Снимка от изстрелването на ракета „Ангара“ на 27-ми декември. Фото: Министерството на отбраната на Русия
4 януари 2022 г. 18:15 ч.
Светослав Александров. През 2021 година на пръв поглед изглеждаше, че положението в руската космонавтика се подобрява – Роскосмос най-сетне изстреля модула „Наука“, а освен това имахме полет на киноекипаж в космоса и старт на новата ракета „Ангара“. Не на това мнение е авиокосмическият експерт Вадим Лукашевич, някогашен инженер-конструктор в ОКБ „Сухой“. В свое интервю за Росбалт малко преди Нова година той определи 2021-ва като „отрицателна година за руската космонавтика“.
-Така, Вадим Павлович, с какво завършихме космическата година? Има ли реални постижения?
Моето мнение е това: постижения няма. С известно разтягане на локуми може да счетем, че това не е постижение, а събитие – изстрелването на модула „Наука“ към Международната космическа станция. Ако „Наука“ се беше появил в състава на руския сегмент на МКС преди 10 години, щеше да е постижение. Строим руски модул – и най-накрая космонавтите имат с какво да се занимават по въпроса.
Като цяло нашите космонавти на МКС се обслужват сами себе си. Те поддържат физическата си форма, занимават се с физкултура. Те се занимават с ремонт на апаратурата, и то на животоподдържащата апаратура – ту на тоалетната, ту на кислородогенератора, ту на пукнатините. Практически това представлява ремонт и поддръжка на квартирата. Но няма полезен резултат. Човекът в космоса, разбира се, представлява обект на медицински проучвания. Само че това, което се считаше за смислено преди 30 години, вече не е толкоз актуално.
Нямахме съвременно научно оборудване – такова се появи чак сега. Но в същото време модулът загуби половината гориво по пътя си, защото част от горивната му система аварира. Датчиците не смогнаха да направят инфрачервен вертикал, не успяха да „прихванат“ Земята. И когато той най-накрая се скачи, тогава, чрез допълнителната работа на двигателите, модулът обърна станцията по начин, по който възникнаха проблеми – вкл. и на американския сегмент.
Това бе софтуерен дефект, като щеше да бъде много по-зле, ако бе възникнал по-рано. Не и след стиковката, когато свързването вече бе осъществено и имахме твърдо окачване, тогава модулът не завъртя само себе си, но и цялата станция. А ако това беше станало в момента на докосването, т.е. когато вече бе налице стиковка, но не и твърдо окачване, тогава портът за скачване щеше да отиде на майната си, да се счупи и като цяло руският сегмент щеше да се разкъса. А ако се беше случило по време на последните метри от сближаването, просто щеше да се разбие в станцията. Точно това стана, когато един товарен кораб „Прогрес“ се разби в станцията „Мир“ и загубихме един модул. Само че „Прогрес“ тежи седем тона, а тук са двадесет. Последствията щяха да са съвсем различни.
Считах и продължавам да считам, че изстрелването на модула „Наука“ към МКС бе авантюра. Американците много колебливо дадоха разрешение за стиковка и от това, което научавам е, че те сто пъти съжаляваха затова, имайки предвид, че не печелят нищо от тоя модул.
-Какво ще кажете за дългоочакваното изстрелване на „Ангара А-5“ с „Персей“?
Да, това го приемаме за някакво постижение. Но позволете ми да кажа: ние работим по система, която се появи през 2014 година и я създаваме от началото на 90-те. И това е едва третото изстрелване. Някога Корольов и Челомей правеха по три изстрелвания годишно, докато за нас това е третото изстрелване за седем години. Този път ние изпитахме ускорителен блок, който трябваше да изведе габаритно-масов макет на спътник до околоземна орбита. И защо? Ние вече задръстваме ниските орбити, но оттам боклукът пада на Земята. Защо тогава е необходимо да влачим целия макет към геостационарна орбита? Все пак каквото отиде там, си остава завинаги. Макетът е напълно неуправляем, нито може да излезе от орбита, нито да се отклони. Това не е разумно. Когато Илон Мъск направи „Фалкън Хеви“, той изстреля колата си към Марс. Пак бе боклук, но в далечния космос и имаше поне пиар ефект. Тестването на „Персей“ на „Ангара“ – това не е постижение на фона на постиженията на нашите конкуренти.
И изпитанието се оказа неуспешно. Ние тръбяхме за старта на „Ангара“, но за „Персей“, който не успя да напусне околоземна орбита, все едно имахме сливи в устата. Три старта, и трите с габаритно-масови макети, а през това време на запад като правило още при първите стартове се използва истински полезен товар.
