През последните над 20 години, китайската комунистическа партия насилствено иззема органи от граждани на КНР, считани за неудобни за властта, в процеса на което те умират.
Целта – освен физическото им елиминиране – е извличане на огромни печалби от продажба на органите, като суровина или с цел присаждане на заможни пациенти. Това е бизнес, който експерти оценяват на 1 милиард щ.д. (1.65 милиарда лв.) годишно.
Твърденията за този нов вид геноцид за пръв път достигат международната общност през 2006 г., когато с разследването им се заемат двама канадски експерти: правозащитният адвокат Дейвид Матас и бившият държавен секретар, Дейвид Килгор. През същата година те издават доклада „Кървава реколта“, в който потвърждават, че насилственото отнемане на органи се случва в Китай.
Разследването на Матас и Килгор – съпътствано от разкази на свидетели, данни за кръвни проби от затворници на съвестта, изложби с пластинирани тела и множество други доказателства – предизвиква вълна от реакции по цял свят, включително учредяване на международен трибунал, още международни разследвания и законодателни промени в редица държави.
По-долу ви представяме, в хронологичен ред, най-значимите реакции в отговор на насилственото отнемане на органи от затворници на съвестта, в държавни болници и затвори в Китай.
Изявление на Службата на Върховния комисар на ООН за правата на човека
В съобщение за медиите от 14 юни 2021 г. Службата на Върховния комисар на ООН за правата на човека изрази тревога от твърденията за насилствено отнемане на органи от последователи на духовното движение Фалун Гонг, уйгури, тибетци, мюсюлмани и християни в Китай.
Експерти по човешките права от ООН, включително осем специални докладчици, разгледаха наличните данни, включително за медицински прегледи като кръвни тестове, ултразвук и рентген – специално провеждани на членове на етнически, езикови и религиозни малцинства, незаконно задържани в Китай. Резултатите от тези принудителни прегледи се съхраняват в бази данни, улесняващи набавянето на органи. Липсват доказателства, които да предполагат провеждане на медицински прегледи на други затворници.
„Насилственото отнемане на органи в Китай изглежда таргетира конкретни етнически, езикови и религиозни малцинства, чиито представители са задържани на различни места, често без обяснение на причините за ареста и без заповед за арест“, се казва в изявлението.
„Ние сме силно обезпокоени от докладите за дискриминационно третиране на затворници и задържани, заради техните етнос, религия или убеждения. Съгласно получените от нас твърдения, най-често премахваните от телата на затворници органи са сърце, бъбреци, черен дроб, очна роговица, и по-рядко, части от черния дроб. Има данни, че в тази форма на трафик от медицински характер са въвлечени здравни професионалисти, включително хирурзи, анестезиолози и други специалисти.“
„Въпреки постепенното развитие на доброволната донорска система, продължава да пристига информация за сериозни правозащитни нарушения при снабдяването с органи за трансплантации в Китай.
Експертната група призовава Китай незабавно да отговори на твърденията за ‘отнемане на органи’ и да допусне независими международни наблюдатели.“
Законови промени и резолюции
През февруари 2021 г. Великобритания за първи път прие закон, който ще се бори срещу насилственото отнемане на органи. Мярката е поправка на Закона за лекарствата и медицинските инструменти.
През 2020 г. Южна Корея обнови Закона за трансплантиране на вътрешни органи със следната клауза: „Човек, който получи зад граница орган за трансплантация, е длъжен в срок от 30 дена от връщането си в Корея да подаде декларация съгласно изискванията на Министерството на здравеопазването и благосъстоянието“.
През 2019 г. Здравната комисия в Белгийския федерален парламент единодушно прие закон, криминализиращ търговията с органи и трансплантационния туризъм. Законът предвижда санкции на участници в покупко-продажбата на човешки органи. За виновниците се предвижда лишаване от свобода до 20 години и глоба в размер на 1.2 милиона евро (2.3 милиона лева).
През 2017 г. Норвегия обнови националното си законодателство, като ратифицира и приложи Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на човешки органи. Сега законът ясно упоменава, че целта му е предотвратяване и борба с търговията на човешки органи. Бяха въведени и увеличени санкциите за нарушаване на разпоредбите.
През 2016 г. Италия прие закон, който предвижда строги наказания, включително глоби и затвор, за лица, участващи в незаконна търговия на органи от живи хора.
През 2015 г. тайванският законодателен орган Юан обнови Закона за трансплантация на човешки органи, като забрани използването на органи от екзекутирани затворници, покупко-продажбата, посредничеството в снабдяването с органи и трансплантационния туризъм. Лекарите, въвлечени в незаконна търговия с транспланти, може да изгубят лиценза си. Пациентите, получили орган зад граница, трябва да представят доказателства за произхода му, в противен случай ще бъдат лишени от здравно осигуряване. Законът предписва 1-5 години затвор за посредничество в търговия с органи.
