Ще бъде ли подкрепен проектокабинетът на ИТН от 46-ото Народно събрание в сряда? Какво ще се случи, ако това не стане? Каква е ролята на „Демократична България“, БСП, ГЕРБ и президента Румен Радев? Какви игри играят парламентарно представените партии и чии интереси стоят зад тях?
Подробен анализ на цялостната политическа обстановка специално за Новетика направи Иван Сотиров, председател на сдружение „Достойнство, отговорност и морал“ и бивш народен представител от СДС в 37-о и 40-о Народно събрание.
Новетика: Ще бъде ли подкрепен проекто-кабинетът на ИТН в сряда?
Иван Сотиров: По-вероятно не. ГЕРБ са заявили, че няма да го подкрепят. ДПС нямат ясна позиция. „Демократична България“ (ДБ) и БСП по-скоро имат интерес да остане служебния кабинет, защото те там са представени с министри, докато „Има такъв народ“ (ИТН) не са представени. При положение, че Слави Трифонов не желае да подпише коалиционно споразумение с ДБ и БСП, и да вкара – официално или неофициално – техни министри в проектокабинета, за тях е по-изгодно да остане служебният кабинет, който фактически е коалиционен кабинет между БСП и ДБ.
ДБ държат икономическите министри и още няколко. БСП е представена с двамата министри Янаки Стоилов и Антон Кутев, които на някакъв етап бяха възприемани като вътрешна опозиция на Корнелия Нинова, но при кризата, в която се намира нейната партия, тя няма много опции.
В този смисъл, ще бъдат защитени икономическите интереси на една от политическите групировки, на т.нар. кръг „Капитал“, които са се пласирали добре чрез ДБ в служебното правителство.
Виждаме как ДБ и ДПС се борят за контрол върху икономическия екип в правителството, за влияние в съдебната власт и за главния прокурор. Защото когато притежаваш икономическия блок в правителството и главния прокурор, това ти дава много добра възможност за безпроблемно корпоративно облагодетелстване.
ДПС ще води война с всичките си медийни и други ресурси, за да не допусне ДБ в новата конфигурация да играе ролята, която ДПС играеше в предишното правителство.
Това е битка, която се водеше при всичките правителства на Борисов, между тези два олигархично-корпоративни кръга. Тази битка е определяща за нещата, които се случват в България. За да се излезе от олигархичния модел, срещу който всички партии заявяват, че са, трябва тези олигархично-корпоративни кръгове да бъдат изкарани от участие в политиката и управлението. Т.е., да не се допуска тези кръгове да рекетират която и да било политическа сила и да прокарват своите интереси.
Бойко Борисов имаше ресурса да направи това и нямаше да приключи така, ако беше имал куража да отстрани двете медийно-корпоративни групировки от техните аспирации към властта. Борисов предпочете по-лесния път: да балансира между тях. Но войната между тях го даде „накъсо“. Сега ИТН са на ход да бъдат дадени „накъсо“, също по линия на тази битка.
Заради това, в България от много години няма идеен политически сблъсък, защото всичко зависи от това как тези групировки се позиционират в управлението и политиката. И затова няма политическа логика в нещата, които се случват. Вместо това, логиката е чисто корпоративна и икономическа. Демокрацията у нас се крепи не корпоративно-олигархичен, а не на идейно-политически сблъсък.
Важно е да припомним, че тези два олигархични медийно-корпоративни кръга имат общ генезис и обща ценностна система, макар да се опитват да се представят по различен начин и да си създават идейно-политически ореоли.
През 2002 г. представители на тези две настоящи олигархични групировки формираха сдружение „Глобална България“, регистрирано в Софийски градски съд, с председател небезизвестната Цветелина Бориславова. В него виждаме в един отбор тези, които сега се обвиняват едни други за „путиноиди“ и „соросоиди“.
Там бяха Валентин Златев (управител на „Лукойл“ до 2018 г.), Сашо Дончев (изпълнителен директор на „Овъргаз Инк“; по онова държащ господстващо положение за доставките на руски газ у нас), Иво Прокопиев (собственик на вестниците „Капитал“ и „Дневник“), Иван Кръстев (един от идеолозите на кръга „Капитал“), Светослав Божилов (Българо-руска инвестиционна банка и СИБанк), Левон Хампарцумян (изпълнителен директор на „УниКредит Булбанк“), представители на големите медийни групи като Красимир Гергов (тогава бТВ) и Венелина Гочева (вестник „24 часа“), няколко НПО и т.н. Във вестник „Капитал“ това сдружение се промотира и може да се види как са наредени „соросоид“ до „путиноид“, рамо до рамо.
