Преди около 16 милиона години, гигантски делфин е плувал из река Амазонка и едно сладководно езеро в днешно Перу, а днес, негов фосил напомня за важността на реката. В Амазонка днес живее един вид делфин, познат като розов речен делфин. Древният делфин обаче няма родство с него, а с другите речни делфини, познати на света – тези, които обитават Азия, на 10 хиляди км от Амазонка.
Новооткритите фосили предполагат, че древният делфин е бил около 3.5 метра дълъг, което е с една четвърт повече от днешните речни делфини и досега е най-големият познат речен делфин.
Черепът, който намерен обаче е непълен, така че може да се окаже, че древните амазонски делфини са били и по-големи.
Важността на откритието не е размера на делфина, а приносът му за познанието ни относно еволюционната история на речните делфини. Тези бозайници са изключително редки във фосилния запис, най-вероятно защото в самата речна екосистема по принцип са живели по-малобройни популации, а теченията пречат на останките да се запазят достатъчно добре.
Новият вид е наречен Pebanista yacuruna (Пебаниста якуруна) на местността, където е открит и на името на митични речни хора от местна легенда.
Откритието озадачава изследователите, защото видът има връзка със съвсем различна група китоподобни, които днес обитават Амазонка.
Днешните речни делфини имат удължени носове в сравнение с морските си роднини и принадлежат към два рода – азиатски и амазонски.
Делфинът от Яндзъ е трети род сладководен делфин, но той се счита за изчезнал, тъй като не е забелязван от 40 години.
Разбира се, фосилът е открит почти случайно, като при оглед в местността, изследователите виждат част от черепа му, който после се оказва заострената муцуна.
След като установяват, че са открили рядък фосил на делфин, изследователите решават, че, логично, той е свързан с местните видове. По-късно обаче се установява, че той дори не прилича на местния вид, а на азиатските.
П. якуруна и другите делфини от тази група са живели преди около 20 милиона години, а предшественика на амазонския делфин и неговите другарчета са живели преди между 10 и 6 милиона години, като и двете групи са обитавали океана.
Китоподобни са много разнообразни, така че от океана, те навлизат в реките, търсейки храна.
Новоописаният делфин е сред първите „заселници“ на реката и прилежащите езера. Липсата на хищници вероятно обяснява защо делфините са били толкова големи. По-късно, промени в околната среда превръщат размера в недостатък и видът изчезва, като оставя речната екосистема на предшествениците на сегашните розови амазонски делфини. Нещо, което не непознато в историята на живота, но показва колко е важна речната екосистема за еволюцията на речните китоподобни бозайници.
Днес, розовите делфини на Амазонка са изправени пред несигурно бъдеще, свързано именно с промяна в околната среда: от замърсяване, през конкуренция за храна с хората, до разрушаване на хабитата им. Новият фосил показва колко е крехка речната екосистема и колко зависими са нейните обитатели от промени в средата.
Китоподобните бозайници имат общ предшественик с днешните хипопотами. Някога, тези предшественици обитават крайбрежията, където намират храна в граничната зона между сушата и океана и постепенно, най-смелите сред тях откриват еволюционно предимство във водата и поемат на пътешествие, което трае милиони години, за да се превърнат в един от върховните хищници на океана и в неизчерпаем източник на вдъхновение за не едно поколение от друг вид бозайници – Хомо сапиенс.
Източник: CNN