Освен символ на романтичната любов, розите са известни и с ужасните си бодли. Те не са единственото растение, което ползва бодли, за да се защитава, а развиването на бодли е често срещан механизъм в природата. Как обаче различни видове, които еволюират отделно в продължение на милиони години „знаят“ как точно да си отгледат бодли? Ново проучване проследява еволюцията на бодлите, чрез изследване на древно семейство гени, което се среща в голяма част от растенията.
Това може да постави основата на отглеждането на рози без бодли, а защо не и на други растения и хвърля светлина върху еволюционната история на много разнообразно ботаническо семейство.
В растителния свят, тръните и бодлите имат различен произход (в ботаниката, двете думи не са синоними). Например, тръните са видоизменени с течение на времето други органи, като клони или листа, докато бодлите са с произход покривната тъкан на растението, тоест никога не са били друг орган, а се отглеждат умишлено като такива.
Бодлите съществуват от поне 400 милиона години, когато се развиват папратите. В различни моменти от еволюцията на растенията, тук-там се появяват бодли, но никой не знае как.
Ако например два вида живеят в подобна среда, те могат да си развият бодли независимо. Това е наречено конвергентна еволюция и често срещано в природата. Крилете на птиците и прилепите са така развити, двете групи не са роднини, просто обитават еднаква среда. Знаем, че бодлите и тръните са с цел защита на растението от изяждане от страна на тревопасните. Как обаче папратите, а по-късно и други, несвързани с тях видове са „решили“ да си отглеждат точно бодли?
Новото проучване се фокусира върху генетични изследвания и проследяване на древно семейство гени, които могат да включват и изключват образуването на бодли в различни видове. Такива гени се откриват във всички растения, включително мъховете, които са едни от първите сухоземни растения.
При други гени, свързани с един белег, може да се проследи еволюцията им до общ предшественик. Тоест, един вид развива адаптацията, а по-късно, неговите наследници може да изчезнат, като така се образуват „дупки“ в линията, но все пак има линия. Тук обаче, същите гени се откриват при организми, които нямат еволюционна връзка помежду си, което поставя въпроса колко често конвергентната еволюция може да се открие не просто в белега, а в гените зад него? Образно казано, изглежда бодлите са толкова популярни, че растенията внимателно си развиват съответните гени за тях, за да сигурни, че и да им потрябват след няколко милиона години, ще могат да си ги отгледат.
Откритието има и друга полза: за да се установи дали растенията с бодли като на рози стават по-уязвими към нападатели когато им се махнат бодлите, целостта им трябва да бъде нарушена, което разваля експеримента, тъй като те стават по-уязвими към болести. С новата информация обаче, гените могат да се изключат и розите изобщо да не си отгледат бодли. По този начин могат да се тестват множество растения и така да научим повече за екологичната роля на бодлите, които изглежда са по-важни, отколкото смятахме.
А ползата за хората е, че това откритие може да се пренесе и в земеделските практики. Например, видове, които трудно се отглеждат с комерсиални цели, защото имат упорити бодли, могат да станат по-достъпни като просто им се изключат гените, отговорни за създаването на бодли. Естествено, ще можем да имаме и видове рози без бодли. Днес има малко такива, като те се селектират по древния начин, ползван от човечеството от зората на земеделието и с не много категоричен успех, защото изглежда бодлите са важни за розите и те не желаят да спрат да си ги отглеждат.
Източник: CNN
