Астрономи използват телескопа Джеймс Уеб, за да заснемат най-далечната звезда, наблюдавана някога от човечеството. Тя е наречена Earendel и светлината ѝ идва от първите милиард години на Вселената.
Първоначалните предположения са, че наблюдаваме звездата преди 12.9 милиарда години. При възраст на Вселената от 13.8 милиарда години, трябва да се отчете разширението, така че Earendel сега е на впечатляващите 28 милиарда светлинни години от нас. На староанглийски името ѝ означава „изгряваща звезда“ и за първи път е забелязана през 2022 г.
Според новите наблюдения, звездата е клас Б, около 1 милион пъти по-ярка от нашето слънце и около 2 пъти по-гореща.
Между нас и Earendel се намира клъстър от галактики, който действа като лупа и „увеличава“ образа, поради което можем да видим звездата.
Този феномен се нарича „гравитационно увеличение“ и се получава, когато по-близки обекти увеличават видимата за нас светлина от по-далечните обекти. В този случай, увеличението е окол 1000 пъти.
Масивните звезди като Earendel обикновено съществуват заедно с други звезди и макар да не се наблюдава такава директно, цветовете, засечени от Уеб, предполагат, че в близост има по-студена, червена звезда.
Уеб може да „вижда“ и в инфрачервената част от спектъра, невидима за човешкото око и така открива неизвестни досега детайли от галактиката на Earendel – области, в които се раждат звезди, както и малки звездни купове. Все още се анализират данните, за да се определи точното разстояние.
Изследването на тези далечни галактики, които са близо до Големия взрив ни носи информация за ранните дни на Вселената и ни подсказва как е изглеждала нашата галактика – Млечния път – преди милиарди години.
Според астрономите, способността на Уеб да наблюдава в детайли подобни малки и отдалечени обекти може да помогне да видим и първите съществуващи звезди във вселената, възникнали след Големия взрив.
