Преди 4 години, неочакваното откритие, че в облаците на Венера се открива газ фосфин, който се свързва с наличието на живот, предизвика сътресения в научната общност, но при последващи анализи, откритието така и не се потвърди.
Сега, екипът, който прави тогавашното наблюдение прави още открития.
Според екипа, в данните, които събират и анализират има явни доказателства за наличие на фосфин в облаците на Венера. Планетата е близка по размер до Земята, но температурата там е такава, че оловото би се стопило, а облаците се състоят основно от сярна киселина.
Въпреки това, екипът е уверен в откритието си. „Имахме три сесии за наблюдение и само при едната имаме 140 пъти повече данни отколкото при първото откритие.“ казва Дейв Клементс, член на екипа. Наблюденията се правят с нов приемник на един от инструментите на телескопа Джеймс Максуел в Хавай, който събира данните.
Фосфинът обаче е само едното откритие. Клементс участва и в установяването на още един газ – амоняк.
На Земята, фосфинът е токсичен газ, който се отделя при гниенето на органична материя. Амонякът е газ, който също се получава при естествени процеси и също от бактерии, в крайните стъпки на гниене на органичната материя.
Фосфин е установен и на Сатурн, но това е газов гигант, тоест не е необичайно и съединения с водород ще са често срещани там. На скалисти планети обаче, каквато е Венера, в атмосферата няма достатъчно водород, защото планетата не може да го задържи.
Така, фосфинът и амонякът се считат за маркери за наличие на живот, включително и на екзопланети.
През 2020 г. проучванията сочат, че фосфинът може всъщност да е серен диоксид и някоко апарата не успяват да открият фосфин.
Сега, според Клементс, нещата са други. Той смята, че детекцията на серен диоксид е по-скоро замърсяване, а фосфин не се открива поради времето на наблюдение.
„Изглежда всички наблюдения, при които откриваме фосфин се правят, когато атмосферата преминава от нощ към ден, а всички наблюдения, при които не се открива фосфин са правени когато атмосферата преминава от ден към нощ.“ казва Клементс.
През деня, ултравиолетовата светлина може да разруши молекулите в горните слоевете на атмосферата. Единствените наблюдения, които се правят през нощта са от Стратосферната обсерватория по инфрачервена астрономия и при тях се откриват следи от фосфин, което потвърждава хипотезата.
През 1978 г., НАСА събира данни от Венера чрез сондата Pioneer Venus Large Probe, като скорошен анализ на тези данни от различен екип също показва наличие на фосфин, в подобни концентрации.
По-голяма част от облаците на Венера са от серен диоксид, който се концентрира в сярна киселина. Това е съединение, което има силно корозионно въздействие. При тези концентрации, не може да става дума за живот, познат на Земята. Дори бактериите, познати като екстремофили, които обитават силно киселинна среда, не биха оцелели там. Наличието на амоняк в облаците обаче би свалило киселинността, така че да може да оцелеят някои земни бактерии.
Ако микробен живот синтезира амоняка, това може да е модификация на средата с цел именно намаляване на киселинността и няма да е изненадващо от биологична гледна точка, така че за наличието на амоняк има обяснение, макар и непотвърдено. Не така стоят нещата с фосфина и макар откритието да изглежда солидно, никой не може да посочи защо това съединение се открива там.
Източник: CNN
