Изборът на типа повърхност е най-важното решение, което трябва да вземете при
изграждането на писта за бягане и за лека атлетика. Има много налични опции и всяка
от тях има своите предимства и недостатъци. Кое от тях ще бъде най-доброто за вашето
съоръжение зависи от редица критични фактори като вашите финансови ресурси,
местоположение и възможности за поддръжка, предвидената честота и използване на
пистата и много други.
Типът на повърхността може да повлияе на скоростта, техниката и физическото здраве
на бегачите, така че трябва да имате предвид безопасността и производителността,
когато правите своя избор. Ефективността на разходите и лекотата на поддръжка също
трябва да са сред основните ви съображения.
Основни качества на настилка за писта за бягане
Настилката не трябва да е нито прекалено мека, нито твърде твърда (за да не наранят
бегачите и глезените, и коленете си). Трябва да е много бърза, но също така да
осигурява правилно сцепление (така че потребителите да не се спъват и падат). Тя
трябва да бъде издръжлива и привлекателна, но също така трябва да бъде рентабилна и
лесна за поддръжка. Ръководете се от тези фактори, когато избирате настилка за писта за бягане.
Натурални настилки за писти за бягане
Най-често използваните естествени повърхности на пистите за бягане са тези от пепел
и глина, и понякога трева. Те са удобни за бягане, сравнително евтини за конструиране
и имат минимално въздействие върху ставите на бегачите. Тези меки повърхности
осигуряват отлична амортизация и помагат за намаляване на нараняванията. Те също
така създават по-голямо съпротивление от другите материали за повърхността на
пистата и карат краката да работят по-усилено, като по този начин укрепват мускулите
на стъпалото и подобряват техниките на бягане.
Въпреки изброените предимства обаче, естествените повърхности на пистите за бягане
имат два основни недостатъка: времето често ги прави неизползваеми, тъй като стават
намокрени след дъжд; естествените повърхности изискват постоянна и скъпа
поддръжка – изравняване, добавяне на пълнител и повторно маркиране на лентите (ако
пистите не са добре поддържани, дупките и неравностите в повърхността могат да
доведат до сериозни наранявания).
Затова днес много рядко можете да видите такива настилки, особено за ползване на
такива за официални състезания.
Повърхности за всякакви атмосферни условия
Това са първите модерни системи за настилка на писти за бягане. Те са били прилагани
още преди 50 години, те ще се състоят от комбинация от асфалт с гума или пясък и
обикновено се наричат „асфалтови“ повърхности. Тези писти са издръжливи и
относително не се влияят от времето. Те са много бързи и позволяват на бегачите да поддържат постоянен ритъм. Въпреки, че са били ползвани много, днес те вече не се
строят поради цената на материала и непредсказуемостта на повърхността.
Синтетични материали за настилки за писти за бягане
Днес повечето писти за бягане са изградени от синтетичен каучук – гумени частици,
свързани с латекс или полиуретан. Повърхността от латекс или полиуретан обикновено
се монтира на определена дълбочина върху асфалтова или бетонна основа. Възможно е
да се конструират системите на слоеве и да се използват различни текстури за
оптимално количество сцепление и най-добра производителност.
Латексова настилка – пистите, свързани с латекс, осигуряват голяма безопасност,
производителност и издръжливост. Пружителната повърхност е едновременно много
бърза и много щадяща. Нещо повече, материята е пропусклива, което позволява на
водата лесно да се оттича от пистата.
Полиуретанови повърхности – те се предлагат в четири различни вида, всеки от тях
има своите предимства и недостатъци, но като цяло се търси мекотата, която
осигуряват пропусклива, текстурирана повърхност. Тя е най-често използваната повърхност на писти за бягане.
