Френското правителство реши да забрани на децата в училище да носят традиционно мюсюлманско облекло, наречено абая. Това е свободна дълга роба, която, за разлика от бурката, не покрива лицето и може да бъде в различни цветове и да се носи и от мъже, макар да е по-присъща за жените.
Решението среща и одобрение, и критика.
Още през 2004 г., Франция забранява употребата на религиозни символи в училищата, като така подсилва политиката си на секуларизиъм – строго разделяне между религиозните и гражданските институции. Темата обаче е гореща.
„Училищата ни постоянно се поставят на изпитание и през последните месеци отхвърлянето на секуларизма се увеличи значително, отчасти заради носенето на абая и камиз.“ казва образователният министър Габриел Атал. Лидерът на консервативната Републиканска партия, Ерик Чиоти, одобри решението, което според него дори е закъсняло.
Синдикатът на училищните директори също одобри решението, казвайки, че са очаквали яснота по темата:
„Искахме от мистриите да кажат „да“ или „не“. Доволни сме, че е взето решение.“
Много леви политици обаче критикуваха решението, наричайки го „полиция по облеклото“ и ход, „характеризиращ вманиачаване по отхвърлянето на мюсюлманите.“
Във Франция мюсюлманската общност наброява около 5 милиона души.
Някои изследователи са съгласни, че такова решение може да бъде контрапродуктивно, защото децата носят дрехи заради модата и за да изразят идентичността си, не толкова по религиозни съображения.
„Ще засегне всички мюсюлмани. Те отново ще се почувстват стигматизирани.“ казва социологът Агнес Де Фео, която изследва някои тенденции свързани с мюсюлманското облекло.
През 2004 г. Франция забрани облекло, което покрива главата да се носи в училищата, а през 2010 г. забрани и да се покрива лицето на публични места.
Според противниците на решението, абаята е просто облекло и не е религиозен символ, а според защитниците, не би трябвало религията на едно дете да бъде разпозната по дрехите, които носи.
