Какви са очакванията за избирателната активност в третите предсрочни избори за тази година, на 14 ноември 2021 г.? Има ли шансове за формиране на правителство? Кой ще достигне до балотаж в президентската надпревара? Изгубиха ли българите вярата в парламентарната демокрация, и какво може да последва?
По тези горещи теми разговаряхме с политолога Светлин Тачев от Галъп интернешънъл.
Новетика: Сигурна ли е победата на Радев за втори мандат?
Светлин Тачев: Данните сочат, че Румен Радев води убедително пред останалите кандидати. Намира се близо до 50-те процента. За сигурна победа предварително обаче не може да се говори.
За да няма балотаж, трябва да се случат две неща – активност над 50% и подкрепа за първия кандидат – над 50%. С оглед на ситуацията в страната, по-скоро ми изглежда трудно да се изпълнят и двете условия. Още нещо, досега, в последните 30 години, президентските избори винаги са решавани на балотаж.
По всичко изглежда, че до втори тур ще стигнат Румен Радев и Анастас Герджиков.
Новетика: Как ще повлияят на Радев събитията от последните седмици?
Светлин Тачев: Понатрупаха се проблеми. Не съм сигурен дали решението на Конституционния съд ще се отрази, но приемането на зелените сертификати със сигурност, защото сред привържениците му има хора, които не харесват тази мярка. Тези проблеми могат да му костват победа още на първи тур, което значи, че вероятно ще чакаме развръзка на втори тур.
Коронакризата и машините пък могат да изплашат хората да излязат и да отидат до урните за гласуване.
Новетика: Кои са избирателите на Радев, Герджиков и Панов?
Светлин Тачев: Тези президентски избори ще минат под знака на инициативните комитети. В мажоритарни избори, каквито са те, битка между надпартийни кандидати е перфектен вариант. Разбира се, тук целите са други.
Първо, беше разчетена заявката на обществото за повече граждански кандидати. И давам примери. На европейските избори през 2019 г. Десислава Иванчева и Минчо Христов изпревариха по гласове някои парламентарно представени партии. На местните избори Мая Манолова, като независим кандидат, беше на балотаж с Йорданка Фандъкова. Борис Бонев влезе в Столичния общински съвет като независим кандидат.
На изборите на 4 април на мода бяха известни личности, които се явяваха през гражданските квоти на партиите.
Второ, търси се по-широка подкрепа. ГЕРБ разбраха, че с партиен кандидат трудно ще се изправят срещу Радев. Така също няма да има щети за партията.
При Лозан Панов е малко по-различно. По-специално за „Демократична България“ (ДБ), която го подкрепи. ДБ нямаше как да подкрепят Румен Радев, защото това би отблъснало част от избирателите им. Също така би ги обезличило. А ДБ имат своя идентичност. Затова и Лозан Панов най-добре олицетворява борбата им за съдебна реформа.
Новетика: Дайте оценка на президентската кампания?
Светлин Тачев: Трудно ми е да кажа, че има някаква кампания изобщо. Това донякъде се дължи и на факта, че тя се развива в условията на нов пик на пандемията, на нарастваща инфлация, на проблеми с електроенергията и т.н. Измести се фокусът.
Има, разбира се, и изхабяване. Все пак това са трети поредни избори. А и изглежда сякаш всички стоят встрани и пазят резултат. Ако все пак приемем, че има някаква кампания, тя е негативна и се свежда до обвинения кой какво и защо е направил или не е направил.
Новетика: БСП, ИБГНИ, ИТН, ПП подкрепиха Радев. Доколко тази подкрепа ще важи за техния електорат?
Светлин Тачев: Тук трябва да уточня няколко неща. Първо, те го направиха, за да не цепят вота. Ако всяка от тези партии беше издигнала свой кандидат, подкрепата за Радев щеше да се размие в морето от кандидатури.
Второ, използването на инициативни комитети, както и подкрепата за някои от кандидатите, дават свобода на партиите да се концентрират върху парламентарните избори. Така свалят част от тежестта да водят паралелни кампании.
За БСП е ясно защо застанаха зад Румен Радев. Все пак това беше голямата им победа срещу ГЕРБ. Въпреки някои търкания между него и БСП, ако не го бяха подкрепили това щеше да създаде излишно напрежение вътре в партията, но и между партията и редовите бесепари, които така или иначе ще го подкрепят.
За „Продължаваме промяната“ (ПП) също е ясно. Кирил Петков и Асен Василев произлязоха от служебния кабинет, който беше дело на Румен Радев.
За „Има такъв народ“ (ИТН) е шанс да задържат позициите си, които поизгубиха заради невъзможността да съставят кабинет.
„Изправи се БГ! Ние идваме“ (ИБГНИ) пък направиха допитване сред симпатизантите си, които посочиха Радев.
Новетика: Изчезна ли феноменът ИТН или си смени името на ПП? И какво се крие зад това непостоянство на народната любов?
Светлин Тачев: Българските граждани винаги са търсели своя месия. Така дойде Симеон Сакскобургготски, така дойде и Бойко Борисов, така дойде и Слави Трифонов.
