Мястото на кацане на американския марсоход „Пърсъвиърънс“ беше кръстено „Октавия Бътлър“ в чест на именитата научнофантастична писателка. Photo credit : NASA / JPL-Caltech
16 март 2022 г. 16:55 ч.
Светослав Александров. Когато през февруари 2021 г. американският марсоход „Пърсъвиърънс“ се спусна на Червената планета, НАСА взе решение мястото за кацане да бъде кръстено на известната писателка на научна фантастика Октавия Бътлър. След като нейното творчество ми бе препоръчано от приятел и особено на фона на последните световни събития, аз реших да дам шанс на авторката и да прочета нейната книга „Зора“. Произведението представлява постапокалиптичен роман, като действието се развива 250 години след ядрена война между руснаците и американците, която е опустошила нашата планета. Последните човеци са спасени от извънземна раса на име оанкали, като въпросните извънземни са готови да им помогнат да си върнат обратно Земята, но на ужасяваща цена.
Оанкалите не са зелените човечета от клишираните научнофантастични творби. Те са противно грозни (имат сетивни пипала вместо очи, уши и полови органи) и поведението им е коренно различно от това на хората. Все пак познават човешката психология и са отвратителни манипулатори. Освен това са триполови – общността им се състои от мъже, жени и оолои. Последните осъществяват чифтосването между мъжете и жените, като в хода на този процес извършват физиологични и генетични манипулации. Ето каква е ужасяващата цена, която човечеството трябва да плати – то трябва да се подобри, като се чифтоса с оолоите и размени своите гени с тези на оанкалите. Оцелелите хора нямат избор, освен да следват намеренията на своите спасители … или поробители. Оанкалите правят каквото си искат с човеците, без да ги питат. Тук е уместно да подчертая, че Октавия Бътлър е афроамериканка. Главната героиня в книгата Лилит Аяпо – също. Безспорно ще откриете паралели между историята на афроамериканското общество и повествованието в „Зора“.
Големият недостатък на цивилизацията ни според Октавия Бътлър (изказан чрез думите на оанкалите), заради който воюваме и се избиваме, се корени в наличието на две несъвместими черти вътре в нас. Едната е интелигентността, която ни позволява да напредваме в науките. А другата е, че сме йерархичен вид. Очаквайте „Зора“ да застъпи темата за неравенствата, които възникват вследствие на йерархиите в социалните общности – било то расови или полови. Това е ярко представено в последните глави на книгата, когато Лилит е избрана да ръководи и да обучи група хора за бъдещо завръщане на Земята в специален тренажор, имитиращ земните условия.
За мен „Зора“ беше интересна книга, макар и не точно мой тип. В нея има повече философски разсъждения и изследване на многопластовите отношения между отделните човеци и между хората и оанкалите, отколкото действие. Сексуалните сцени между оолоите и човеците ми дойдоха малко в повече. Но тъй като романът бе нещо съвсем различно от клишетата, характерни за голяма част от фантастичните произведения, той до известна степен успя да ми допадне. Но само като единичен роман, без да изпитвам особено желание да науча как ще се развие по-нататък повествованието. „Зора“ е първата книга от трилогията на Бътлър „Ксеногенезис“ и засега тя ми е достатъчна. Не се очертава да прочета следващите две в близко бъдеще, което за мен е напълно окей. Явно това ще е втората трилогия, която не съм успял да завърша. Първата е „Космическата трилогия“ на К.С. Луис – все още не мога да се мотивирам да изчета „Онази грозна сила“. Поради тази причина слагам три звездички на „Зора“ – достатъчно четивна, за да не ми доскучае, но недостатъчно, за да ми задържи вниманието занапред.
Оценка: 3/5
Искате ли да имате своевременен и бърз достъп до материалите на сайта? Освен страницата на КОСМОС БГ във Фейсбук, присъединете се към канала на уебсайта в Телеграм – линк тук.
Харесвате ли статиите на КОСМОС БГ? Можете да подкрепите Светослав Александров в Patreon, или да направите дарение чрез Epay или Paypal (за повече информация – на този линк).
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
