Според ново изследване, се очаква течението Гълфстрийм да колабира между 2025 г. и 2095 г.
Гълфстрийм е част от основното течение на Атлантическия океан, което носи топли тропични води на север и студени – на юг. На север водата се охлажда, като затопля атмосферата. В най-северната точка на течението, вече студените води потъват и поемат на юг, като носят кислород и хранителни вещества. Постепенно се затоплят и издигат, след което цикълът се повтаря.
Известно е, че цялото атлантическо течение може да съществува в две състояния. Едното, познатото ни, е силно и бързо, а другото е забавено. Знаем, че днес това течение бележи най-голямото си забавяне за последните 1000 години и се очаква колапс на настоящето състояние. Емисиите, отделяни от хората, вероятно играят роля това да се случи по-бързо отколкото в естествени условия.
„Точката на обръщане, ако продължим да отделяме същите емисии, ще се случи много по-скоро от очакваното.“ казва един от авторите на проучването.
Последният път, когато се е сменил модела на атлантическото течение е през последният ледников период и знаем, че тогава температурите в Гренландия са се повишили с 10 до 15 градуса, а в Европа и северна Америка са се понижили с около 5 градуса.
Наблюдаваме това течение от едва 20 години, така че за да се моделира поведението му, изследователите използват повърхностната температура на океана в мястото, където вече изстудените води на Гълфстрийм потъват – в близост до Гренландия.
Така симулирани, резултатите показват, че Гълфстрийм може да се „обърне“ между 2025 г. и 2095 г. като авторите посочват, че средата на 21 век е очакваната дата.
Макар и да са притеснителни, тези резултати се приемат от други изследователи на климата с известен скептицизъм.
„Ако статистиката е точна и вярна, тоест ако описва правилно поведението на Атлантическата осцилация, това са много притеснителни резултати. Но има някои явни неизвестни, поради които има нужда от повече изследвания, преди да приемем тези заключения за достоверни.“ казва Дейвид Торнали, професор по изследвания на климата от Лондон.
Йохем Мароцки, директор на Института по Метеорология към „Макс Планк“ казва:
„Математиката е на експертно ниво, но някои от физичните основи, върху които се базира, са изключително нестабилни: допускането е, че колапсът, описан от опростени модели, описва реалната ситуация достоверно. Но ние просто не знаем дали това е така. Предстои сериозна дискусия относно резултатите от тези модели.“
Авторите на изследването ще включат в модела данните от последните три години, като така се надяват да стеснят прозореца и да прогнозират по-точно кога е най-вероятно да се случи колапса на Гълфстрийм.
