Науру е малка островна страна в Тихия океан, на около 4 хиляди километра от бреговете на Австралия. Там живеят 12 хиляди души и в момента те са в центъра на противоречиво намерение за добив на ценни суровини от дъното на океана.
Според правителството на Науру, редките метали са ключов компонент от прехода към зелена енергия. Природозащитници обаче смятат, че това може да застраши жизненоважни екосистеми.
Дълбоководният добив включва изваждане на конкреции – уплътнени яйцевидни минерали, съдържащи различни метали – от дъното на океана.
Поддръжниците на тази практика смятат, че извличането на метали от сушата скоро няма да може да задоволява търсенето на редки елементи като кобалт и никел, които са необходим за акумулаторни батерии и ще подпомогнат зеления преход.
Според Международната агенция по енергетика, увеличеното използване на батерии за коли, соларни панели и вятърни турбини ще доведе до четирикратно увеличение на търсенето на необходимите елементи до 2040 г.
„Преминаването към зелена енергия ще изисква огромен капацитет за съхранение.“ казва Джерон Хегелщайн, представител на Шведска компания, която се занимава с подводни проекти. „Металите на морското дъно могат да помогнат да посрещнем тези нужди.“
„Добиването на метали от океана има и по-малък въглероден отпечатък и по-слабо влияние върху хората.“ казва още той и добавя, че компаниите ще работят при строги стандарти и ще действат според насоките, дадени от регулаторите.
Природозащитниците предупреждават, че дълбоководния добив представлява заплаха за съществуването на крехки екосистеми и може да унищожи древни организми. Шумът ще повлияе върху комуникацията и нормалното движение на китоподобните бозайници, а при изваждането на конкрециите, могат да се освободят токсични елементи.
Bottom of Form
Разрешително за добив трябва да се издаде от Международната агенция за опазване на океанското дъно (ISA) – регулаторен орган, създаден през 1994 г. с подкрепата на ООН, който отговаря за експлоатацията на дъното в международни води.
От 2001 г. насам, ISA е одобрила 31 лиценза за изследване, но не са издадени никакви разрешителни за експлоатация. Това може да се промени в рамките на следващия месец, поради вратичка в законодателството, която Науру използва, подавайки молба за разрешително преди 2 години.
Според клауза в договора на ООН за океана, ако държава кандидатства за разрешително за добив на суровини от дъното, ISA има две години да създаде наръчник за такива дейности. Ако до 2 години няма такъв наръчник, добивът може да започне. През последните 23 месеца не е създаден наръчник и може да се наложи ISA да издаде разрешително на Науру и партньорът му – канадска компания.
Преди да започне експлоатация обаче, компанията ще трябва да предостави оценка за въздействие върху околната среда.
Няма консенсус между държавите-членки на ISA дали такова разрешително трябва да бъде издадено, като притесненията са, че то може да постави началото на надпревара за добив на суровини от дъното, без да сме наясно с последиците от този процес.
