кредита.
Заемната лихва е доходът, получен от собственика на капитала в резултат на използването на парите му за определено време. Следователно лихвата по заема действа като цена на заема. Лихвата може да бъде определена като цената, платена на собственика на капитала за използването на заемните му средства през определен период. Заемната лихва има стимулиращ ефект върху функционирането на привлечените средства и ефективното използване на заемната стойност. Необходимостта от плащане на лихва насърчава кредитополучателя да максимизира печалбите в условията на пазарна конкуренция, за да изплати лихвата на заемодателя и да има средства за разширено възпроизвеждане. Ако компанията нерационално използва заетите средства (както и собствените си средства), тогава цената на заема (лихва върху заема) ще поеме всичките му печалби.
Лихвената стойност е важна за банката, тъй като получаването и отпускането на заем е в основата на нейната дейност. В зависимост от това дали банката плаща или начислява лихва, те се делят на активни и пасивни. Ако банката начисли лихви по предоставени заеми, тя получава активна лихва, която представлява доход на банката. Ако банката заплати лихва на своите клиенти, тя ще бъде пасивна лихва, която съставлява основния разход. Разликата между общата сума на лихвата, получена от банката за издадени заеми, и общата сума на лихвите, платени по депозити и други влогове, представлява нетен банков доход. Поради разликата между лихвите по привлечените и предоставени заеми, банката генерира печалба, която е основният източник за развитие и увеличаване на банковите ресурси. Заемният интерес също изпълнява толкова важна функция като гаранция за запазване на стойността на заема, т.е. изплащане на кредитора на кредитни средства в пълен размер. За целта при издаване на заем се вземат предвид много фактори (срок на заема, размер на заема, наличност на гаранция за заем, вероятност за навременно изпълнение на задълженията на кредитополучателя към заемодателя и др.), които от своя страна са признаци за класифициране на видовете лихви и разграничаване на тяхната стойност.
За да се определи размерът на лихвата по кредита, се използва показател за лихвения процент, който се изчислява като съотношението на годишния доход към стойността на кредита към неговата абсолютна стойност. Движението на средния лихвен процент се определя от съотношението на предлагането и търсенето на заемния капитал на пазара. Нивото на лихвата за всеки конкретен заем зависи от много фактори. При определяне на лихвения процент се отчита предимно срокът на заема. Това се дължи на факта, че увеличението на срока на заема е свързано с риска от неизпълнение на задълженията му поради промени във външната среда, финансовото състояние на кредитополучателя и риска от загуба на печалба от колебанията на лихвените проценти на пазара на кредитни ресурси. На практика обикновено се наблюдава следната ситуация: колкото по-дълъг е срокът на заема, толкова по-големи са лихвите по кредита.
В тази връзка това прави разлика между диференциране на лихвите по краткосрочен (до 1 година), средносрочен (от 1 година до 5 години) и дългосрочен заем (над 5 години). Лихвата зависи от размера на заема. Това се дължи на факта, че при големи суми на заема рискът се увеличава. Стойността на лихвата се изчислява според размера на загубите на кредитора от несъстоятелността на кредитополучателя. Вероятността за едновременно банкрутиране на няколко кредитополучателя е значително по-малка от вероятността за фалит на един. Следователно рискът на заемодателя е по-малък в случай на заеми на няколко кредитополучатели. В същото време обслужването на малки кредитори причинява сравнително високи банкови разходи, поради което често е нерентабилно. В зависимост от размера на заема лихвеният процент се диференцира при малките, средните и големите заеми.
Лихвеният процент зависи от сигурността на заема. Необезпечените заеми са по-скъпи, тъй като носят повишен риск. По-нисък е лихвеният процент по заемите, които са обезпечени – сметка, стока, срещу вземания, срещу ценни книжа.
Целта на използването на заема е различна, в зависимост от него лихвеният процент ще бъде различен. Повишеният риск се предоставя от заеми, издадени за премахване на финансови затруднения за инвестиционни цели и др.
Лихвеният процент е различен в зависимост от формата на заема (търговски, банков, държавен, потребителски и др.), както и в зависимост от кредитополучателя (заем за търговски и промишлени компании, селскостопански предприятия, комунални услуги, индивидуални кредитополучатели).
В конкурентна среда има тенденция за установяване на еднакъв процент на лихвата по заема. Въпреки това, дори в страни с развита пазарна икономика, няма такъв процент, следователно има широк спектър от лихвени проценти.
Номиналната ставка на лихвата е курс, изразен в пари. Реалният процент е лихвеният процент, коригиран според инфлацията. Реалният курс определя решението за целесъобразността (или неуместността) на инвестицията.
