В дебата относно какво да пишем в CV-то си и кое няма място в него, един от най-спорните въпроси се оказа включването на хобита и интереси, членство в организации и други подобни. Затова реших да разгледам този проблем по-подробно тук.
Наличие vs. липса на информация в CV-то
На първо място, има много голяма принципна разлика между наличието и липсата на дадена информация в CV-то ви. Наличието на информация за дадено хоби със сигурност означава наличие на това хоби. Липсата на информация за него обаче не означава липса на хоби.
Вероятно поради тази причина, не ми е известен случай на отхвърляне на кандидатура заради липса на хобита и интереси в CV-то, но пък са известни не малко случаи на отхвърляне на кандидатури заради наличието на такива.
Включването на дадена информация в CV-то е категорично изявление, а невключването й изобщо не е изявление. Всяко изявление може да бъде оспорено и затова всяко включване на такава информация ви излага на риска да отхвърлят кандидатурата ви още преди да сте се явили на интервю.
Рискове vs. шансове при хобита и интереси в CV-то
Единственият риск на невключването на такава информация е да пропуснете евентуално свое „предимство“. CV-тата обаче се подбират на база на задължителните изисквания, а не на базата на предимства.
Ако отговаряте на задължителните изисквания за позицията, никой няма да отхвърли CV-то ви заради липсата на хобита и интереси в него. По-скоро е възможно да отхвърлят CV-то ви заради някое от нещата, които сте изброили в тази графа.
Ето защо, включването на хобита и интереси, членство в организации и други дейности носи много повече рискове, отколкото шансове за евентуална полза.
Хобита и интереси в корпоративния свят
Нищо на този свят не се възприема еднозначно от всички хора, включително хобитата и интересите. Може за вас играта на футбол след работно време да е нещо добро или поне безобидно, но за работодателят да не е, защото той мисли по съвсем различен начин. Разбира се, той не може да ви спре да играете футбол, но ако споделите това това в CV-то си, той може да се избере друг кандидат.
Тези т. нар. „странични дейности“, не са толкова безобидни в очите на работодателите. В големите корпоративни структури тези занимания са специално регламентирани в кодекса за поведение на служителите.
Постъпвайки на работа в такава компания, подписвате декларация, че сте запознати с този кодекс и че се задължавате да го спазвате. Нарушаването му, е нарушаване на задълженията ви по трудовия договор, следователно е основание за дисциплинарни мерки.
Този кодекс обикновено поставя сериозни ограничения върху страничните дейности и най-вече върху тези, свързани с чувствителни теми като религия, политика, етническа или расова толерантност/дискриминация.
Защо страничните дейности са спорни?
Специалното отношение на работодателите към страничните дейности и нарочно разработените политики на големите компании се основават на опасения, които могат да бъдат обобщени по следния начин:
1. Чувствителни теми като религия, политика, етническа или расова толерантност/дискриминация пораждат опасения от конфликти с други членове на екипа на тази основа.
2. Поддържането на дадена кауза може доведе до отказ да изпълнявате задълженията си. Имах една колежка, която отказа да работи по важен проект за клиент – месопреработвателно предприятие, защото е вегетарианка. В малък екип това е проблем, защото може да няма кой да замести такъв служител.
3. Работодателите, особено големите, имат определени политики по отношение на имиджа си, а членството в организация или подкрепата на кауза може да е в разрез с тях.
4. Когато страничните ви дейности са различни от сферата, в която работите, това подчертава, че имате и други приоритети, освен работата и поражда опасения, че може в работно време „акълът ви да е другаде”. Разбира се, че човек трябва да има приоритети дори по-важни от работата, но декларирането им в CV-то няма да ви направи услуга.
5. Понякога страничните дейности могат да бъдат в конфликт на интереси с работата или корпоративните правила и ценности.
Работодателите може да са против вашите хобита и интереси
Страничните дейности изискват време, а работодателите не обичат да чуват, че имате свое лично свободно време. Това не значи, че непременно ще злоупотребяват – просто ако не говорите за свободното си време и какво правите в него, ще изглеждате по-отдадени на работата си, съответно ще ви ценят повече.
Вашите хобита и интереси, каузи или организации може просто да не се харесат на бъдещия ви началник или той да не е съгласен с тях. Това само ще създаде у него негативно отношение към вас още преди да ви е поканил на интервю.
Например, ако вие сте защитник на животните, той може да е запален ловец. Ако сте православен, той може да е евреин, протестант или мохамеданин. Примери безброй. Всъщност, вероятността интересите ви да съвпаднат с неговите е минимална, а тази да не съвпаднат – огромна. Затова, по-добре не опитвайте.
Не поемайте излишен риск
Ако включите страничните си занимания в CV-то си, ще поемете по-голям риск, отколкото ако не ги включите. Можете да споделите тези неща на по-късен етап, когато ще имате по-добра преценка. Тогава защо е нужно да го правите в CV-то, когато още не знаете много за работодателя?
Никой няма да ви упрекне, че не сте включили в CV-то нещо, което не е пряко свързано с работата. Така или иначе ролята на CV-то е да докаже, че отговаряте на изискванията и да „минете през ситото”. След това, на интервюто, вече ще си говорите с работодателя очи в очи, където нещата стоят много по-различно.
Включването на страничните занимания в CV-то ви има смисъл само когато те са свързани с професията ви или с дейността на фирмата, в която кандидатствате.
Например, ако кандидатствате във фирма за спортни стоки, има смисъл в CV-то си да напишете какви спортове практикувате, но да споменавате страстта си по нумизматика няма никакъв смисъл.
Всяко нещо в CV-то ви, което няма връзка с работата, е във ваша вреда, защото работодателят очаква от добрия професионалист да знае кое има връзка с работата му.
Снимка: Morgan, CC
