Падането на комунизма през 1989 г. бележи нова глава в историята на България, обещавайки политическа и икономическа свобода. Този период обаче постави началото и на непредвидени предизвикателства, като едно от най-належащите е демографската криза, обхванала нацията.
През последните десетилетия в България се наблюдава силен спад на населението, което има значителни социални, икономически и политически последици. Очаква се през 2040 година българите да наброявят не повече от 5 милиона, при това населението ще бъде съсредоточено само в най-големите градове – София, Пловдив, Варна, Бургас.
Кои са факторите, допринасящи за този сложен проблем и потенциалните стратегии за справяне с него?
Причини
Докато България преминава от комунистически режим към демократична държава, тя се изправя пред бурен период, характеризиращ се с политическа нестабилност и икономически предизвикателства. В началото на 90-те години се наблюдава значителна емиграция, тъй като много българи, предимно от младите и трудоспособни такива, търсят по-добри възможности в чужбина. Това доведе до демографски дисбаланс, който продължава, а дори и се засилава до днес.
С продължаването на емигрантската вълна населението на България става все по-застаряващо. Липсата на конкурентни заплати и перспективи за кариера принуди много квалифицирани професионалисти да търсят работа в чужбина, което доведе до феномен, известен като „изтичане на мозъци“.
Едновременно с това през този период в България се наблюдава рязък спад на раждаемостта. Икономическата несигурност, съчетана с променящите се обществени норми, допринася за по-късното встъпване в брак сред младите хора и раждането на по-малко на брой деца, в сравнение с десетилетията преди.
Икономическите различия изиграха решаваща роля в демографската криза. Дори когато България се присъедини към Европейския съюз през 2007 г., нейната икономика се бореше да настигне западните си колеги. Загубата на квалифицирани работници допълнително възпрепятства икономическото развитие и иновациите в страната.
Какво може да се направи?
Предизвикателствата при прилагането на ефективни политики, които да забавят или обърната отрицателния естествен прираст в страната, са корупцията, недостатъчно финансиране на прилаганите мерки и липса на дългосрочна визия. Демографската криза се превърна в многостранен проблем, изискващ цялостни и устойчиви усилия в различни сектори.
Справянето с демографската криза в България изисква комбинация от краткосрочни и дългосрочни стратегии. Политиците трябва да дадат приоритет на:
Икономическо развитие
Съсредоточаването върху устойчив икономически растеж, създаване на работни места и подобряване на заплатите, може да привлече и задържи квалифицирани специалисти в страната.
Политики за семейна подкрепа
Укрепване на системите за семейна подкрепа, по-добре заплатен отпуск по майчинство, достъпни грижи за деца и финансови стимули за по-големите семейства, са само част от мерките, които могат да се предприемат. Важен момент е построяването на още детски градини и ясли, където има постоянен недостиг на места за децата.
Образование и иновации
Инвестициите в образование и научни изследвания, насърчаването на иновациите може да намали на изтичането на мозъци и да насърчи икономическата диверсификация. България има да „догонва“ останалите европейски страни в много отношения.
Регионално развитие
Нужно е да се приложат мерки за съживяване на селските райони, които да ги направят по-привлекателни за оставане и работа на младите хора.
Имиграционни политики
Внимателнолното наблюдаване и изследване на процесите на имиграция може да помогне за изграждане на подходящ пакет от мерки, които да привличат квалифицирани работници за справяне с недостига на работна ръка, който допълнително стимулира демографските проблеми.