Лихвеният процент може да бъде непроменен през целия срок на кредита или да се променя (плаващ). Плаващите лихвени проценти се прилагат не само на националния пазар, но и на международния пазар за кредитен капитал. Плаващият лихвен процент варира в зависимост от колебанията в лихвените проценти на пазара на кредитен капитал. В момента например лихвените проценти в Русия са високи. Това се дължи на редица фактори, влияещи върху техния размер, основните от които са следните:
• постоянна инфлация. За да запазят ресурсите си, търговските банки увеличават лихвените проценти по заемите в съответствие с техните инфлационни очаквания. Тримесечно в търговските банки лихвите се преразглеждат;
• разширяване на търсенето на заеми с цел получаване на допълнителни платежни средства за изплащане на дългови задължения. Несигурността в икономическите перспективи намалява интереса за дългосрочно набиране на средства (чрез издаване на акции и облигации) и увеличава търсенето на краткосрочни заеми;
• строгата парична политика на Централната банка на Руската федерация, насочена към ограничаване на растежа на паричното предлагане, означава намаляване на предлагането на кредитен капитал;
• дефицит на държавния бюджет, за покриване на който правителството на Руската федерация и местните власти се обръщат към пазара на заемния капитал, увеличавайки неговото търсене. Колебанията в средния пазарен лихвен процент зависят от етапа на индустриалния цикъл. В различните фази на индустриалния цикъл средният лихвен процент варира по различни начини. В началото на индустриалния бум лихвеният процент остава нисък, въпреки значителното увеличение на процента на печалба, тъй като на този етап производителите на стоки използват основно собствен, а не привлечен капитал; търсенето на привлечен капитал е много малко, а предлагането се увеличава. В най-високия етап на индустриалния цикъл лихвеният процент се увеличава, тъй като търсенето на привлечен капитал расте; кредитната експанзия значително надвишава растежа на производството, тъй като кредитът се използва не само за разширяване на производството, но и за спекулативни операции на валутния, борсовия и стоковия пазар (за производителите е изгодно да заемат пари). По време на криза лихвеният процент бързо достига максималния си размер. Търсенето на заемния капитал нараства и предлагането му намалява, търсенето на пари продължава като платежно средство и като средство за създаване на съкровище. Всички се опитват да изтеглят пари от банките. Стоките не се продават, нужни са пари за плащания по предишни дългови ангажименти.
Във фазата на депресия лихвеният процент е минимален. През този период рязко нараства предлагането на заемния капитал, а търсенето му спада. Снабдяването се увеличава в резултат на спада и стагнацията на производството: част от капитала, който преди това е функционирал (през годините на растеж) в промишлеността и търговията, се освобождава в от парите в брой и ги влага в банките под формата на депозити. По този начин натрупването на кредитен капитал в периода на депресия е обратната страна на намаляването на реалния капитал. По този начин движението на заемния капитал като цяло протича в обратна посока на движението на индустриалния капитал.
В условията на пазарна икономика съществува развита система от лихвени проценти. Официалният курс, по който централната банка предоставя заеми на търговските банки, заема специално място в нея. Променяйки размера на официалния курс, централната банка регулира търсенето на търговските банки за централизирани кредитни ресурси и увеличава или намалява кредитните възможности на търговските банки.
Терминът „дисконтов процент“ като разбиране за „лихвен процент“ се използва широко от кредитните институции при закупуване на сметки. Купувачът с такъв заем не плаща пари на доставчика веднага след покупката, но след определено време и вместо пари дава вид на разписка – задължение за заем – сметка. За разсрочено плащане се плаща определен процент. Доставчикът на стоките може да продаде сметката на банката, след като е получил парите преди изтичането на сметката, докато банката не кредитира цялата сума на сметката, а удържа процент, наречен „процент на отстъпка“.
Централната банка отпуска заеми на търговските банки чрез закупуване на търговски сметки от тях (чрез преброяване на сметки). Във връзка с развитието на междубанковия кредит се разпространяват ставките за междубанково кредитиране. В световната практика лондонският междубанков курс – LIBOR, който се използва като база при изчисляване на разходите за отделни международни транзакции, може да служи като пример за междубанков курс. Като правило към основния лихвен процент LIBOR се добавя определена премия (марж), която зависи от вида на сделката, финансовото състояние на кредитополучателя и пазарните условия за заемния капитал. LIBOR ще се използва до 31 декември 2021 година.
При определяне на лихвения процент в България обикновено се използват два метода за изчисление:
1. Прилага се олихвяване с фиксиран лихвен процент при договори за потребителски кредит до 25000 евро или равностойността им в лева и до пет години и/или при конкретно определените промоционални договори за потребителски кредит;
2. Прилага се олихвяване с променлив лихвен процент, формиран от съответния променлив базов лихвен процент 1М (едномесечен)/ 3М (тримесечен)/ 6М (шестмесечен)/ 12М (дванадесетмесечен) SOFIBOR за кредити в лева и 1М (едномесечен)/ 3М (тримесечен)/ 6М (шестмесечен)/ 12М (дванадесетмесечен) EURIBОR за кредити в евро, добавяйки фиксирана надбавка, която не може да бъде по-малка от минимален посочен от банката процент.
В случаите на отрицателна стойност на съответния лихвен индекс – SOFIBOR и EURIBOR, същата се приема за стойност равна на 0 %, a крайният лихвен процент не може да бъде по-малък от договорената фиксирана надбавка. Ако сборът на променливия лихвен процент, взет към съответния период, надвишава указания конкретен минимум под формата на договорената фиксирана надбавка, банката прилага полученият точен сбор. Стойностите на променливите лихвените проценти – 1М/3М/6М/12М SOFIBOR или 1М/3М/6М/12М EURIBОR се обявяват на интернет страницата на БНБ, на Европейската Банкова Федерация или в информационните системи на Reuters и Bloomberg.
Усвоената част от кредита се олихвява с определен годишен лихвен процент, формиран като сбор от променлив базов лихвен процент, приложим за съответния период на олихвяване, и надбавка, но не по-малко от фиксиран минимален процент. Първоначалният период на олихвяване на усвоената част от кредита започва от датата на първо усвояване по кредита. Всеки следващ период на олихвяване започва от първия работен ден на следващия календарен период (месец, тримесечие, шестмесечие), съобразно приложимия лихвен индекс. Промяната на съответния приложим лихвен индекс влиза в сила автоматично с обявяването на новата стойност на базовия лихвен процент при запазване на определената надбавка и без за това да е необходимо сключване на допълнително споразумение с кредитополучателя.
Съставител: potrebitelskikrediti.eu
