ООН разследва над 463 случая на бащинство, свързано със сексуална експлоатация на жени от страна на мироопазващите сили, по време на хуманитарните кризи в Хаити, Демократична република Конго и други райони.
В 55 случая има потвърдено бащинство и ООН се опитва да подпомогне засегнатите, но усилията срещат множество предизвикателства.
В разследване на CNN, става ясно, че много жени в горещи точки са били обект на сексуални престъпления, завършили с нежелана бременност, а сега се опитват сами да отглеждат децата си в най-тежките условия – природни бедствия, етнически конфликти, бежански лагери.
В техните общества тези жени често са зеклеймени, защото децата им нямат бащи, но за ООН е ясно, че те са жертви на „сексуална експлоатация и насилие“.
Още през 2003 г, тогавашният Генерален секретар, Кофи Анан, издава бюлетин, с който призовава да се прекратят сексуалните отношения между хора, пратени да помагат и местните, защото те „са базирани на неравностойна динамика“ и „ подкопават надеждността и интегритета на работата на ООН“. Мироопазващите сили, както и останалите екипи получават забрана да общуват с гражданите по начини, които могат да доведат до такива отношения.
Настоящият Генерален секретар – Антонио Гутиереш, също работи по въпроса, но се фокусира върху опазването на достойнството и правата на жертвите. Той обособява фонд за подкрепа на жертвите и създава Офис по защита на правата на жертвите. Това е най-малкият офис на ООН, а според Джейн Конърс, ръководителят му, и най-бедният.
Във Фонда на ООН за подкрепа на жертвите на сексуални престъпления има 4.8 милиона долара, но от създаването му преди 7 години, едва 249 хиляди са изплатени на жени в Хаити и то срещу платежни документи, че средствата отиват за децата им.
Според политиката на ООН, с малки изключения, касаещи текущи разходи, не могат да се плащат пари директно на жертвата, а помощите трябва да отиват за повишаване на образоваността и уменията и създаване на възможности за развитие и подобряване на живота. Оказва се, че няма консултации със самите жертви, за да се разбере от какво имат нужда.
Една от жените, интервюирани от CNN, обобщава ситуацията така:
„Изнасилена си и имаш дете без баща, а представители на престъпника идват и те питат дали искаш шевна машина.“
Беатрис Линдсторм, юрист и лектор, бивш директор на Института по правосъдие и демокрация в Хаити, казва, че такова отношение руши „основното човешкото достойното.“
„Когато жертвите нямат думата за това, което се случва с тях или за помощта, която получават, те всъщност отново са превърнати в жертви, защото им е отнета възможността да имат собствена воля и права.“ казва тя.
Фондове на ООН, касаещи други проблеми се сблъскват със същото и през 2020 г. защитници на човешките права и експерти критикуваха организацията именно за това.
Самотните майки в Хаити имат право на обезщетение от бащата, който ООН установява чрез ДНК тест, но се сблъскват с друг проблем:
Според правилата на ООН, отговорност за тези престъпления се носи от самите извършители, не от организацията. Обаче те отговарят само пред законите на собствените си държави, тоест не могат да бъдат разследвани от властите в страните, където се намират жертвите и е почти невъзможно да бъдат осъдени да заплащат издръжка на децата, които са изоставили.
Не е известно колко още такива случаи има, които никога не са докладвани на ООН.
Източник: CNN, un.org