Надеждите към ИТН бяха, че ще смени предишния модел на управление. ИТН са първата партия, която победи ГЕРБ на парламентарни избори. Те обаче не съумяха да се възползват от тази възможност. Дали от неопитност, дали умишлено, не мога да кажа. Това доведе до разочарование, което пък отвори врати за нов политически проект – ПП.
Разликата между двете формации е, че ИТН бяха слабо диалогични и негативно настроени към сформирането на коалиции, а при ПП е точно обратното – те осъзнават, че без коалиция не може да има правителство. За разлика от Сакскобургготски, Борисов и Трифонов, които дойдоха със своята харизма и разпознаваемост, Кирил Петков и Асен Василев не разчитат толкова на харизма, а на свършената работа в служебното правителство.
Новетика: Каква избирателна активност очаквате, в сравнение с юлските избори?
Светлин Тачев: Трудно е да се прогнозира, защото избирателната активност зависи от съвкупност от фактори. Например, на 4 април бяхме в поредна вълна на пандемията, но имаше и нови политически субекти.
Принципно избирателната активност се повишава при наличието на нова формация. Така беше и през 2001 г. с НДСВ, така беше и през 2009 г. с ГЕРБ. Затова и избирателната активност на 4 април не беше висока, но беше добра за ситуацията, в която се намирахме.
През юли имаше други фактори – лято и изцяло машинен вот, но и умора, тъй като толкова бързи предсрочни избори са прецедент в най-новата ни история.
На предстоящите избори е още по-сложно. От една страна имаме избори „две в едно“. Президентските избори са мажоритарни, т.е. гласува се за личности и това би увеличило активността. Имаме и нов политически субект. От друга страна обаче сме в четвърта вълна на пандемията и имаме усложнен машинен вот, който може да изплаши част от по-възрастните избиратели. Въпросът е кои фактори ще натежат повече.
Новетика: При ниска избирателна активност, ще бъдат ли легитимни изборите? Ще може ли да се състави правителство?
Светлин Тачев: Ще бъдат и законни, и легитимни. Ниската активност обаче ще доведе до ниска легитимност на едно бъдещо правителство.
При ниска активност могат да се случат изненади при представянето на някои политически формации. Разбира се, ниската активност дава и шанс на партии около бариерата да я прескочат по-лесно, защото необходимият брой гласове ще е по-малък.
Новетика: Съществува ли вероятност идния януари или февруари отново да сме на избори?
Светлин Тачев: Всичко е възможно. Смятам обаче, че политическите формации си дават сметка до какво може да доведат поредни предсрочни избори. Особено в условията на пандемия, покачваща се инфлация и т.н. Това ще е катастрофално не само за партиите, но и за парламентарната демокрация като цяло.
Държавата не може да работи без законодателния си орган и без редовен кабинет. Продължаваме ли да живеем в условия на временновластие, това може да постави под съмнение парламентарната демокрация и да се надигнат гласове за смяна на модела. Например, с президентска република.
Залогът е ясен и все пак мисля, че колкото и да е трудно, политическите формации ще направят кабинет, който да прекара страната през очертаващата се тежка зима. Сезон, който е невралгичен за всяка власт в България.
Новетика: Загубата на доверие към политическата класа, докъде може да ни доведе?
Светлин Тачев: Традиционно, българите нямат особено доверие в политическата класа. Нямат високо доверие и в институциите. Има криза на демокрацията. Това обаче не е чак толкова страшно, защото недоверието води до повече критичност. Липсата на доверие не винаги значи и недоверие в самата демокрация. Дори мога да кажа, че действа оздравяващо за нея. Така се ражда желание за подобряване на качеството ѝ. Аз съм краен оптимист, но трябва да имаме и едно наум, че понякога тези процеси могат да родят и чудовища.
Новетика: Кой, кога и защо разруши доверието в лидерите, институциите, държавата и държавността? От юмрука на Радев ли тръгна всичко или процесът има по-дълга история назад във времето?
Светлин Тачев: Недоверието е по-силно от доверието, защото хората се страхуват, че могат да бъдат излъгани. Това недоверие обаче се разширява в различни посоки. Има недоверие дори в науката. Както написах в една статия – има война на истината срещу постистината. Това е така, защото всичко е в криза.
Световната икономическа криза от 2008 г. доведе до политическа криза в западните общества. Мигрантската криза пък задълбочи още повече недоверието в либералните елити и традиционните политически партии. Страхът и гневът от неизвестното избиха в отхвърляне на всичко свързано със статуквото. Така дойдоха и популисти на власт в редица държави.
Лидерството също е в криза, защото понякога трябва да се поема отговорност и да се плати цена, за която не всеки е готов. По-лесно е да се обещава, отколкото да се изпълнява.
Новетика: Защо кандидатите за президент не използваха пандемията, за да покажат воля и характер?
Светлин Тачев: В България, през цялото време на коронакризата, политиката е проста – нека няма сърдити. Това може, но и това може. И всичко се прави в последния момент, когато нещата излязат извън контрол. Особено сега, когато наближават избори, има страх, че приказки за непопулярни мерки могат да дадат отражение върху резултатите.
По отношение на личния избор и пандемията. Не съм привърженик на крайностите, защото те пораждат ответна реакция. Просто е нужен много добър баланс, контрол и силна лична отговорност.