Те стояха още през 2005 г. зад кампанията на Бойко Борисов за кмет на София; той беше техен проект. През 2009 г. на парламентарните избори те отново застанаха зад него и след това активно участваха при съставянето на първото правителство на ГЕРБ. Ако разгледаме това правителство, може да видим, че в него са представени двете групировки.
Отначало те бяха заедно в „Глобална България“, но по-късно се изпокараха заради сфери на влияние във властта. В първото правителство на Борисов, икономическият екип беше изцяло от кръга „Капитал“. След това, Валентин Златев в комбина с ДПС и други олигарси, направиха контраатака и изместиха министрите на „Капитал“. След тази война, „Глобална България“ се разпадна.
Тази война продължава до ден днешен, като има прегрупиране между самите олигарси. Казвам това, за да стане ясно, че тези хора нямат някакви екзистенциални, ценностни различия помежду си. При тях всичко е бизнес и се заключава във въпроса кой и как ще източва държавата през властта.
Затова е и голямата битка. Всички говорят за съдебни реформи и повтарят тази мантра. Но в крайна сметка битката никога не е била за същностна реформа, а за това кой ще контролира главния прокурор, защото той държи обвинението за престъпления от общ характер, а това са всички видове злоупотреби с публична власт.
Новетика: Излиза, че политическата борба не е ляво-дясно, комунизъм-антикомунизъм, или статукво-антистатукво?
Иван Сотиров: Точно така. Ако има някакво различие между партиите, то е по-скоро поколенческо и сбълъск между двете крила на комунизма: от едната страна са привържениците на неосталинистките, неопутинистки течения, и от другата – ориентираните към западното левичарство (което класически се определя като неотроцкизъм или културен марксизъм на Маркузе).
БСП, ДПС и ситуираните около тях олигарси са по-скоро представители на консервативната част от комунистическата номенклатура и Държавна сигурност (ДС). Затова те са проруски/просъветски и носталгично настроени.
Докато гравитиращите около кръга „Капитал“ – основно ДБ – са дъщерите и синовете на тази номенклатура и децата на перестройкаджиите от комунистическия елит, който си изпра на Запад както децата, така и парите. Затова сега в България виждаме тотална рекомунизация по тази линия. Те изучиха децата си по западните университети, много от тях още преди 10 ноември 1989 г., когато никой не можеше да пътува и когато стреляха по тези, които се опитваха да преминат границата. И сега ги върнаха, за да ни преподават либералните западни ценности, за които бащите им ни преследваха.
Доказателство за това е и абсолютната индиферентност, с която тези партии се отнасят към предложението за възстановяване на дом-паметника „Бузлуджа“. И ако за БСП да мълчи е обяснимо, то защо всички тези партии, които се пишат антикомунистически, демократични и прозападни, мълчат по този въпрос? Тук имам предвид ГЕРБ, СДС, „Да, България“, ДСБ и Зелените.
Макар да не очаквам от господин Бойкикев голяма активност (той също се кълнеше, че е за лустрация), поне от лидерите на ДСБ трябваше да има реакция. Как ще изпълнят ДБ приоритетите си за лустрация, след като очевидно БСП сега има много по-близък партньор от ГЕРБ (с които до вчера бяха в коалиция)? Няма как с БСП и под знамето на Румен Радев да се бориш за лустрация, декомунизация и срещу ДС, след като екипът на Радев е пълен със стари ченгета и комунистически номенклатурни кадри.
Така че като изключим всички кьорфишеци, които се подхвърлят за избирателите, под повърхността стоят добре ешелонирани групировки. Всички партии говорят срещу олигархията, но всички са част от олигархичната схема.
Новетика: Дясно обединение ли е ДБ?
Иван Сотиров: ДБ подражават на и получават подкрепа от радикалното левичарство на Запад. Те притежават всички реквизити на западното левичарство. Само че тук, в България, те са по-обрани, защото отчитат, че работят на един по-консервативен терен. Затова, чисто прагматино, те не искат да се преекспонират в области като защита на джендър идеологията.
Ако се погледне икономическата им програма и се слушат министрите им, те постоянно говорят как държавата да упражнява контрол върху бизнеса, чрез планиране и субсидиране, или как държавната ББР да се превърне в една мегабанка, чрез която да се раздават необезпечени кредити за финансиране на бизнес проекти. Това е левичарско. Това е запазване на схемата на ДПС с единствената разлика, че сега ще се раздават необезпечени кредити не на пет от стария, а на 50 фирми от новите партийни обръчи. И при всичките ми резерви към Николай Василев, концепцията, която той разви за ИТН, беше категорично по-дясна в сравнение с лансираното от икономическия екип на ДБ. Това е по отношение на икономическия смисъл на ляво-дясно.