„Персей“ не сработи. Това бе провал. Но от друга страна е добре, че имаме по-малко боклук в геостационарна орбита, където е вече прекалено задръстено. А ние, ще си позволя да отбележа, сме вече първенци по космическите боклуци – може да си спомним за спорното ни изпитание на антиспътниково оръжие с унищожаването на стария сателит, чийто отломки директно застрашават МКС и китайската космическа станция.
-Ами заснемането на филма „Предизвикателството“?
Това не е постижение, а фарс. Фарс от тоя тип – все още не е имало котка в орбита, затова ние ще го направим и ще е наш приоритет. Тъпотия. В дългосрочна перспектива представлява глупост. Нямама популяризация на космонавтиката, а патриотични балони, които скоро ще се пукнат.
Главната задача на проекта е да се снима филм, който ще привлече нови космически туристи. И какво се случи? Ние съсипахме федералната космическа програма за дългосрочните експедиции през 2021 и 2022 година, като разбъркахме екипажите. И за какво? За нови туристи? Вече имахме кораб за туристи, японците летяха с него. Понеже не можем да отблъснем туристите, тогава нашите космонавти ще страдат. Ще имаме още един обикновен филм за 61-годишнината от Гагарин. Даже няма да е готов за 60-годишнината. Ама че постижение!
Това беше нашият отговор към Том Круз и планът му да снима филм в космоса. Но Круз със своите идеи и пари не отиде в НАСА, не се полакоми за американския космически бюджет. Той отиде при Илон Мъск, също частник. Това не повлия на държавната космическа програма. Ние решихме да ги изпреварим, изметохме настрани всичко останало, а Круз даже не полетя!
Между другото преди 20 години, в началото на века, имахме кинопроект и режисьорът Юрий Кара планираше да го снима. Киноактьорът Владимир Стеклов премина през пълния цикъл на тренировка, не два месеца, а цяла година. Само че тогава нямаше пари – режисьорът не намери външно финансиране. Тогава все още се отнасяхме към космоса отговорно и отчитахме парите си. Сега Рогозин написа писмо на Путин, че са „нужни приоритети“. Ама ако искаш приоритети, лети тогава към Луната или Марс!
А филмът като цяло е глупав. Пристига лекарка, която прави операция на космонавт. Пичове! Ами кръвта – как така? На Земята тя тече, а при нулева гравитация лети в салона! Коремната операция в условията на безтегловост е глупост. В такъв случай се планира спешна евакуация на космонавта за неговото лечение на Земята. Вече е имало случай в историята, при който космонавт се е върнал от орбита заради остра болка.
Бих разбрал, ако имаше уникално слънчево изригване или експлозия на свръхнова в Галактиката и трябваше да пратим учен, който спешно да наблюдава явлението от орбита. Бих разбрал също така, ако на станцията се случеше аварийна ситуация и трябваше да пратим специалист. Но за Бога, този филм! Главата ми не го побира!
От моя гледна точка това е отрицателна година за руската космонавтика. Ние изтървахме космонавтската професия. Изпуснахме я във всеки възможен смисъл. Вярвам, че романтичният ореол на космоса през тази година бе убит. Всичко това бе посрещнато изключително негативно в професионалната общност. Като цяло космонавтите са лоялни хора. Но имаше гневни постове на ветерани – на Олег Котов, на Павел Виноградов, на Фьодор Юрчихин, които се изказаха от душа по тоя повод. Сега мненията на професионалистите в Роскосмос не се зачитат.
-Как бихте обобщили останалите резултати накратко?
В началото на годината Дмитрий Рогозин публикува пост във Фейсбук какво предстои. Изстрелването на „Наука“ в космоса – това беше направено. Изстрелването на „Луна 25“ с европейския блок не се случи, то беше отложено за една година. Бяха обещани три изстрелвания на „Ангара“ – едно тежкотоварно и две лекотоварни. Само тежкотоварното се случи след неколкократни забавяния, след огромно напрежение в края на годината и съпътствано от провал на горната степен „Персей“. Изстрелването на „Союз“ с туристи – това се случи, това бе свещено събитие. Бяха планирани 10 полета на спътници „УанУеб“ – нямахме 10 полета. Предвиждаха се изстрелвания по пилотираната програма, които не осъществихме заради филма „Предизвикателството“.
Наскоро направихме разбор на полетния график на нашия нов пилотиран космически кораб „Орел“ – всички срокове бяха изместени с две години напред във времето. Беше планиран първият безпилотен полет да е през 2023 година и първият пилотиран да е през 2025 година. Сега пилотираните полети са отложени от 2025 за 2027 година, защото изпитанията на парашутната система бяха преместени от 2023 за 2024 година. Има висящи въпроси относно парашутите, относно системите за аварийно спасяване. Единственото, което остана да направим през 2023 година, е да изстреляме макет. Не пълноценен безпилотен полет, както бе заложено да се направи – т.е. два тестови полета на кораба без човек. Не, това ще бъде полет на още един макет, който даже не може да се завърне на Земята по нормален начин. Няма за него парашутна система.
