Ново проучване относно поведението на слоновете показва, че може би дивите слонове в Африка ползват уникални звуци, за да се „викат“ един друг, които могат да се сравнят с човешките имена.
За делфините знаем, че се обръщат един към друг като имитират съответното подсвиркване на търсеното другарче, папагалите правят нещо подобно, а сега се оказва, че слоновете се обръщат един към друг „по име“ и могат да научат, разпознават и ползват звуци, обозначаващи конкретен индивид, а не просто да имитират неговите звуци.
Основният им повик, буботене (rumble) има три подкатегории. Едната е за извикване на другарче, което е далеч от погледа, другата е за поздрав от близка дистанция, а звуците от третата се ползват към малко слонче от страна на женска или млад индивид.
С помощта на ИИ модел, изследователи анализират тези три категории и определят 469 отделни звука, издадени от групи слонове в един парк между 1986 г. и 2022 г. Всички отделни слонове в тази група могат да се идентифицират визуално, тъй като са наблюдавани в продължение на десетилетия.
Хипотезата в изследването е, че ако издаваният звук е де факто име, значи звукът трябва да може да идентифицира точно определен слон. Оказва се, че структурата на звука варира точно в зависимост от към кого е насочен повикът.
Така, ИИ идентифицира почти 30 % от звуците, което предполага, че в звука има нещо, което ИИ може да открои и така да открие адресата на „съобщението“.
Изследователите също установяват, че звуците на слоновете не имитират звуците, издавани от другарчето-адресат. Като сравняват двойка съобщения между два индивида, те откриват, че при по-голяма част от съобщенията, изпращачът въобще не се опитва да звучи като адресата.
Те отделят 17 съобщения и ги пускат на слоновете, до които са били адресирани първоначално. И слоновете реагират много по-категорично на тези съобщения, отколкото на съобщения, предназначени за друг слон.
Така, изследователите смятат, че слоновете могат да разберат дали някой вика точно тях само по звука. Това значи, че слоновете наистина се обръщат един към друг по име – уникална комбинация от звуци, характерна за един определен индивид.
А това от своя страна навежда на мисълта за абстрактно мислене – способност да свържат определен звук с опреден индивид.
Използването на имена засега е непознато в животинския свят. Слоновете имат сложни социални отношения, често изграждат дълбоки връзки с партньорите си, а нерядко са разделни от тях, така че викането по име може да е начин да привлекат вниманието на отдалечено другарче, а пък близките викания задълбочават връзките. Нещо като при хората – ако някой се обърне по име към вас, автоматично ви става по-симпатичен.
Показателно е, че животните с по-комплексни социални отношения ползват подобни на имена звуци. За ориентация в такова сложно „общество“ трябва да можеш да разграничиш отделните му членове. Това ни води към по-далечните ни предци и възникването на имената като начин за навигация на сложни взаимоотношения в групата. Това разграничаване, развивайки се, може да е помогнало за възникване на езика – отделни звуци, за да обозначим отделните неща.
Изследователите не успяват да установяват дали всеки слон има едно име за останалите си другарчета или те ползват отделни, за да обозначат именно него. Не успяват и да определят точно коя част от звука е „името“, защото в тези съобщения вероятно се съдържа и друга информация, но разкодирането на това би отворило още много врати за изследване на процеса на общуване чрез звуци, не само в животинския свят, а и в ранната история на вида ни.
Източник: CNN