През 2010 г. Испания прие закон, който криминализира „поощряването, улесняването и популяризирането“ на получаване на орган от незаконен източник, и предвижда от 6 до 10 години затвор за получателя на органа и за всички, въвлечени в такава дейност. Мярката беше въведена, след като през 2008 г. испански гражданин пътува до Тиендзин, Китай, за присаждане на черен дроб, с предварително уговорена операция. Подобна практика е нетипична, освен ако донорът не е екзекутиран непосредствено преди интервенцията.
През 2008 г. израелският парламент Кнесет забрани със закон на застрахователни компании да изплащат обезщетения на граждани, пътували в чужбина с цел закупуване на човешки органи. Законът е по повод израелскии гражданин, арестуван за посредничество на местни пациенти при снабдяване с органи от китайски затворници. В резултат на законодателните промени, броят трансплантационни туристи от Израел в държави, където се извършва трафик на органи, рязко е намалял.
Подобни законпроекти са в ход в Чехия, Франция, САЩ, Канада и Австралия.
През 2016 г. Европейският парламент прие писмена декларация WD0048/2016 г., а през 2013 г. резолюция 2981(RSP), в които осъди насилственото отнемане на органи в Китай, включително от последователи на духовното движение Фалун Гонг.
Американският конгрес прие подобна резолюция през 2016 г. (H.Res.343).
Заключение на международен трибунал за Китай
Независим трибунал за насилственото отнемане на органи от затворници на съвестта в Китай, известен още като „Трибунал за Китай“, обяви на 1 март 2020 г. заключение от едногодишната си дейност.
Трибуналът, председателстван от Сър Джефри Найс (кралски адвокат и главен обвинител на Слободан Милошевич в Международния наказателен трибунал за бивша Югославия), извърши първия в света независим правен анализ на насилственото отнемане на органи от затворници на съвестта в Китай.
На база на данни до юни 2019 г., свидетелски показания и изслушвания на експерти, Трибуналът заключи единодушно и неоспоримо, че: „насилственото отнемане на органи от затворници на съвестта в Китай се практикува от значителен период от време и въвлича много голям брой жертви. Макар Китайската Народна Република (КНР) да промени версията си за източниците на органите, ползвани за трансплантация, Трибуналът намира твърденията на КНР за невероятни и официалните им статистики за подправени“.
Заключението включва и следните изводи:
„Насилственото отнемане на органи се извършва от години из цял Китай в значителен обем и последователите на Фалун Гонг са един – и вероятно основен – източник на органи.“
„По отношение на уйгурското население, Трибуналът получи доказателства за извършване на медицински прегледи в мащаб, който позволява те да бъдат ползвани като ‘банка с органи’.“
„Правителствата и всеки, който взаимодейства по някакъв съществен начин с КНР… трябва да оценят факта, че взаимодействат – до степента, разкрита по-горе – с една престъпна държава.“
Докладът „Кървава реколта/Клането“ изчислява истинския брой трансплантации в Китай
Докладът „Кървава реколта/Клането: Актуализация“ (2016 г.) на канадските адвокати Дейвид Килгор и Дейвид Матас, и на американския разследващ журналист Итън Гутман, прави подробен анализ на близо 200 болници в Китай, извършващи трансплантация на органи.
Документът от над 800 страници проследява болничните параметри, като ползва актуална информация от болничните сайтове (включително изтрити страници) за приходи, държавно финансиране, леглова база, заетост, хирургически персонал, професионално обучение и други.
На база събраните данни, авторите заключават, че китайската държава провежда от 60 000 до 100 000 трансплантации годишно, противно на официалните твърдения за 10 000 трансплантации годишно. Това прави най-малко 1 милион трансплантации за периода 2000-2016 г.
Първоначалната версия на доклада „Кървава реколта“ (2006 г.) пък проследява увеличаването броя на трансплантациите и специализираните болници в Китай след 1999 г.
Например броят чернодробни трансплантации в Първа централна болница в Тиендзин расте, както следва: 1998 г. – 9 1999 г. – 33, 2004 г. – 111, 2004 г. – 1601. Болницата е най-големият трансплантационен център в Азия и на първо място в Китай по общ брой трансплантации.
През 1999 г. в Китай са извършени 3596 бъбречни трансплантации, а през 2005 г. те са близо 10 000.
Болниците за бъбречни трансплантации се увеличават от 106 през 2001 г. до 368 през 2005 г.
През 1999 г. в Китай има само 22 центъра за чернодробни трансплантации, а през април 2006 г. те са вече 500.