Какво още? Считайки от тази година, започна засекретяването на всякаква критична информация спрямо Роскосмос. Броят планирани полети вече не се съобщава. Вече е забранено да се говори за каквито и да е недостатъци или проблеми вледствие на директива на ФСБ, в противен случай ще те сметнат за чужд агент. Мила картинка.
Нека не забравяме, че Роскосмос работи и за отбранителната индустрия. А тук нещата са зле. От 594 договора през 2019 година, сроковете на всеки пет бяха нарушени, на всеки шест бяха налице отлагания, общо 15 договора не бяха изпълнени изобщо. Защо се справяме толкова зле с изстрелванията на „Ангара“? През 2016-2017 г. бяха обещани доставките на общо 10 блокови модула „Ангара“. Първите пет от тях бяха доставени чак през март 2021-ва. Относно ГЛОНАСС, считаше се, че през 2020 г. ще имаме 30 спътника, през 2015 г. бе решено – нека има 24 в орбита. Фактически през 2019 г. имахме 21, през 2020 – 23. Повечето от спътниците бяха изстреляни в периода между 2006 и 2014 г. и те се използват след гаранционния им срок. Останалите спътници са направени частично и не може да ги изстреляме, тъй като програмата за замяна на чуждестранните им компоненти не се изпълнява.
Относно космодрума Восточний – от 1192 обекта от първи и втори порядък, само 17% са завършени. В етап на строеж се 41%. Строежът на стартовата площадка за „Ангара“ се прави със забавяне от 9 месеца. Пусковата кампания от Восточний бе отложена от 2021 за 2023 година. Дали тя ще успее да се справи в новия срок е под въпрос. В рамките на националната ни програма проведохме едва 13 изстрелвания, след което, с грях изстреляхме „Ангара“ и двама туристи към МКС.
-Как изглеждаме на фона на конкурентите?
Изглеждами въпиющо. През тази година уверено заемаме третото място след САЩ и Китай. Миналата година все още можехме да се конкурираме с Китай – ние имахме орбитална станция, те – не. Това – въпреки че те разполагаха с луноход на обратната страна на Луната, първият в света. А през тази година във всички отношения Китай изпревари Русия в космоса. Имат луноход и започнаха да строят многомодулна орбитална станция. Имат ракети на водород, а ние – не. И вече казаха, че ще изпратят човек на Луната през 2026 година. Това представлява борба с американците за първото място, за лидерството в космоса.
А спрямо американците ние изоставаме безнадеждно и, мисля си, завинаги. През тази година те изпратиха шиков марсоход на Червената планета и целият свят го наблюдаваше на живо. Наскоро изстреляха „Джеймс Уеб“ – най-скъпият и съвършен телескоп в историята на човечеството. Подготовката на ракетата „Спейс Лонч Систъм“, която трябва да изпрати „Орион“ към Луната, е на пълен ход. Това ще е полет, който ще продължи месец и ще приключи със завръщане на Земята при втора космическа скорост. Ние в сравнение с тях сме като пешеходци към Луната.
Говорим за НАСА. А частниците като правило ни радват. Илон Мъск със своята космическа програма напълно задмина цялата ракетно-космическа индустрия на Руската федерация в смисъла на производствен обем, технологии и брой полети. Един Илон Мъск задмина целия Роскосмос! При Мъск работят пет хиляди души, а в руската космонавтика – двеста и петдесет хиляди. Двамата най-богати мъже в света се занимават с космонавтика – Илон Мъск и Джеф Безос. И това, което е важно, те говорят за общочовечната задача да изследват космоса. Мъск произвежда по два спътника дневно и проектира най-тежката ракета в човешката история, работеща на метан. А ние само си говорим как ще го правим. Той използва под наем единствено стартовата площадка – всичко останало си го прави сам. Това е по-ефективно от държавната система, даже от американската такава. Какво да говорим?
Аз не виждам да правим нищо, което да запълни този разрив. Всичките наши партньори ще поемат към Луната през 2024 г. под егидата на програмата „Артемис“. В началото нямахме пари, после нямахме не само пари, но и специалисти. Сега вече губим и основните си компетенции. И сега, ако ни залеят с пари, пак нищо няма да направим. Освен ако не решим да снимаме не филм, а сапунен сериал.
Източник: Росбалт
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