Ако говорим в класическия смисъл, по отношение на традиционните ценности, ДБ имат категорично левичарски уклони. Да, в ДБ има и хора с консервативни възгледи, но те са ползвани като параван. Това е много непочтено. Това, че има десни хора, които подкрепят леви партии и обратното е обяснимо с това, че вотът за партиите в България има основно социокултурен характер, но това е една голяма тема. Много по-честно би било (и аз съм ги призовавал за това) да формират модерна левица, по подобие на други страни в Европейския съюз. Но те не желаят да се представят в лявото пространство, защото в България лявото се свързва с комунизма, с БКП, а това го прави ретроградно. Спомените от комунистическия режим са много тежка травма.
ДБ продължават да се опитват да се представят за десни, защото в България да си десен или дясно-центрист означава да си модерен. У нас, както и в цяла Източна Европа моделът в това отношение е огледален на този на Запад. Докато на Запад да си ляв звучи модерно, в България това все още звучи ретроградно. Голяма част от традиционните избиратели, които гласуваха за СДС в неговия апогей, имат това мислене. ДБ отчитат тези факти и затова продължават да се правят на десни. Т.е., проводниците на западното левичарство у нас се представят за десни, а всъщност са леви.
Новетика: Каква роля трябва да изиграят ГЕРБ в процеса на съставяне на правителство?
Иван Сотиров: ГЕРБ трябва да останат опозиция. След като вече са се заявили като опозиция и самият Борисов го каза, ако сега подкрепят проектокабинета на ИТН, това ще се възприеме като непочтена политическа игра. Именно от такива ходове, ГЕРБ докараха нещата дотук. В политиката, парламентаризма и демократичния свят има правила, които трябва да се спазват. Това гарантира предвидимост и почтеност.
Политиците в България трябва да се научат да изпълняват поетите ангажименти. Неспазването на обещания е най-лошата форма на корупция: това е най-големият проблем в българската политика и граничи с пандемия.
Коалициите се явяват удобно извинение за всички партии, да лъжат и правят компромиси. Всички обещават разни неща, а по-късно казват, че нямат мнозинство да изпълнят обещанията си и започват да вадят „националния интерес“, „стабилността“, „историческия компромис“ и други стари комунистически клишета. Така партиите си „измиват“ ръцете с коалиции, за да се оправдаят, че са отстъпили от обещанията си.
Правенето на коалиции у нас се е превърнало в едно изключително непочтено занимание. Коалициите ни ги рекламират като форма на широко представителство на избирателите, а те всъщност се явяват средство за масова измама. В името на това, всички да бъдат представени, всички остават измамени. Затова хората интуитивно отказват да гласуват за коалиции, а гласуват за партии.
Ето например ДБ и БСП – какво ги свързва? Не може БСП (която е синоним на един забранен със закон престъпен режим) да бъде допустим партньор на партии, които се заявяват като демократични, проевропейски и прозападни. Единственото, което ги свързва, е корпоративната битка по интереси. Преди БСП беше алиби за коалиране с ГЕРБ: БСП били комунисти и „най-голямото зло“. Сега пък ГЕРБ станаха алиби за коалиране с БСП: ГЕРБ били комунисти, токсични, трябвало да бъдат изчегъртани. Не може днес да се коалираш с едните комунисти, утре с другите комунисти, а ти да си антикомунист.
На Запад, политиците могат да бъдат критикувани за много неща, но не могат да си разрешат да излъжат избирателите си, да обещаят преди изборите едно, а след това да направят друго. Ето например, Тръмп – може много хора да не го харесват, но каквото обеща на избирателите си, го отстояваше и правеше. После дойде Байдън – може и него много хора да не го възприемат, но каквото е заявил, го отстоява като приоритет.
Новетика: Ако служебното правителство премине в редовно, БСП ще има значително представителство. Значи въпреки усилията за промяна, пак ще ни управлява партия на статуквото?
Иван Сотиров: Надявам се този път да не се получи като през 1997 г., когато всички мислехме, че БСП е приключила, а тя реанимира заради неадекватното поведение на тогавашната десница. Тази партия е един анахронизъм. БСП се задържа повече от другите сродни комунистически формации в Източна Европа. Мисля, че вече е дошъл моментът, когато БСП трябва да приключи курса.
С всеки нов рунд избори, Нинова губи по 100 000 гласа. Затова сега се принуждава да припознае служебните министри Стоилов и Кутев, които са нейна опозиция. Между нея и президента очевидно има напрежение, но след тези неуспешни избори, тя е принудена да потиска чувствата си и да чака по-добри дни.
