Астронавтът Джон Йънг на повърхността на Луната. Photo credit : NASA
16 април 2022 г. 21:00 ч.
Светослав Александров. Когато преди половин век на днешния ден НАСА изстрелва към Луната пилотирания космически кораб „Аполо 16“ с астронавтите Джон Йънг, Томас Матингли и Чарлс Дюк, цялата космическа общност е вече наясно, че лунната одисея на САЩ приключва и че това ще е предпоследното пилотирано кацане на лунната повърхност за дълъг период от време. В началото на 1972-ра година президентът на САЩ Ричард Никсън оповестява, че пътешествията в далечния космос са твърде скъпи в настоящия им формат и неизгодни в дългосрочен план. Той инициира радикални промени за американската космическа агенция. Оттук насетне се предвижда американските астронавти да пътуват само в ниската околоземната орбита, но посредством кораб за многократна употреба – космическата совалка. Тя трябва да смъкне цената на космическите пътешествия и да ги масовизира.
Но преди всичко да приключи по отношение на лунните експедиции, предстои програмата „Аполо“ да докаже не просто геополитическата си значимост (победата над СССР в космическата надпревара), но и научния си смисъл. „Аполо 16“ е втората от т.тар. „J-клас мисии“ с богата изследователска програма, включваща луноход, инструменти и подобрени животоподдържащи системи, удължаващи престоя на астронавтите на Луната.
Пътешествието на Йънг, Матингли и Дюк не минава безпроблемно – след разкачането на лунния модул от кораба-майка настъпват отклонения от работата на двигателните системи на последния, които пречат на Матингли да превърне орбитата му в кръгова. Инженерите на НАСА обаче установяват, че проблемите са решими и след шестчасово забавяне Йънг и Дюк кацат на лунната повърхност. Техническият проблем води до съкращаване на престоя на Луната с един ден.
Но въпреки това астронавтите изпълняват блестящо задачите си – Йънг и Дюк излизат на три „космически разходки“, като общо прекарват на повърхността на естествения ни спътник рекордните 20 часа и 14 минути. Мисията оправдава очакванията на изследователите – те успяват да научат, че регионът на кацане на „Аполо 16“, платото Декарт, не се е формирал вследствие на вулканична дейност, каквито са били първоначалните предположения. Основният процес е бил на кратерообразуване – по подобие на останалите местности, посетени от предходните мисии на „Аполо“.
След завръщането си Чарлс Дюк никога повече не лети в космоса – той напуска НАСА през 1975-та година. Но Матингли и Йънг продължават блестящата си кариера. Йънг и неговият колега Робърт Крипън са първите, които политат със совалка в космоса – през 1981 г., на борда на „Колумбия“. През 1982 г. Йънг отново лети с „Колумбия“ на дебютната мисия на лабораторния модул „Спейслаб“, който представлява аналог на модулите на космическите станции на СССР (без да бъде освобождаван от борда на совалката в свободен полет). По време на този последен полет за Йънг той поставя рекорд като първия човек, летял в космоса шест пъти. Астронавтът се пенсионира от НАСА през 2004 година.
Матингли също лети на две совалкови мисии, през 1982 и 1985 г., преди да се пенсионира през 1985 година.
И докато космическите совалки за времето си не изпълняват своята задача да направят космоса по-евтин и достъпен, днес Илон Мъск е на път да го постигне с ракетите „Фалкън 9“ и корабите „Драгън“.
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
