Кой притежава Луната

150
Добави коментар

Надпреварата за Луната се засилва, все повече държави и компании се включват в изследванията на лунната повърхност, създават стратегии и обмислят как да се сдобият с повече ресурси и да постигнат доминация в космоса.

За първи път човечество, в лицето на новата китайска мисия, ще изследва проби от обратната страна на Луната; Идния и Япония осъществиха успешно кацане през миналата година, а през февруари първата частна компания изпрати апарат на Луната.

НАСА планира да прати хора там, с мисията Артемис, около 2026 г., Китай планира същото до 2030 г. Плановете включва строеж на постоянна база, а нарастващите геополитически търкания на Земята заплашват да променят и картината в космоса.

Така, изследванията набират сила, а законодателството изостава драматично.

В споразумение на ООН от 1967 г. страните се съгласят, че никоя държава не притежава Луната. Вместо това, с т. нар. „Договор за открития космос“, се определя, че Луната принадлежи на всички, а нейното изследване трябва да се осъществява с мисъл за благото на цялото човечество.

Само че причина за този договор е Студената война и страхът от ядрена катастрофа, а не миролюбивите амбиции на страните тогава. Сега, на прага на възможна нова Студена или не толкова „студена“ война, ключовата част от това споразумение, която забранява ядрени оръжия в космоса, е под въпрос.

Има и една основна разлика между миналото и настоящето, относно космоса. Днес, частни компании също се включват в надпреварата и то успешно, като често пращат неща в космоса защото могат да го направят, а не с някаква конкретна причина.

Така, Луната става достъпна, без да има законова рамка, която да определя какво може да се случва там.

От гледна точка на държавите пък, става все по-престижно да имаш космическа индустрия. А на Луната има ресурси, които могат да се окажат безценни.

През 1979 г. с международен договор се казва, че никоя страна няма изключителни права върху ресурсите на Луната, но този договор е подписан от 17 страни, никоя от които не е сред настоящите изследователи. В САЩ например, от 2015 г. има закон, който разрешава на гражданите на извличат и използват всеки материал от космоса.

Подобни закони вече има в ОАЕ, Япония и Индия.

Един от основните ресурси, който ще определя кой командва на Луната е вода.

Предполага се, че на лунните полюси се намира вода под формата на лед. Тя може да се ползва като вода, за създаване на кислород или дори за ракетно гориво на основата на водород.

Като пионер, САЩ се опитват, чрез програмата Артемис да установят някакви международни правила, основани на Договора за открития космос и макар да привличат около 40 страни, Китай не е сред тях.

Следваща стъпка е ООН да се заеме с въпроса, защото възникват множество неизвестни. Например, как да си разделим ресурсите, ако две страни желаят едно и също място? Ако една страна вече се установи на дадена локация, кое ще спре друга страна да се настани по-близо отколкото първата желае?

Вероятно е да се случи нещо подобно на Антарктида, където различните страни създават свои бази без да си пречат, но разбира се, най-„добрите“ места ще ги вземат първите пристигнали.

Очакваме това да с Китай и САЩ, а и е вероятно именно те да поставят новия стандарт за изследване и ползване на територия и ресурси.

Според експерти, няма да има нов международен договор, който да е приет от всички космически сили, а „може“ и „не може“ ще се решават на място, чрез по-тясно специализирани документи, касаещи конкретни дейности.

Луната е дълбоко свързана с планетата ни, не само като спътник, а и като култура, така че се надяваме да не се превърне в място, където земните противници да си разрешават споровете, а наистина да се ползва за благото на цялото човечество, а защо не и да ни помогне да се обединим около общия ни прогрес.

Източник: BBC