Нинова не е първопричината за проблемите на тази партия, а по-скоро диагнозата. Проблемът е, че чрез елита на всички други политически партии, комунизмът продължава да живее в България. Така че с или без БСП, проблемът с декомунизацията няма да бъде решен. Защото виждаме, че водещите фигури във всички парламентарно представени партии са по един или друг начин свързани с комунистическия режим. Ако те самите на са били членове на БКП или сътрудници на ДС, то поне са синове, внуци и правнуци на БКП номенклатурата.
Аз съм против преследване на хора заради техния произход, но на политическия терен с малки незначителни изключения останаха само тези с „правилния“ призход. Можеше поне да е както гласи крилатата фраза от филма „Опасен чар“, „роднина – милиционер“, а те са само техни роднини, дори и милиционерите са техни. За 30 години се получи нещо, което аз наричам „обратна лустрация“. Вместо комунистите и ченгетата да минат на заден план, те са навсякъде.
Новетика: Какви са амбициите на президента Румен Радев? Какви са ходовете му оттук нататък?
Иван Сотиров: Очевидно Радев има амбиции за втори мандат и е готов на всичко в името на това. Сега се опитва да „опакова“ всички партии без ГЕРБ в служебния кабинет, за да ги върже като своя подкрепа на президентските избори.
Така, ако не бъде приет проектокабинетът на ИТН, ще остане служебният кабинет. При условие, че ГЕРБ са опозиция, Радев най-вероятно ще даде следващия мандат на БСП или евентуално на ДБ.
Би било голям позор за ДБ, ако подкрепят служебното правителство като редовно с мандата на БСП. Сигурно ще измислят пак някакво оправдание, че това е формален акт, само за няколко месеца до изборите, за да няма второ служебно правителство. Очаквах ДБ да държат по-голяма дистанция от БСП. Не очаквах да паднат дотолкова, та така плътно да се хванат с БСП. Виждаме обаче, че това се случва.
Другият вариант е Радев да връчи мандат на ДБ. Това би било деликатна ситуация, защото все пак президентът е издигнат от БСП и ще прозвучи като обида и грубо заиграване с доскорошния противник.
При всички случаи, подкрепа само от БСП и ДБ няма да е достатъчна. Ще трябва някой от другите да ги подкрепи, но не виждам кой.
Така, ако служебното правителство не бъде гласувано като редовно, президентът ще трябва да назначи второ служебно правителство. Народното събрание ще продължи да действа до президентските избори, защото Радев няма право да го разпусне.
Втори служебен кабинет, който да проведе президентските избори, ще е доста дискомфортно за Радев. Това ще се възприеме като опит със назначен от теб служебен кабинет да си осигуриш служебна победа за втири президентски мандат.
Назначаването на серия от служебни правителства, независимо, че не е противоконституционно, противоречи на духа на Конституцията и на принципа, че България е парламентарна република.
Нашата Конституция има една голяма слабост: тя допуска възможността президентът да назначава последователно неограничен брой служебни кабинети и по този начин ние всъщност да се превърнем в президентска република, което е в противоречие с основния принцип на същата тази Конституция.
Воден от своите болни амбиции, президентът ще продължи да поддържа парламентарната криза и така, без да се променя Конституцията, той узурпира изпълнителната власт. Разбира се, с надеждата, че в един момент, като Путин или Ердоган, ще може и да прокара конституционна промяна в тази посока.
Новетика: Има ли изход от политическата криза в България?
Иван Сотиров: На терен сега имаме един изцяло негоден и дискредитиран политически елит, включително новите лица, които очевидно са подставени лица на старите играчи. Всички партии получиха своя максимум и не може да очакваме съществена промяна на следващи избори. Безпрецедентно ниските активност и подкрепа за водещите партии на последните избори показват, че избирателите нямат доверие на никоя от партиите. Виждаме хора, които многократно смениха партиите. В България вече стана принцип, че ако смениш достатъчно много партии, рано или късно ще попаднеш в парламента. Хора, които едно време бяха треторазрядни политици, сега са водещите фигури.
Изходът е да се появи нещо ново, което хората да припознаят като истинско, почтено и позитивно. Трябва радикална промяна на цялата система, трябва да се промени начинът на селекция и съм убеден, че въвеждането на мажоритарен избор ще доведе до такава промяна. С тези партии, по написаните от тях правила, не може да очакваме различен резултат. Айнщаин го е казал най-добре: „Лудост: да правиш едно и също нещо отново и отново, и да очакваш различни резултати.“
