Не, не са извънземни. Във високата атмосфера, тоест между 80 и 650 км често се случват необичайни на пръв поглед явления. Там се намира йоносферата, благодарение на която пътуват радиосигналите, а непосредствено в края ѝ летят най-ниските сателити. Сега обаче, изследователи забелязват структури с форма на буквите С и Х в йоносферата. Х-образните са наблюдавани и преди, често след слънчеви бури, но сега се наблюдават и в спокойни периоди.
Х формите могат да се появят и при изригването на големи вулкани или екстремно време. Например вулканът Тонга, избухнал през 2022 г. изпраща частици толкова високо в атмосферата, че някои достигат космоса. Бури и урагани също могат да създадат вълнови смущения, които да достигнат до йоносферата.
От 2018 г .насам, наблюдение над йоносферата осъществява НАСА със специални сателити, част от мисията GOLD.
При анализа на данните, събрани от тези сателити, се установяват въпросните структури с форма на Х и такива с форма на С, каквито досега не са наблюдавани, като С-образните се появяват в моменти, когато там няма особена активност.
Според Джефри Клензиг, изследовател, който се занимава с йоносферата, е много вероятно такива структури да си е имало винаги, а ние да ги откриваме едва сега, заради напредъка на технологиите и по-детайлното наблюдение.
Обяснение би могло да се получи при развитие на познанието за връзката между йоносферата и времето, за която не се знае много.
Йоносферата не е строго дефиниран слой, а се променя в зависимост от енергията в него и се определя по преобладаващите заредени частици, които си взаимодействат и създават странни за „земните“ ни представи структури. Например слънчевата радиация, когато го нагрява, избива електрони от атомите там, като така създава плазма – заредени частици, благодарение на които се предават радиовълните.
През нощта, йоносферата изтънява, преобладават неутралните частици и тогава се формират някои структури, вероятно свързани с динамиката.
За да е още по-сложно, магнитното поле на Земята също доставя заредени частици по две траектории, северно и южно от екватора. Частиците по тези траектории, в йоносферата образуват различни форми, които могат да влияят върху комуникациите.
През 2021 г. GOLD засича за първи път азбучните форми и то на неочаквани места, така че сега се обсъжда дали и как тези структури влияят върху комуникациите.
„Тези форми разкриват, че йоносферата може да бъде много динамична и понякога да създава необичайни структури.“ казва Фазлул Ласкар, изследовател на структурите.
Според данните, азбучните структури се появяват по време на спокойни откъм геомагнитна активност и атмосферни смущения периоди, което означава, че има друг механизъм, който да ги причини. Компютърни модели сочат, че това могат да са промени в по-ниските слоеве на атмосферата, които придърпват плазмата надолу. Не са изключени и локални фактори с по-голямо влияние.
С-образните форми се наблюдават и наобратно, като това е свързано с посоката и скоростите на вятъра.
Без да ясен целият механизъм и условия, при които се формират азбучни форми, надеждата е, че повече данни и изследвания ще дадат отговори на тези въпроси, а и на най-важния: дали и кога тези форми биха навредили на радиокомуникациите или GPS-навигацията, които са от съществено значение за функционирането на цивилизацията ни.
Остава и въпросът с познанието ни за йоносферата, където изглежда се случват изключително разнообразни неща, зависими от множество фактори и все още без ясна връзка помежду си.
Източник: CNN
